Решение № 202 от 03.02.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 202

Сливен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700502 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Т. Г. М. на околната среда и водите, със служебен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22, жалба от Сдружение „Асоциация на парковете в България“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 26 ап. 1, представлявано от председателя на УС С. А. и Българска фондация Биоразнообразие, с [ЕИК], със седалище и адрес за съобщения [населено място] – 1000, ул. „Триадица“ № 6, ет. 5, офис № 504, представлявано от Й. И. С. и жалба от Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., всички от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. А. К. САК, срещу Решение № 510, прието на заседание на Общински съвет Сливен, проведено на 14.11.2024г. С обжалваното Решение № 510/14.11.2024 г., на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ Общински съвет Сливен създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен.

В жалбата на Министъра на околната среда и водите се сочи, че на основание чл. 161 от ЗООС министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда; има изрична правна възможност да оспорва и актове, които нарушават екологичното законодателство или засягат защитени зони и територии; този правен интерес произтича от специалния закон, който дерогира общата уредба по АПК; произтича и от прилагането на Директива 92/43/ЕИО и Орхуската конвенция. Моли, оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, за което излага подробни съображения.

В жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Българска фондация Биоразнообразие и в жалбата подадена от Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., чрез пълномощник – адв. А. К. САК се иска от съда обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде обявено за нищожно. Обосновават правния интерес с обстоятелството, че както сдружението, така и фондацията са учредени по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза. Сочат, че съгласно чл. 38 от ЗЮЛНЦ, опазването на природата е винаги такава дейност. Заявяват, че правният интерес се извежда и от практиката на Комитета за прилагане на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда / Орхуската конвенция/. Третата група факти, обуславящи правния интерес на АПБ и на БФБ да оспорят Решение № 510 от 14.11.2024 г. са фактите, свързани с целите и активността на Сдружението и Фондацията в поредица от дейности, свързани със създаването, укрепването и опазването на природните паркове като защитени територии (включително и на ПП „Сините камъни“). В жалбите се твърди, че при взимане на решение № 510/14.11.2024 г. са допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност - нарушени са закони, които гарантират опазването на публичната собственост, опазването на природата в защитените територии (Закона за защитените територии-ЗЗТ), реда за взимане на решения, засягащи околната среда (Закона за опазване на околната среда - ЗООС и Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда). Заявяват, че са нарушени чл. 4, ал.1, изр. второ и чл. 35 от ЗЗТ; оспореното решение е прието без задължителното провеждане на процедура за преценка необходимостта от екологична оценка, по реда на глава Шеста на ЗООС и процедура по реда на чл. 31 от ЗБР; взетото решение за обявяване на СОМЗ е за имоти, представляващи публична държавна собственост и част от защитена територия по смисъла на чл.5, т. 5 от ЗЗТ; позовават се на писмо изх. № ИАГ-24413/09.10.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите до областния управител на област Сливен. Считат, че сочените нарушения, представляват тежки нарушения на материалния закон, достатъчно основание за обявяването на оспореното решение за нищожно.

В съдебно заседание Министъра на околната среда и водите се представлява от упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата. Молят да бъде отменено обжалваното решение. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък. В представена писмена защита излагат допълнителни съображения в подкрепа на твърденията в жалбата. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В първото по делото открито съдебно заседание Сдружение „Асоциация на парковете в България“, се представлява от председателя С. А.. Българска фондация Биоразнообразие и жалбоподателите Х. И. Х., Е. С. П., Б. С. Б., Г. Д. Г. и С. Й. Й., в съдебно заседание се представляват от адв. А. К. САК, надлежно упълномощен, който поддържа жалбите. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Административният орган – Общински съвет Сливен, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който прави възражение за недопустимост на жалбите, поради просрочие и липса на правен интерес. По същество оспорва жалбите и счита, че решението на ОС е законосъобразно. Счита, че не са налице пороци, водещи до обявяването му за нищожно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура, надлежно уведомена не изпраща представител по делото.

Административен съд Сливен, тричленен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2024 г. от Кмета на Община Сливен е депозирано предложение до Общински съвет Сливен вх. № 30-00-1506, относно приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен. Към предложението са приложение цитирани в същото писмо от Областния управител на Област Сливен с изх. № ОА 21-04091/28.10.2024 г., писмо от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и два броя скици: скица-специализирана карта за устройствено планиране на м. „Даулите" и скица - извадка – детайл от ОУПО на м. „Даулите“, с приложена легенда.

Предложението внесено от Кмета на община Сливен е разгледано от Постоянната комисия по инвестиционна политика, устройство на територията и транспорта към Общински съвет Сливен на проведено заседание на 04.11.2024 г., обективирано в Протокол № 14/04.11.2024 г., която след проведено поименно гласуване с 9 гласа „ЗА“, 0 – „Против“ и 0 „Въздържал се“ подкрепя така направеното предложение и от Постоянната комисия по нормативна уредба, законосъобразност на актовете на Общинския съвет и контрол на изпълнение на решенията на Общинския съвет на проведено заседание на 06.11.2024 г., обективирано в Протокол № 15/06.11.2024 г., която след проведено поименно гласуване с 6 гласа „ЗА“, 0 – „Против“ и 0 „Въздържал се“ приема предложението.

Председателят на Общински съвет Сливен, на основание чл.23, ал.4, т.1 от ЗМСМА, чл.32, ал.2, т.1, във връзка с чл.32, ал.1, пр.първо от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, свиква заседание на Общински съвет Сливен на 14.11.2024 г. /четвъртък/ от 09.00 часа в [населено място], в заседателната зала на община Сливен, видно от публикуван на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/dneven-red-na-sesiite/ дневен ред, в който по т. 17 е предложение с вх. № 30-00-1506/31-10-2024 Приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт "Даулите", землище [населено място], община Сливен, с вносител: С. Р. - Кмет на Община Сливен.

На 14.11.2024 г. е проведено редовно заседание на Общински съвет – Сливен, в дневния ред на което в т. 17, е включено за разглеждане Предложението на Кмета на Община Сливен за приемане на решение за създаване на Селищно образувание с местно значение - курорт "Даулите", землище [населено място], община Сливен. След разисквания по предложението, е прието Решение № 510, с което Общински съвет – Сливен, на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ Общински съвет Сливен създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Решението е прието с 35 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, при общ брой на общинските съветници в ОС – 41.

Решението е публикувано на официалния уеб сайт на Общински съвет Сливен /https://obs.sliven.bg/decisions/ на 21.11.2024 г.

Във връзка с дадените от съда указания за ангажиране на доказателства за откриване на производството по приемане на оспореното решение и осигурена процесуална възможност, по делото не се представиха такива. Изрично в молба вх. № СД-01-01-3480/19.11.2025 г. от пълномощника на Общински съвет Сливен е заявено, че производството е открито с предложение на кмета на общината, съдържащо се в приетата като доказателство по делото административна преписка. Относно дадените указания за ангажиране на доказателства за установяване на фактическите основания за приемане на решението, е заявено в цитираната молба, че фактическите основания са посочени в предложение на кмета на общината.

По делото е приобщено Решение на Общинския съвет №1509/21.03.2019 год. за одобряване на общ устройствен план на Община Сливен, ведно с извадка от бр.35 от 30.04.2019 год. на Държавен вестник за обнародване на решението.

Приети по делото са : превод на съответните части на заключенията на Комитета за спазване на Орхуската конвенция по жалба С-58/България; превод на частта от решението на Петата среща на държавите-членки на Конвенцията, което засяга България; превод на частта от решението на Седмата среща, засягаща България - решение VII/8d; превод на доклада на Комитета от 19.08.2021 г.; публична петиция с 2124 подписа; копие от Становище № 4-4-/2017 на директора на РИОСВ-Стара Загора.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбите:

Предмет на оспорване е Решение № 510 на Общински съвет Сливен, прието на заседание проведено на 14.11.2024 г., с което на основание чл. 21, ал.1, т.17, т. 18 и т. 23 от ЗМСМА и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се създава Селищно образувание с местно значение – курорт „Даулите“, землище [населено място], община Сливен, в територия определена от строителните граници, предвидени в Общия устройствен план на Община Сливен. Не се спори, че процесното решение е общ административен акт – с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, арг. чл. 65 АПК.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49e9310e-36a2-472f-b454-3e61bf940b14