Определение № 1360 от 17.07.2025, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Благоевград, 17.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102548 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Производството по наС.щото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.

С. Б., ЕГН **********, Б. С. Б., ЕГН **********, Ж. К. Б., ЕГН **********, С. С. Б., ЕГН

**********, всички с адрес: гр. *****, чрез адв. В. У., вписана в АК - ***** против Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. ***** и С. Б. Б., ЕГН **********, гр. *****.

Предявени са отрицателни установителни искове, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на реални части от два поземлени имота, подробно описани в поправената искова молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2025г. от 14:30 часа на основание чл. 129, ал. 4 ГПК съдът с определение е оставил без движение исковата молба, поради констатирани нередовности на същата. В тази връзка на ищците са дадени указания в едноседмичен срок от датата на откритото съдебно заседание да обосноват правния си интерес на предявения иск, като съобразят обС.телството, че иск за прогласяване на частична нищожност на констативен нотариален акт принципно е недопустим. Указано е, че важат разясненията в Тълкувателно решение № 11 от 2011 година от Общото събрание на гражданската колегия на ВКС и в Тълкувателно решение № 3 от 2013 година на Общото събрание на ВКС, според която задължителна практика констативните нотариални актове установяват съществуването на правото на собственост, а нотариалните актове за правни сделки установяват насрещните волеизявления на страните по договора, целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед това различие между двата вида нотариални актове защита срещу констативния нотариален акт се извършва чрез предявяване на иск за собственост при което, ако същият бъде уважен, констативният нотариален акт се отменя, а не чрез нищожност на нотариалното действия и на самия нотариален акт като сделка. В тази връзка констативният нотариален акт не удостоверява правна сделка и недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основание чл. 26 ЗЗД, които основания важат за сделките. От друга страна, е указано на ищците, че заявените от тях обС.телства, а именно, че същите искат да се отмени констативният нотариален акт в частта му, в която е посочено, че ответниците реално 1 ползват конкретно посочени дялове, съгласно схеми за тях също липсва правен интерес, тъй като се касае за иск за факт, а съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за факт е допустим само в изрично предвидените в закон случаи, като в наС.щия случай съдът не констатира, че такъв иск е предвиден. Указано е на ищците, че ако искат разпределение на ползването на имотите, не са съгласни с посоченото разпределение в процесните констативни нотариални актове, същите могат да предявят иск по чл. 32 ЗС за искане за разпределение на ползването.

В тази връзка е указано, че гражданският процес не предвижда и иск за отмяна на схема за разпределение на ползването, тъй като правният интерес на конкретния съсобственик е да иска разпределение на ползването, съответно, ако не е съгласен с ползването до наС.щия момент и при липса на съгласие на мнозинството, да предяви отново този иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Прието, че в наС.щият случай, по отношение на това дали има интерес от положителен или отрицателен установителен иск, съдът констатира, че няма спор между страните, тъй като никой от ответниците не оспорва квотите, съсобствеността на имотите, но ако все пак ищците претендират иск за собственост, същите следва да изложат конкретни и фактически твърдения в уточнителната си молба. Предоставен е 1-седмичен срок, считано от датата на откритото съдебно заседание за отстраняване на нередовностите. Отправено е и предупреждение за неблагоприятните последици, които ще настъпят при неизпълнение на указанията.

На 12.06.2025г. процесуалният представител на ищците адв. У. депозирала молба, с която е поискала на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да й бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите с 20 дни. С ръкописно разпореждане от 13.06.2025г., обективирано върху молбата, е уважено това искане, като е продължен срокът за остраняване на нередовностите с 20 дни, т.е. до 02.07.2025г.

Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 02.07.2025г. В продължения им по реда на чл. 63 ГПК срок ищците не са отстранили нередовностите, констатирани с определението, постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 05.06.2025г. от 14:30 часа.

Ето защо исковата молба следва бъде върната, а образуваното въз основа на нея съдебно исково производство – прекратено.

Ръководейки се от изложеното, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Р. С. Б., ЕГН **********, Б. С. Б., ЕГН **********, Ж. К. Б., ЕГН **********, С. С. Б., ЕГН **********, всички с адрес: гр. *****, чрез адв. В.

У., вписана в АК - ***** против Д. Б. Б., ЕГН **********, гр. ***** и С. Б. Б., ЕГН **********, гр. *****.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2548/2024г. по описа на Районен съд – гр.

Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от наС.щия съдебен акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2

3