Решение № 943 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6670/2025
- Вид
- Решение № 943
- Подписан
- 02.03.2026
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 943 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330106670 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищците М. С. С. и С. С. С. са предявили срещу А. Д. С. иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
В исковата молба се излагат съображения, че страните са придобили процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко – продажба от ***, обективиран в ***, *** на Служба по вписванията гр. Пловдив. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба.
С молба – уточнение вх. № 43610/16.04.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, се посочва, че към датата на придобиване на имотите ищецът М. С.
С. не е имал граждански брак, а ищецът С. С. С. е имал граждански брак с ответницата А. Д. С., сключен на ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А. Д. С., 1 с който се изразява становище за недопустимост на предявената искова претенция, доколкото съпружеската имуществена общност между ищеца С. С. и ответницата не е прекратена. Посочва се, че процесните недвижими имоти са закупени изцяло от последните двама с техни средства и с договор за банков кредит, а участието на ищеца М. С. било формално. Между страните имало вътрешна уговорка, че двамата съпрузи ще придобият ¾ ид. части от имота, а ищецът М. С. – ¼ ид. част. Посочва, че ищецът не е имал доходи в периода 2012 г. – 2025 г., поради което не е имал обективната възможност да разполага със средства за придобиването на 1/3 ид. част от имота. Оспорва се упълномощителната сделка от С. С. С. в полза на адв. Л.. Предлага се спорът да бъде решен доброволно от страните. Поради изложеното се претендира производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – искът за делба при квота за ищеца М. С. от 1/3 ид. част да бъде отхвърлен.
С уточнителна молба от 30.09.2025 год. ответницата допълва, че прави възражение, че процесната вещнопрехвърлителна сделка е нищожна поради симулация, като действителната воля на страните и прикритата сделка е двамата съпрузи да придобият собствеността върху ¾ ид.части от имота, а М.
С. – ¼ ид.част.
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***, обективиран в *** на *** с район на действие – Районен съд Пловдив /л. 3/, се установява, че страните М. С. С., С. С. С. и А. Д. С. са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота при квоти 2/3 идеални части за С. С. и А. С. в режим на СИО и 1/3 идеална част за М. С..
От приетото по делото Решение № 4762 от 05.11.2025 год., постановено по гр.дело 4974/2025год. /л.68/, влязло в сила на същата дата, се установява, че към датата на сключване на горецитирания договор за покупко – продажба С.
С. и А. С. са били съпрузи, като с решението от 05.11.2025 год. бракът им е прекратен, а А. С. е запазила брачното си фамилното име.
Сключването на граждански брак между С. С. и ответницата се установява и от приобщеното по делото удостоверение за сключен граждански 2 брак /л.14/
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***, обективиран в *** на *** с район на действие – Районен съд Пловдив безспорно се установи, че страните са придобили процесните недвижими имоти.
Между страните липсва спор, че към датата на сключване на договора, С. С. и А. С. са били в граждански брак, а М. С. не е бил в брак. Поради изложеното при придобиване на недвижимия имот С. С. и А. С. са придобили съответната идеална част на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Видно от съдържанието на процесния договор за покупко-продажба и предвид сключеният към момента на подписване на процесния договор граждански брак между С. С. и А. С., следва правния извод, че към 14.11.2018 год. С. С. и А. С. са придобили 2/3 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност, а М. С. е придобил 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота. С прекратяването на брака с решение № 4762 от 05.11.2025 год., постановено по гр.дело 4974/2025год., съпружеската имуществена общност е прекратена и се е трансформира в обикновена съсобственост, при която дяловете на бившите съпрузи са равни.
С отговора на исковата молба от А. С. е направено възражение за симулация, като се твърди, че действителната воля на страните е била М. С. да придобие не 1/3 идеални части от придобитото имущество, а ¼ идеални части.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Върховната инстанция безпротиворечиво в своята практика приема, че когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.В случая, доколкото се твърди именно прикрита договореност между страните, различна от обективираната в сключения между тях в нотариална форма договор за покупко-продажба, то е налице относителна симулация, за разкриването на която е необходимо доказване съществуването на прикритата сделка /така Решение № 184 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 6394 / 2014 г. на ВКС, трето гр. отд./.
3
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответната страна, върху която лежи тежестта да докаже възражението си, не успя да проведе успешно доказване. Следва да се отбележи, че по правило симулацията се доказва с обратен документ /т.нар.контралетър/, който е напълно достатъчен за разкриване на симулацията, какъвто обаче в хода на процеса не бе представен.
От ответната страна не са ангажирани и не са допуснати доказателства, които да установяват твърдяната относителна симулация.
Досежно твърдяната невъзможност за заплащане на цената по сделката от М. С. и поисканите доказателства в тази насока следва да се отбележи, че заплащането на цената по различен начин от посочения в нотариалния акт или незаплащането на цената могат да бъдат само индиция за симулация, но не сами по себе си, а при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателствени факти и при тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, когато може да се обоснове еднозначен и категоричен извод, че страните по сделките не са желаели настъпването на правните им последици /така Решение № 50143 от 11.01.2024 г. по т. д. № 2084 / 2022 г. на ВКС, първо т.отд/. В тази връзка твърдяната липса на доходи на ищеца М. С., сама по себе си не би могла да доведе до категоричния извод, че същият е нямал възможността да погасява вноските по договора за ипотечен кредит, послужил за финансиране на страните при сключване на сделката, видно от съдържанието на нотариалния акт, още по-малко пък до извода, че действителната воля на страните за дяловото им участие в съсобствеността е била различна от тази обективирана в него.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, ***, между страните при квоти, както следва: за ищците – по 1/3 идеални части и за ответника – 1/3 ид. част.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба м е ж д у С. С. С. ЕГН **********, М. С. С., ЕГН ********** и А. Д. С. ЕГН **********, на следните недвижими имоти, а именно:
4
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 48/03.06.2009 г. на *** на АГКК, адрес на имота: ***, площ: 226 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с находящите се в него сгради, а именно: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 77,00 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор *** със застроена площ от 22,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение: сграда за търговия
ПРИ КВОТИ:
За С. С. С. ЕГН ********** – 1/3 идеална част
За М. С. С., ЕГН ********** – 1/3 идеална част
За А. Д. С. ЕГН ********** – 1/3 идеална част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5