Решение № 30 от 02.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500466 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалби от М. Р. Г. и ЗАД „ОЗК – застраховане“ срещу Решение № 104/ 04.08.2021 г. по Гр.д. № 419/ 2020 г. по описа на ВТОС, с което съдът е осъдил застрахователя да заплати на Г. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 29.01.2020 г. ПТП, в размер на 31 330.31 лв., ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил исковата претенция за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 70 000 лв. като погасен чрез плащане за сумата 8 669.69 лв. и неоснователен и недоказан за останалата част, както и за лихвата върху обезщетението за периода от 26.02.2020 г. до 25.05.2020 г.

Жалбоподателят М. Р. Г. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му за обезщетение до претендирания размер и за лихва върху обезщетението за периода от 26.02.2020 г. до 25.05.2020 г. Счита решението в тази му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в явно противоречие с практиката на ВКС и съдилищата относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението. Съдът определил занижено обезщетение в размер на 40 000 лв., като не изследвал задълбочено всички факти и обстоятелства, 1 относими към преценката за определянето му, не отчел високия социален статус и позиция на пострадалия в обществен и професионален план, във връзка с които интензитета на претърпените болки и страдания бил завишен в значителна степен, защото проблемите в походката му възпрепятствали работния му процес и щели да доведат до уронване на престижа и авторитета му. Съдът не отдал необходимото значение на обстоятелството, че чувството на непълноценност, изпитвано от ищеца, е било много по-интензивно поради това, че не е могъл да се включи в отглеждането на родилото му се три месеца преди ПТП дете, не съобразил лимитите на застрахователните обезщетения. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди допълнително още 30 000 лв. По отношение на лихвата излага оплаквания за неправилно приложение от съда на материалния закон и подробни съображения, че същата е дължима за забава на деликвента, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Моли да му бъде присъдена и законната лихва върху сбора от размера на обезщетението и лихвата, считано от 22.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, която лихва застрахователят дължал за собствената си забава на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Процесуалният му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят ЗАД „ОЗК – застраховане“ обжалва решението в осъдителната му част. Счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя безспорно е установено съпричиняването от пострадалия на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан, наличието на който е щяло да препятства тялото му да се движи свободно из купето на процесното МПС. Приетите експертизи не установявали Г. да е бил с поставен правилно колан и да са налице характерните наранявания в резултат от използването на такъв. Това налагало редуциране на размера на дължимото обезщетение, което поначало съдът не определил при съобразяване на всички относими към размера му обстоятелства. Следвало да се отчете, че възстановяването на ищеца е в степен, която му позволява да води пълноценен живот и същият не страда от посттравматично стресово разстройство. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК и двете страни са подали отговори на въззивната жалба на насрещната страна, в които заемат становища за неоснователността на насрещната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и 2 следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението на ВТОС в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. за обезщетение за разликата над 31 330.31 лв. до 40 000 лв. – за сумата 8 669.69 лв. – като погасена чрез плащане, е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ВТОС фактическа обстановка, която е следната: На 29.01.2020 г. около 9.40 ч. на пътя гр.Стражица – с.Николаево е настъпило ПТП между товарен автомобил Ивеко, управляван от Н. Е.

Н., и лек автомобил Крайслер Вояджър, управляван от П. Б. П.. Приетата по делото автотехническа експертиза относно механизма на ПТП е дала заключение, че причина за настъпването му е управлението на товарния автомобил със скорост, надвишаваща критичната при конкретните пътни условия за преодоляване на кривата на завоя, което е довело до навлизането му в насрещната лента за движение и до сблъсък с движещия се правомерно в нея лек автомобил. Водачът на последния не е имал техническа възможност да предотврати удара. При инцидента е пострадал пътникът на предна дясна седалка в лекия автомобил М. Р. Г.. Товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК – застраховане“, пред което дружество пострадалият е заявил претенция за определяне и изплащане на обезщетение на 25.02.2020 г. Застрахователят е изискал от него да представи документи от образуваното ДП – писмо на л.27 от делото и на 27.04.2020 г. такива са представени – известие за доставяне на л.31 от делото. Последвал е отказ от изплащане, но в хода на първоинстанционното производство застрахователят е заплатил сумата 11 066.67 лв., с част от която погасил изцяло претендираните от пострадалия имуществени вреди и със сумата 8 669.69 лв. е покрил претърпените неимуществени вреди.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения 3 иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция спорът е сведен до справедливия размер на обезщетението и основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и при кредитиране заключенията на вещите лица по приетите съдебно-медицинска и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертизи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:

На ищеца, който към датата на ПТП е на 37 г., са причинени две сериозни травми, представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 НК – закрито многофрагментно счупване на ляв ацетабулум на тазовата кост без луксация в ставата и закрито счупване на капачката на коляното на левия крак. Той е приет в болница в гр. В. Търново, откъдето е транспортиран в болницата в гр. Плевен и във връзка с фрактурата на капачката крайникът му е обездвижен с тутурна шина, а във връзка с травмата на тазовата кост на 04.02.2020 г. е претърпял оперативна интервенция при спинална упойка за открито наместване и вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. Проведено му е и медикаментозно лечение. Болничният му престой е 9 дни – от 29.01. до 07.02.2020 г. и видно от епикризата е изписан с подобрение, в добро общо и локално състояние, без усложнения, с добре зарастваща оперативна рана, при липса на медицински риск въз основа на диагнозата и липса на значими субективни оплаквания, с препоръки за придвижване с помощни средства и провеждане курс на физиотерапия – л.126 от делото. В периода 05.03. – 12.03.2020 г. е провел рехабилитация в болнично заведение и съгласно епикризата при изписването му е с редуциран болков синдром, увеличен обем на движенията и тонизирана мускулатура. Относно периода на възстановяване вещото лице сочи, че при получените счупвания той е около 7 м., като през първите два търпените болки са със значителен интензитет и налагат прием на обезболяващи, в каквато насока са и показанията на съжителката му св. Д. Д., но постепенно намаляват и затихват при 4 покой. Извършената му оперативна интервенция е непосредствено след ПТП, в периода на търпене на най-силни болки. При ищеца възстановяването е протекло без усложнения и в рамките на обичайния период, което се установява от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като отразяващи непосредствени наблюдения на свидетелите – през първия месец е бил на легло, след което е започнала физиотерапия и раздвижване, около три месеца се е придвижвал с патерици, 6 м. след инцидента се е върнал на работа. При извършения от вещото лице преглед на пострадалия на 08.01.2021 г. – година след ПТП – е установено, че състоянието му е добро с наличие на остатъчен поносим болков синдром при физическо и статично натоварване и при клек, който ще остане за в бъдеще, и леко ограничен обем на свиване в лявата тазообедрена става поради наличието на остеосинтезата – 10 %, което обаче не се отразява на възможността му да води пълноценен живот, включително не би следвало да му създава затруднения в походката. Възрастта на ищеца безспорно се отразява на по-добрата способност на организма за възстановяване отколкото при по-възрастни хора с подобни травми. Причиненото на ищеца травматично увреждане е наложило е продължителен период първоначално на пълно обездвижване /около месец и половина/, а след това на затрудненията в движението на снагата му /около 5 месеца/ и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството му на живот, защото в началото ежедневието му е било невъзможно без постоянна чужда помощ за задоволяване на най-екзистенциални нужди, а през целия възстановителен период е бил препятстван да упражнява професията си, лишен от възможността да спортува и да полага лични грижи за отглеждането на новороденото си дете и за семейството си.