Протокол № 242 от 28.11.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 242 гр. Пещера, 22.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20235240200144 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

Жалбоподателят А. М. П. редовно призован не се явява.

Представлява се от процесуален представител адв. Л. М. с пълномощно по делото.

Административно-наказващият орган Началникът на Н-к Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД РК при ИАРА Бургас редовно уведомен от предходното с.з. се представлява от юрк. П. с пълномощно от днес.

Свидетелят П. И. Д. редовно уведомен се явява лично.

Свидетелят Н. Ф. Б. редовно уведомен се явява лично.

АДВ. М. – Представям пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и разпечатка от сайта на РС Панагюрище относно неявяването ми в предишното с.з. Моля да дадете ход на делото.

ЮРК. П. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. М. – Поддържаме жалбата. Да се приемат представените с административно наказателната преписка доказателства. Моля да допуснете до разпит един свидетел, който водим. На този етап нямаме доказателствени искания.

1

ЮРК. П. – Оспорвам жалбата, тя е допустима, но неоснователна.

Поддържам НП. При издаването на същото, на стр. 2 при определяне на наказанието, е допусната техническа грешка, като вместо т. 5 е записано т. 7.

Поддържам и становището на колегата, изложено в приложена към делото молба от 07.11.2023 г. Да се приемат приложените към административно наказателната преписка и с жалбата доказателства и се разпитат свидетелите.

Предоставям на съда относно свидетеля на жалбоподателя.

Съдът след като изслуша страните,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит един свидетел от страна на жалбоподателя.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Пристъпи се към разпит на свидетелите.

В залата се въведе свидетелят П. Д..

Сне се самоличността му, както следва:

СВ. П. И. Д. – главен инспектор в ИАРА Пловдив, 53 год., български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обеща да говори истината.

Пристъпи се към разпита му:

На въпроси от адв. М.:

СВ. Д. – На 04.08.2023 г. с колегата Б. бяхме на проверка на яз. Въча.

Има предистория: предния ден, на 03.08.2023 г., получихме обаждане от наш сътрудник, който неведнъж ни е подавал сигнали, че на този ден, 03.08, е видял лодка с двама души в нея и са извършвали риболов с харпун. Ние бяхме далеч от язовира на този ден, затова предприехме действия на следващия ден да проверим на място какво се случва, и стигнахме до язовирната стена. В левия й край, в близост до левия край на стената, видяхме тъмно кафява лодка на цвят, с един човек в нея, гол до кръста и с шапка на главата, и още един човек във водата с черен неопренов костюм. Около един час ги наблюдавахме, от 02 без 10 ч. до 03 часа, с бинокъл на разстояние от около 300 метра. Бинокълът е с много добро разделително качество, така че много добре можехме да видим лицето в лодката. Това беше лицето И.Л, а лицето, което беше във водата, беше А. П.. Той се гмуркаше на два-три пъти и изплуваше. На левия борд на лодката, обърнат към нас, се виждаше много 2 ясно завързана голяма риба, която ние определихме като европейски сом, цялата глава се виждаше над водата, и според наши визуални наблюдения беше около 40-50 кг. След като установихме, че се извършва нерегламентиран риболов с харпун, се върнахме на около 4 км назад, където беше лодката ни, влязохме във водата с лодката и се отправихме в посока язовирната стена. На входа на залива, до левия бряг, в който залив е плаваща База за отдих „Давид“, на входа на залива пресрещнахме лодката, която пътуваше доста бързо, с максимална скорост. Други лодки в този момент нямаше, тяхната беше единствена. Те бяха по-бързи от нас и влязоха в къщата около 5-6 минути преди нас. Не сме осъществили визуален контакт с тях, но видяхме, че влизат в базата. След това се качихме на базата, където имаше няколко човека, 4 или 5, имаше и жени. Легитимирахме се, посрещна ни собственикът на базата, той е от Кричим, и г-н Л.. При акостирането до тяхната лодка извършихме оглед и не открихме завързаната риба която видяхме преди това на борда. В лодката открихме принадлежности за гмуркане – плавници, очила, шнорхел, като неопреновия костюм го нямаше.

След това попитахме Л. – „Какво правехте точно до язовирната стена, къде е рибата и къде е харпуна“. Поискахме от него да ни заведе при другото лице, което видяхме, че беше във водата. Около един час имаше молби П. да излезе – той беше някъде вътре в къщата. През цялото време говорехме с Л. и с една жена, за която установихме, че е съпруга на собственика на базата. Госпожата предложи да й съставим акт на нея, което ние отказахме. Много добре разпознахме кой беше във водата и кой в лодката. Те двамата се различават по телосложение. След около час молби П. най-накрая се появи и пристъпихме към съставянето на акта, той се подписа, написа възражения, връчи му се на място. Попитахме какво са правели предния ден, Л. каза, че са ударили три сома, попитахме ги какво са ги направили, той каза – „Изядохме ги, ние сме много хора и ги изядохме“. Действително на масата имаше съдове с риба. Доколкото си спомням, П. написа възражение, че се е къпал, а не е ловил риба. Също така в акта записах, че не ни е оказано съдействие.

Колегата Б. влезе в тоалетната на базата, където откри неопреновия костюм, който беше мокър и покрит с кашон.

На въпроси от юрк. П.:

СВ. Д. - Ние бяхме на десния край на язовирната стена, на път III-866 Девин – Кричим, бяхме на перилата, на оградата, и имахме пряка видимост към лодката, която беше на 300 мера. Видяхме ясно лицата, аз много ясно видях лицето на този, който беше в лодката, а другия господин с неопреновия костюм го видяхме след това в къщата, а и той си призна, че е бил в лодката.

Лодката, която ние ползваме, е служебна, няма никакви отличителни белези.

Тя ни е дарение от колегите от Кърджали. Нямаме надписи. Когато акостирахме на плаващата къща, бяхме с униформено облекло и като се качихме там, се легитимирахме. Къщите се водят плаващи бази, плаващ кораб, и подлежат на регистрация от Морска администрация. Имаме право да ги проверяваме, съобразно Закона за рибарството имаме право да 3 проверяваме спрени плаващи съдове. С колегите сме правили многократни проверки на такива бази. Лодката, с която беше извършено нарушението, е твърда, около 4 метра дълга и модел Ял 4. Тази лодка е на собственика на къщата и си стои там на базата. Ние познаваме всички лодки в язовира и собствениците им. Явно я предоставя на посетителите да се забавляват. Там имаше дълъг разговор с Л., каза, че обичат да се гмуркат и да ловят риба и дори коментира с нас дали не може да се промени закона, тъй като в морето е разрешен лова с харпун, а на вътрешните водоеми е забранено. Имаме достъп до системата в реално време, във всеки един момент, от мобилния телефон влизаме и правим справка, аз съм извършил такава и съм установил, че П. няма билет. Последните пет години П. не е имал риболовен билет. Рибата, която видях вързана с въже за лодката, изчезна – явно са я развързали.

Преровихме всяко ъгълче на къщата и не я открихме. Ние не можем да установим какво прави П. под водата, видяхме, че държи в ръката си харпун, който да е бил дълъг около метър. Беше без кислороден апарат и трябва да излезе за да диша, под водата да се е задържал около минута и малко и излиза.

На въпроси от адв. М.:

СВ. Д. - Неопреновият костюм имаше шапка, както и очила и шнорхел.

Ние във водата не сме го различили, но след като се качихме на базата, казахме на Л. да доведе и другия, който е бил с него в лодката. Със сигурност не е бил собственикът на къщата, той има брада. Ние не сме губили контакт, видяхме, че отидоха на базата и се скриха в къщата. Л. ни срещна на палубата, а другия човек, П., беше скрит. Повече от час се криеше.

На въпроси от юрк. П.:

СВ. Д. - И.Л и съпругата на собственика на базата изявиха желание да поемат отговорността - съпругата каза – „Те са наши гости, напишете ми на мен акт“. За да вземем нашата лодка, да сме се предвижвали около 10 минути, и след това още 10 минути, докато стигнем до залива. Ние тръгваме до язовирната стена, намираме се на около 5 км и ги виждаме, че пътуват срещу нас – може някой да ти е предупредил, тъй като се движеха с висока скорост.

На въпроси от адв. М.:

СВ. Д. – П. каза, че е плувал. Не е забранено плуването. Язовир Въча е разделен на 3 области. Ако стената е пред нас, от лявата част е територия на Равногор, а дясната част е на Кричим. Преценихме, че са в частта на Равногор, тъй като бяха много близо до брега. Плаващата база е до левия бряг, там има залив, който е в землището на Равногор. Ние тръгваме от десния бряг и пътуваме към левия бряг. Там, където беше лодката, им е близо до брега, такъв е релефа, има една скала и до нея има плитки места. Ние ги наблюдавахме от сушата, а тяхната лодка беше на около 30 метра от левия бряг и на около 30 метра от язовирната стена. Базата е на повече от километър от стената. Когато влязохме да им извършваме проверка, те се движеха към 4 базата, но разпознахме двете лица. Единият беше още с неопреновия костюм.

На плаващата база когато отидохме, бяха 4 човека – собственикът, съпругата му и тези двамата. Няма как някой да си тръгне - трябва да си тръгне с лодка, а тя си беше до базата. Повече от час прекарахме на базата. Аз питах П., той каза, че е плувал с костюма.

АДВ. М. - Нямам други въпроси.

ЮРК. П. – Нямам повече въпроси.

Съдът освободи свидетеля Д. от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят Н. Б..

Сне се самоличността му, както следва:

СВ. Н. Ф. Б. – главен специалист „Рибарство и контрол“ към ИАРА, 56 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.