Решение № 320 от 11.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Монтана, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20241600100380 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на Ц.Ц., ЕГН ********** чрез проц.представител адв.Г. против Окръжен съд - *с административен ръководител съдия Н.П.- Д.- Председател на Окръжен съд - *.

Предявен е иск с правно основание чл. 2Б, ал. 1 от ЗОДОВ - нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 380/2023 г. по описа на ОС – * за сумата 25 001 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди,че въззивно гражданско дело № 380/2023 г. по описа на ОС - * е образувано на 21.08.2023 г. от Окръжен съд - * по въззивна жалба, депозирана на 18.07.2022 г., насочена срещу Решение 202/22.04.2023 г. по гр.д. № 986/2022 г. по описа на PC *.Същото е разпределено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗСВ на състав от трима съдии, от които на основание чл. 83, ал. 3 от ЗСВ - председател на състава съдия Н. П.-Д.(председател на ОС - *), докладчик - съдия М. Д. и трети член на състава - младши съдия П.К..Поддържа,че от момента на образуване на делото не са предприемани никакви дейности до 03.07.2024 г., когато е издадено Определение № 637/03.07.2024 г. на горепосочения състав, с което делото е насрочено за разглеждане на 17.07.2024 г. ,като същото е постановено единствено и само поради факта, че адвокатът на въззивния жалбоподател изрично е посочил в пет последователни открити съдебни заседания по въззивни граждански дели на ОС - * - №№ 400/2024 г., 409/2024 г., 412/2024 г., 421/2024 г. и 425/2024 г., проведени от същия съдебен състав на същата дата, на която е издадено Определението - 03.07.2024 г., че по въззивно гражданско дело № 380/2023 г. изобщо не са провеждани никакви съдопроизводствени действия и е налице пълен отказ от правосъдие.

Твърди,че до момента не е проведено открито съдебно заседание с редовно призоваване на страните по делото,същото не е разгледано и не е постановено съдебно решение ,което е 1 станало единствено по вина на съда. Поддържа,че по това дело е допуснато нарушение на чл.2 Б от ЗОДОВ,като делото не е решено в разумен срок.В исковата молба се излагат подробни мотиви относно така допуснатото нарушение, като се твърди,че това дело не се отличава с фактическа и правна сложност, съставът на ВОС е създал практика по този казус,тъй като е решил сходни такива .Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да заплати исковата сума,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковата молба и направените в производството разноски.

Ответникът - Окръжен съд-*, представляван от адм.ръководител- председател Н. Д. е представил писмен отговор, в който искът се оспорва по основание и размер. Не се оспорва твърдението в исковата молба,че процесното дело е насрочено за разглеждане с определение от 03.07.2024г. ,но това забавяне е допуснато предвид високата натовареност на съда и конкретно на съдия Д..Поддържа се също така,че след тази дата са предприети своевременни действия и делото е насрочено в открито съдебно заседание, което е проведено ,но с оглед заявения отвод от съдия Г. съдиите при Окръжен съд-* са си дали отвод и делото е изпратено на САС за определяне на друг съд.В отговора се твърди,че не е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,като в тази насока са изложени подробни съображения . Оспорва се и размера на предявения иск,като се поддържа,че същият е силно завишен предвид факта,че претенцията на ищеца не е свързана с лишаването му от правото му на труд и трудово въззнаграждение, а само с допълнителни 10 % върху последното.Поддържа се,че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е бланкетна ,освен това не е налице и причинно-следствена връзка с допуснатата забава.Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявения иск, ведно със законните последици.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана взема становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения.При условията на евентуалност поддържа ,че исковата претенция е завишена и не следва да бъде уважена в посочения размер.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:

Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл. 2б от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото п о чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството(Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. – III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС). По неприключили дела, който продължават да текат и при които налице е забавяне – нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да търси 2 обезщетение по реда на ЗОДОВ директно пред съда. Т. е. когато делото е висящо(каквото е и настоящото) не може да се премине по процедурата по Глава III"а" от ЗСВ и затова остава открит пътя пред съда по реда на ЗОДОВ.

Предвид горното съдът приема иска за допустим.

По основателността на исковата претенция съдът приема следното:

По делото безспорно е установена следната фактическа обстановка:

Въззивно гражданско дело № 380/2023 г. по описа на ОС - * е образувано на 21.08.2023 г. от Окръжен съд - * по въззивна жалба, депозирана на 18.07.2022 г., насочена срещу Решение 202/22.04.2023 г. по гр.д. № 986/2022 г. по описа на PC - *. Същото е разпределено на състав от трима съдии с докладчик - съдия М.Д. и трети член на състава младши съдия П.К.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от ответника,че същото с определение № 637/03.07.2024 г. е насрочено за разглеждане за 17.07.2024 г.

На тази дата е проведено съдебно заседание,на което не е даден ход предвид изявлението на адв.Г. за нередовно призоваване.Същият е заявил,че е завел дело срещу Окръжен съд-* във връзка с допуснатото забавяне по настоящото дело и е направил отвод на всички съдии в Окръжен съд-*.С определение № 787/10.09.2024г. делото е прекратено пред Окръжен съд-* и изпратено на САС за определяне на друг равен по степен съд.

Не се спори между страните и относно обстоятелството,че процесното дело не е било насрочено единствено поради пропуск на съдията-докладчик, който по погрешка е поставил делото при папките със съдебна практика.

При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2 "б" от ЗОДОВ,съгласно която норма Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Целта на разпоредбата на чл. 2 "б" от ЗОДОВ е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита. Съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В настоящата хипотеза е безспорно установено,че е допуснато забавяне в насрочването на открито съдебно заседание на процесното дело /същото е насрочено почти година след постъпване в Окръжен съд-*/.Фактът,че и до настоящия момент делото не е решено,не би могло да се вменява като забавяне от страна на ответника, тъй като делото е изпратено предвид направен отвод на САС.На настоящият съдебен състав е служебно известно, че по жалбата на Ц. Ц. е образувано в.гр.дело № 549/24 г. по описа на МОС,като на 10.12.2024г. е постановено и съдебно решение.

3

В процесния случай следва да се прецени доколко това забавяне е довело до разглеждане на делото в „неразумен срок" и съответно дали са налице твърдените от него неимуществени вреди.

Първоинстанционното дело е образувано пред РС-*/г.дело № 986/22 г./ на 22.07.2022 г.,като е приключило с решение на 10.04.2023 г.Както бе изложено по-горе, на 10.12.2024г. производството е приключило и на въззивна инстанция ,т.е. разглеждането на делото е продължило пред двете съдебни инстанции две години и пет месеца.Единственото забавяне е при насрочване на делото в Окръжен съд-* .Касае се за трудов спор, който ,въпреки че не се е развил по правилата на бързото производство, подлежи на приоритетно разглеждане . От събраните по делото доказателства се установява,че ненасрочването на делото в срок не се дължи на неговата фактическа и правна сложност, а на бездействие на съда,по конкретно на съдията –докладчик.

Предвид горното съдът намира,че забавянето на насрочването на делото във въззивната инстанция е довело до неговото разглеждане в неразумен срок и съответно до нарушаване правото на ищеца да получи правосъдие в разумен срок. При този извод предявеният иск се явява доказан в своето основание.Това състояние на „висящност" на производството, в такъв продължителен период и неизвестността относно факта в какъв обозрим срок би могло да приключи, е причинило твърдените от ищеца като претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на негативни емоционални реакции, притеснения от неизвестността .В тази насока са показанията на св.Р.П..Същият установява ,че ищецът е много притеснен за изхода на в.гр.дело№ 380 /23г. по описа на ВОС ,подтиснат е ,само за това говори .

Съдът намира,че така описаните неимуществени вреди следва да бъда обезщетени от ответника със сумата 1000 лв.Над този размер до предявения такъв от 25001лв. искът се явява неоснователен,като съображенията за това са следните:

На първо място, това забавяне при насрочване на делото се дължи и на липса на активни действия от страна на ищеца.Същият разполага с възможността съобразно разпоредбата на 255,ал.1 ГПК,от която безспорно не се е възползвал.

На второ място,забавянето при насрочване на делото в Окръжен съд * е било донякъде компенсирано при разглеждане на въззивната жалба в Окръжен съд Монтана.

Делото е постъпило в съда на 20.11.2024 г.,/вгр.дело № 549/24г.,незабавно е насрочено за 02.12.2024г. и е постановено съдебно решение на 10.12.2024г.

На трето място, спорът по в.гр.дело №380/2023г. не е бил свързан с лишаването на Ц. Ц. от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а е претендирано заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Естественото на делото не е такова, което предполага висок интензитет на търпените неимуществени вреди.