Решение № 9 от 20.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Монтана, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201114 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-001099 от 07.06.2024 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, н а С. П. И. ЕГН ********** адрес за призоваване: гр. М., община. М., обл. М.., ул. „И.В.“ № ХХ, за нарушение на член 1 0 3 от ЗДвП, на основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление И., чрез процесуалния си представител адв. Ц.С. от АК Бургас, обжалва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Явява се и адв. С. редовно упълномощена.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Н. П. Н. с ЕГН ********** е полицай - служител на РУ Берковица и притежава мотоциклет марка ХХХХХ, с Д.К. № ХХХХ. На 25.05.2024 година сутринта около 09.30 часа Н. оставя за мотоциклета при негов познат жалбоподателят С. П. И. ЕГН ********** от град М. за смяна на масло и филтри.

Свидетелят П. И. е служител на сектор „ПП“ в ОДМВР Монтана. На 25.05.2024 година бил дежурен като към 19.30 часа видял движещ се на задна 1 гума мотоциклет. Подал светлинен и звуков сигнал да същият да спре, за да му се извърши проверка, но същият не се подчинил и продължил своето движение. Свидетелят последвал мотоциклета с патрулния автомобил, като движейки се след мотоциклета видял регистрационния му номер – ХХХХ. Тъй като мотоциклета се движел много бързо в града, И. съобщил по радиостанцията на всички автопатрули, че мотоциклетистът управляващ МПС-то не се подчинява на подаден сигнал и да се предприемат мерки за неговото спиране. Мотоциклета преминал през няколко от главните булеварди на града с видимо висока скорост, като не спрял на подадена му стоп палка от друг служител на РУ Монтана – свидетеля Н.. След като преследването продължило известно време, мотоциклетът се отправил към изхода на град М. в посока В., а на кръговото потеглил към село Б.. Същия бил следван от патрулният автомобил управляван от свидетеля И.. На стационарната камера на изхода на град М. към град Б. мотоциклета бил заснет със скорост на движение от 127 километра в час. Тъй като след камерата следвал прав участък, мотоциклетът успял да избяга от преследващите го полицаи. Водача на мотоциклета бил с поставена каска, поради което не бил визуално възприет от служителите на МВР.

Докато се случвало гореописаното свидетелят Н. разбрал за случая.

Веднага се обадил на жалбоподателят И., на който оставил мотоциклета си сутринта и му казал да закара мотора пред сектор КАТ ПП. В това време И. бил на бал в ресторант „ХХХХХ“ град М.. С него бил и свидетелят К.Т.С..

Двамата си тръгнали от тържеството, отишли до дома на жалбоподателя, натоварили мотора на ремарке и го закарали до сектор КАТ в град М.. На място ги чакал Н.. Свидетелят С. си тръгнал, а жалбоподателят И. влязъл в КАТ, където свидетелят А.Й.И. му съставил АУАН № GA 1292301, за нарушение на член 103 от ЗДвП, а именно за това че на 25.05.2024 г в 19:32 часа, в град М., на бул. „Т.М.“ при подаден сигнал със стоп папка по образец от униформен служител на РУ Монтана, не спира и продължава движението си по ул. „К.О.“ в посока към бул. „Х.Б.“, след което към „А.С.“, откъдето продължава към ул. „Д.“ и оттам излиза от град М. към с. Б.. Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя. Такива не постъпили и в законоустановения за това срок.

Въз основа на така издадения АУАН, началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, издал Наказателно постановление № 24-0996-001099, с което на И., за нарушение на член 103 от ЗДвП, на основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа от приобщените по производството писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания на служителите на ОДМВР Монтана З. З. и Б. Н., тъй като са последователни и непротиворечиви, издадени относно факти и обстоятелства, които те лично са възприели и са в съответствие с останалия събран в хода на производството 2 доказателствен материал. З. и Н. свидетелстват относно извършеното нарушение и начина по който е установено. Техните показания нямат отношение към начина на установяване на извършителя.

Свидетелските показания на П.Ц.И. и А. Й. И. съдът кредитира с доверие в частта им досежно извършеното нарушения. Съдът не кредитира с доверие показанията им в частта, касаеща начина по който са установили извършителя на нарушението. Този извод се налага поради противоречието на твърдяното от тях с останалия събран доказателствен материал по производството, липсата на изготвени документи по случая /сведение от нарушителя, декларация и т.н./, както и обстоятелството, че в първия си разпит свидетелят И., категорично заявява, че не е изготвял докладна по случая, въпреки приложената към преписката такава с рег. № УРИ 996р3562/29.05.2024 година. В последващ разпит заявява, че „ предполага“, че горепосочената докладна записка е изготвена от колегата му, а той само я е подписал.

Показанията на свидетеля К.Т.С. съдът кредитира с доверие, поради липсата на събрани доказателства в хода на производството, които да са в противоречие с тях.

Свидетелските показания на Н. П. Н. съдът не кредитира с доверие, същите са откъслечни и вътрешнопротиворечиви – Н. твърди, че не си спомня съществени обстоятелства касаещи настоящето дело.

При така установеното, въззивният съд намира, че жалбата е ДОПУСТИМА и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган формално са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на ЗАНН. За законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонаказателна отговорност на виновното лице в конкретния случай при съставяне на АУАН е следвало същият да съдържа и обясненията на виновното лице, каквито се твърдят, че са направени от жалбоподателят пред свидетелите П. И. и А. И.. При гореописаната фактическа обстановка, неспазването на изискванията на разпоредбата на член 42,ал.1,т.8 от ЗАНН води до фактическа невъзможност за въззивната инстанция да извърши проверка на начина на установяване на самоличността на нарушителя и неговата съпричастност към извършеното нарушение.

След подробно запознаване със съдържанието на обжалваното НП, съпоставката му с установената по делото фактическа обстановка и 3 посоченият по-горе порок при съставяне на АУАН въз основа на който е издадено, според въззивният съд процесния административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на безспорни доказателства досежно авторството на вмененото в него административно нарушение. Видно от установената фактическа обстановка, нито един от служителите на ОДМВР Монтана, не е възприел самоличността на водача на процесния мотор към моментна на извършване на деянието, тъй като същият е бил с каска. В последствие техните твърдения, че същият се е явил пред тях и е признал за извършеното деяния, не се подкрепят от каквито и да било писмени доказателства по случая. Разпитаните свидетели „не си спомнят“ и съставянето на докладна записка с № УРИ 996р-3562/29.05.2024 година, която на практика е основание за съставяне на АУАН с който е вменено извършено адм. нарушение на жалбоподателя.

Разпоредбата на член 53,ал.1 от ЗАНН вменява задължение на АНО да издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. В хипотезата на член 53,ал.2 от ЗАНН е предвидено изключение от това правило, а именно „наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. От безспорно установеното в конкретния случай според въззивният съд нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на настоящето производство се установява по категоричен и безспорен начин самоличността на управляващия МПС-то на процесната дата и час. За въззивния съд е невъзможно да извърши и проверка на начина, по който АНО е достигнал до извода, че жалбоподателят е лицето извършило нарушението по ЗДвП, описано в АУАН и атакувано НП, поради липса на безспорни доказателства в тази връзка. В такава хипотеза съгласно разпоредбата на член 54,ал.1,т.3 от

ЗАНН,

АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция. С издаването на НП АНО е нарушил разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Имайки предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В хода на производството разноски са претендирани от жалбоподателя в размер на 500,00 лева /петстотин/ лева, за адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания в които е решено, както и обстоятелството, че от 01.01.2026 година 4 официалната валута в Р България е евро, намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 255,65 евро за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-001099 от 07.06.2024 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, с което на С. П. И. ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. М., община. М., обл. М.., ул. „И.В.“ № ХХ, за нарушение на член 1 0 3 от ЗДвП, на основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на С. П. И. ЕГН ********** адрес за призоваване: гр. М., община. М., обл. М.., ул. „И.В.“ № ХХ, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5