Решение № 2754 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2754 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512572 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 14507 от 24.07.2024г., постановено по гр.д. № 52583/2022г. по описа на СРС, 164-ти състав, поправено с Решение от 17.03.25г. е признато за установено по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. К., ЕГН ********** от гр. София, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите от общо 1981,57 лв., от която сума: 1624,06 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението;

54,36 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, услуга по дялово разпределение, в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението; 291,35 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 1624,06 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; 11,80 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за ДР от 54,36 лв., за периода от 15.01.2018 г. до 23.11.2021 г., за които суми в полза на ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от 1

ГПК на 12.01.2022 г., по ч.гр.д. № 72532/2021 г. по описа на СРС,164-ти състав.

С решението ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 792,51 лева – разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, както и 89,63 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 72532/2021г. по описа на СРС, 164-ти състав.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника Е. Д. К.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение било неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно съобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, вкл. мотивиране на решението в съответствие с всички противопоставени от ответника твърдения, а освен това същото било постановено в противоречие с приложимия материален закон и било необосновано. На първо място, поддържа, че по делото не била установена облигационна връзка между страните, доколкото не били ангажирани доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, нито сключването на писмен договор между същите страни. По отношение режима на забава, сочи че приложими в случая са Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на етажна собственост (СЕС), в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването № 16- 334/06.04.2007 г. (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал, 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на 2 чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020 г. - 2021г., издадена през месец юли 2021 г., респ. за отоплителен сезон 2021 г. – 2022г. през м. юли 2022 г. обаче разпоредбата на чл. 33. ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45дневен срок за плащане - общата фактура за периода е издадена на. на 31.07.2019 г., а 45-дневннят срок е изтекъл на 15.06.2019 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата- 30.04.2019 г.). 45-дневен срок за плащане за другата обща фактура за периода е издадена на 31.07.2020 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2020 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата - 30.04.2020 г.) Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.

2 ЗЗД, ответникът изпадал в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Претенцията за главница за услугата дялово разпределение на стойност 54.36 лв. за периода м.11.2018 г.- м.04.2020 г. се оспорва като неоснователна, тъй като видно от представения договор по делото между ФДР и Етажната собственост „Топлофикация София“ ЕООД не била страна по същия и следователно не била обвързана от клаузите в него. Не били ангажирани и доказателства за сключен договор за цесия между ищеца и фирмата за дялово разпределение, чрез който да се обоснове, че вземането на ФДР към Етажната собственост е прехвърлено на „Топлофикация София" ЕООД. Освен това представеният договор бил с изтекъл срок. В ОУ на ищцовото дружество нямало уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямали уговорен падеж, то лихви се дължали след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато също не била ангажирана. Ето защо претенцията за лихви върху ДР била неоснователна. Моли съда да отмени решението и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Нелбо инженеринг“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

3

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от Д.К.М. на 25.10.1989г. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ответницата е единствена дъщеря на Д.К.М. и следователно негов законен наследник, като останалите посочени родственици са починали. Ангажирани са по делото доказателства, че 4 ответницата Е. Д. К. е подала на 23.05.1996г. искане до ищеца, във връзка с удостоверение за наследници №122/06.05.1996г., за бъде разкрита партида за процесния имот на нейно име. Същата лично е подписала протокол от ОС на ЕС от 18.06.2002г., в който е посочена като етажен собственик и титуляр на абонатен номер, като е декларирала 5 бр. радиатори, 5 бр. прави вентили и 5 бр. разпределители. Ответницата лично е положила подпис и в представените по делото талони за отчет на уредите за дялово разпределение, които съдът цени като извънсъдебно признание на задълженията за потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот. Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира основното възражение на ответницата в жалбата, че не е доказана облигационната й връзка с ищеца, за неоснователно.

Настоящият състав изцяло споделя изводите, че в рамките на производството ищецът е провел пълно и главно доказване на качеството й потребител (клиент) по договора за доставка на ТЕ по смисъла на ЗЕ.

На следващо място, от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 5 броя отоплителни тела с редовен отчет за процесния период, като отчетите са извършени от „Нелбо“ ЕАД. Вещото лице изрично е посочило, че изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба по реда на Наредба № 16-334/04.2007г. и Наредба №Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването. С оглед заключението на СТЕ се установява с категоричност извършването на въпросната услуга по дялово разпределение от ТЛП, като вещото лице не е констатирало нарушения при определяне количеството на дължимата топлинна енергия. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал метрологична проверка и отклонения не са установени. Относно стойността на доставената през периода топлинна енергия, от приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че цената на реално доставената топлинна енергия в имота през процесния период и след извършените изравнения, възлиза на 1624,06 лева.