Определение № 34533 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34533 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110154270 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ АД срещу К. В.

П., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 7599 лв., представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от ответницата на 18.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на записа на заповед – 20.03.2025 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 49360/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът твърди, че разполага с издадена срещу К. В. П. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 7599 лв., представляваща главница по запис на заповед, предявен частично за плащане на 20.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 20.03.2025 г. до окончателното плащане, срещу която ответницата възразила. Излага доводи, че процесният запис на заповед обезпечавал вземането на дружеството по сключен с ответницата договор за лизинг на МПС № 2261/18.01.2024 г., с предмет – лек автомобил с рег. № ... Твърди, че след последно извършеното от ответницата плащане на 26.06.2024 г. за погасяване на част от задължението по фактура № 160228/28.06.2024 г., същата е преустановила внасянето на дължимите лизингови вноски. Ответницата върнала лекия автомобил на 12.02.2025 г., но не изпълнила задължението си за плащане на уговорените лизингови вноски за периода от 26.06.2024 г. до 12.02.2025 г., в общ размер на 7599 лв. Счита, че същата му дължи и плащането на обезщетение за забава от датата на предявяване на записа на заповед – 20.03.2025 г. до окончателното плащане. Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 7599 лв., предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 49360/2025 г. по описа на СРС, 169 с-в. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че съгласно т. 41 от сключения с ищеца договор за финансов лизинг, спорът следва да бъде разгледан и разрешен от арбитражен съд. Оспорва размера на претендираното вземане. Отбелязва липсата на задължителни реквизити на записа на заповед – чл. 535, т. 6 ТЗ, което обуславяло нищожност. Твърди липсата на валидно каузално правоотношение, доколкото договорът за лизинг бил в противоречие със закона и 1 добрите нрави, тъй като задължавал лизингополучателя да извършва таксиметрова дейност в полза на дружеството, т.е. прикривал трудово правоотношение. При условията на евентуалност твърди, че договорът бил автоматично прекратен на 03.07.2024 г., съгласно т. 32, поради което не дължи плащане на търсените суми.

Излага доводи, че в периода от 30.06.2024 г. до 28.02.2025 г. автомобилът бил повреден, поради което ползването му било обективно невъзможно, съответно не били дължими лизингови вноски. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Направеното от ответницата възражение за неподведомственост на спора на съда поради наличие на арбитражна клауза в договора за финансов лизинг е неоснователно.

Предвид избрания от ищеца път на защита - издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и специалния характер на нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, относима към заповедното производство, се дерогира приложението на арбитражната клауза, предвидена в сключения между страните договор. Отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г. на ВКС, 1 т.о., определение № 938 от 25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г., 2 т. о., определение № 834 от 15.12.2012 г. по ч. т. д. № 728/2012 г. на ВКС, 1 т.о. и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича вземането му, а именно: че в негова полза като поемател е издаден запис на заповед за посочената сума, който съдържа необходимите съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити; настъпване на изискуемостта на вземането по ценната книга; сключен между страните действителен договор за финансов лизинг, по който ищецът е изправна страна; издаване на процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на задълженията по договор.

В тежест на ответницата по релевираното възражение относно несъществуване на вземането по записа на заповед, е да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че помежду им е сключен договор за финансов лизинг на МПС № 2261/18.01.2024 г., с предмет – лек автомобил с рег. № ...

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Представените с исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същото е относимо и необходимо за правилното решаване на правния спор.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.12.2026 г. от 10.00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА

И

ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 49360/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ възражението на ответницата за неподведомственост на спора, като неоснователно.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 150 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., който да се призове след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 183, ал. 1 ГПК, доколкото не са налице основания, които да налагат представянето на приложените към исковата молба писмени документи в оригинал.

УКАЗВА на ответницата К. В. П., че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,65 евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба за връчване на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответницата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3