Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 687 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 135/2023
Вид
Разпореждане № 687
Подписан
14.11.2024
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 687 гр. Пазарджик, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.405 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 10522/08.11.2024 г., подадена от ищцата Н. П. К., чрез пълномощника й адв. Г. Б. Х. (С.), съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 20 000 лв. - присъдено обезщетение за неимуществени вреди и 1115,33 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, в които части, според молителя, първоинстанционото решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след проверка констатира, че производството делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 90/08.10.2024 г., поправено с Решение № 92/09.10.2024 г., с което ответното ЗК "Л. И.“ АД, е осъдено да заплати на ищеца М. В. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; като е отхвърлен иска на М. В. К. за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 40 000 лв.

С решението ответното АД е осъдено да заплати на ищцата Н. П. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 1115.33 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете на Н. П. К. за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 40000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над присъдените 1115.33 лв. до претендираните 1673 лв. - обезщетение за имуществени вреди.

С решението е отхвърлен изцяло иска на малолетния ищец М. В. Т. за сумата от 1 000 лв. – обезщетение за претърпени от него неимуществени 1 вреди, настъпили от ПТП от 28.02.2023 г. по вина на водача на лек автомобил „Б. ***“, рег. № ***, И. А. Г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, като неоснователен.

С решението ответникът е осъден да заплати в полза на ищците М. В. К. и Н. П. К. сумата от 1745.31 лв. - представляваща ДТ (преди увеличението по чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК), съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а в полза на адвокат Г. Б. Х. - сумата от 3 200 лв. с ДДС – адв. възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищеца М. К., както и сумата от 3 720 лв. с ДДС – адв. възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищцата Н. К., съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. На свой ред ищците са осъдени за заплатят на ответното АД сумата от 216.05 лв. - юриск. възн. и депозити, съразмерно на отхвърлената част от исковете,на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК.

Против решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

От страна на тримата ищци, чрез пълномощника им адв. Г. Х. е депозирана въззивна жалба с вх. № 9993/28.10.2024 г., съдържаща оплаквания против съдебното решение в отхвърлителните му части: за разликата над присъдените 25 000 лв. до размера от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане, по отношение на ищеца М. К.; за разликата над присъдените 30 000 лв. до размера от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане, както и за разликата над присъдените 1115.33 лв. до размера от 1673 лв. - обезщетение за имуществени вреди, по отношение на ищеца Н. П. К.; както и в частта с която изцяло е отхвърлена претенцията на ищеца М. В. Т. за сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съгласно Разпореждане с № 671/07.11.2024 г. препис от жалбата на ищците е изпратен по реда на чл.263, ал.1 ГПК, като към момента липсват данни дали и кога изпратеното в този смисъл съобщение е връчено на ответника.

От страна на ответния застраховател също е подадена въззивна жалба – с вх. № 10439/07.11.2024 г., съдържаща оплаквания против съдебното решение в частта му, с която претенциите на ищцата Н. П. К. са уважени за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. С разпореждане № 682/12.11.2024 г. препис от тази жалба е изпратен на ищците по реда на чл. 263, ал.1 ГПК, като към момента също липсват данни дали и кога то е връчено.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист се явява неоснователна.

Този извод се налага преди всичко, защото към настоящия момент за ответника все още не е изтекъл предоставения срок по реда на чл.263, ал.2 ГПК, в който би могъл да депозира и насрещна въззивна жалба. Вярно е, че 2 във въззивната си жалба с вх. № 10439/07.11.2024 г. застрахователят обжалва решението единствено по отношение присъденото в полза на молителката Н.

К. обезщетение за разликата над размера от 20 000 лв. до присъдените в нейна полза 30 000 лв. Въпреки това обаче, с оглед съдържанието на исканията на всеки от тримата ищци, направени от тях в депозираната въззивна жалба с вх.

№ 9993/28.10.2024 г., в случая следва да се приеме, че застрахователя все още разполага с процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.263, ал.2 ГПК, според която в срока за отговор (който все още не е изтекъл) би могъл да подаде и насрещна въззивна жалба против всички части на постановеното съдебно решение.

Затова и към този момент не може да се приеме, че е налице съдебен акт, влязъл в сила при условията на чл.296, т.2 ГПК, който да удостоверява подлежащи на изпълнение вземания против длъжника. Едва след изтичане на съответните процесуални срокове молителя би могъл да депозира ново искане да издаване на ИЛ относно необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение. Към настоящия момент молбата за издаване на ИЛ се явява неоснователна, като преждевременно подадена.

Водим от изложеното Пазарджишкият окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10522/08.11.2024 г., подадена от ищцата Н. П. К. , чрез пълномощника й адв. Г. Б. Х. (С.), съдържаща искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 20 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди и 1115,33 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователна.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3