Решение № 718 от 26.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330204973 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Д. М., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4115147, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съжбражения, изложени в ж а л б а т а и в съдебно заседание жалбоподателят М. моли съда да отмени ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

Н а 26.10.2020г. в 1 2:49ч. в гр. Пловдив, бул. „Марица юг“ до № 196, посока на движение запад-изток било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Опел Зафира” с рег. № *** , установено с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са , като при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 76 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподател я М. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

17.09.5126/07.09.2017г., справка АИС АНД, справка от база данни КАТ за собственици на превозното средство,Протокол от проверка № 65-СИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС от дата 26.10.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят Моллов, управлявайки описания в ЕФ лек автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място, с което е нарушил нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Н. Д. М., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението. Това обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – с преносима система за контрол на 2 скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За техническото средство са представени доказателства по делото /Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. и Протокол от проверка № 65-СИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология/ , че отговаря на установените технически изисквания, съответства с одобрения тип и е преминало съответната проверка.

Предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6 т.65 от ДР на ЗДП, въпросното техническо средство за измерване се явява мобилно по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник“ - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е прикрепено към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. мобилно АТСС. В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и в частност разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая е изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от наредбата, видно от представения по преписката протокол за използване на АТСС. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Именно в представения протокол по чл.10 се съдържат и данните за общото ограничение на скоростта, режима на измерване, посоката на задействане, начало и край на работа, номерата на свалените статични изображения, сред което е и процесното такова.

Изпълнено е и изискването на ал.3 от чл.10 на горепосочената наредба за съпровождаща протокола снимка на разположение на АТСС, видно от представената такава по административната преписка. Предвид на това, съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Действително съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН, в каквато посока има наведено от жалбоподателя възражение, нито има срок за връчване на ЕФ. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на 3 нарушението, която към момента очевидно не е изтекла. Тъй като в чл.34 от ЗАНН няма специална разпоредба за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране с отговорност, тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който следва да е изтекъл е четири години и шест месеца. На практика връчването на фиша на 15.08.2022г. е сторено, дори преди изтичане на три години /касаещи относителната давност/ от извършване на нарушението – 26.10.2020г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов.

Така погасяване на административнонаказателното преследване по давност не се констатира от страна на съда, а наведените от жалбоподателя възражения се оценят като неоснователни.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП е предвидено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба и наложения размер на санкцията, който предвид фиксирания от законодателя размер, не подлежи на редуциране от съда.

Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.

Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно. С оглед изложено съдът намира, че обжалваният ЕФ, като законосъобразен, следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, разноски са дължими в полза на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в това производство, съобразно с нормата на чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОДМВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4115147, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на Н. Д. М., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР 4 Пловдив сумата в размер на 80 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5