Решение № 364 от 29.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Плевен, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500499 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2023/18.12.2025 г., постановено по гр. дело № 7313/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен са признати за недействителни като неравноправни клаузите на чл.13, ал.3, чл. 25 и чл. 28 т. „в“ от Договор за жилищен кредит № 2902/R/2008 г., както и клаузите на чл.3 ал.2 и чл.3 ал.8 от Допълнително споразумение към него от 20.01.2020 г. по предявените от П. Р.

Р., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143 от ЗЗП.

Отхвърлени са, като неоснователни, предявените от П. Р. Р., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.143 от ЗЗП за признаване за недействителни като неравноправни клаузите на чл.13, ал.1 и ал.5 от Договор за жилищен кредит № 2902/R/2008 г., както и на чл.3, ал.3, чл.10 и чл.11 от Допълнително споразумение към него от 20.01.2020 г.

Осъдена е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *** да заплати на П. Р.

1

Р., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** сумата от 2602,00 лв., представляваща деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** чрез адв. Д. Р. от САК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която са признати за недействителни като неравноправни клаузите на чл.13, ал.3, чл. 25 и чл. 28 т. „в“ от Договор за жилищен кредит № 2902/R/2008 г., както и клаузите на чл.3 ал.2 и чл.3 ал.8 от Допълнително споразумение към него от 20.01.2020 г. по предявените от П. Р. Р., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143 от ЗЗП, както и в частта му, с която осъдена „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *** да заплати на П. Р. Р., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** сумата от 2602,00 лв., представляваща деловодни разноски.

Въззивникът счита решението, в обжалваната му част за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че нито една от оспорените клаузи не е неравноправна, както и нито една от заплатените на Банката суми не е платена без основание, като клаузите са ясни, прозрачни и съобразени с информираното съгласие на кредитополучателите. Твърди, че СЕС не определя като неравноправни такива клаузи, а постановява, че националните съдилища следва да анализират и вземат предвид всички релевантни фактически обстоятелства при извършването на преценка за неравноправност на договорните клаузи, както и че при наличие на информирано съгласие от страна на кредитополучателя е спазено изискването за прозрачност.

Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че клаузата на чл.13 ал.3 от Договора за кредит е неравноправна, поради липса на яснота относно начина на формиране и изменение на Базовия лихвен процент.

Посочва, че съгласно изричната й формулировка, БЛП се актуализира на първия работен ден на всеки месец и се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на едномесечния LIBOR в швейцарски франкове. По този начин клаузата ясно определя както момента на евентуалната промяна, така и обективния ориентир, с който тя е обвързана.

Счита за неправилен извода на съда, че липсата на конкретна числова формула 2 води до неяснота и непредвидимост за кредитополучателите, като посочва, че променливата лихва по своята правна същност предполага зависимост от динамични икономически показатели и не изисква предварително определяне на точния размер на всяка бъдеща промяна. Достатъчно е договорът да съдържа ясни критерии относно факторите и посоката на изменението, каквито в случая са изрично посочени.

Въззивникът счита за неоснователен извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл.143 т.10 от ЗЗП, като посочва, че процесната клауза е изрично инкорпорирана в Договора за кредит, подписан от кредитополучателите, като по делото не са налице данни тя да е била скрита, неразбираема или представена по начин, който да е лишил потребителя от реална възможност да се запознае с нейното съдържание преди сключването на Договора.

Според въззивника разпоредбата на чл.13 ал.3 от Договора за кредит не противоречи на приложимите нормативни изисквания. Дори напротив, именно въз основа на механизма, уреден в чл.13, ал.3 и ал.5 е изготвен погасителният план по чл.23, представляващ неразделна част от Договора за кредит, който е подписан от кредитополучателите. Това обстоятелство допълнително потвърждава, че условията за формиране и изменение на възнаградителната лихва са били известни и съобразени при сключването на Договора и не могат да бъдат квалифицирани като неясни, непредвидими или неравноправни. Твърди, че всички основни условия по процесния Договор за кредит са ясно написани и са абсолютно разбираеми, предвид което няма нито двусмислие, нито неяснота, които да водят до невъзможност кредитополучателите да разберат какъв точно Договор за кредит сключват.

Твърди, че посочените договорни клаузи са съвсем ясно и разбираемо формулирани към датата на подписване на Договора за кредит, годишната лихва е определена двустранно, БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на едномесечен LIBOR в швейцарски франкове. Към момента на подписване на Договора е посочено, че БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 3,86 %. Ищците са дали съгласието си дължимата годишна лихва да бъде обвързана с променлив компонент, като промените в 3

БЛП не се определят от субективното моментно желание на Банката, а по действащите и променящи се финансови и икономически параметри.

Движението на уговорената променлива величина е възможно да бъде както увеличение, така и намаление, като в тази връзка е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което установява, че вследствие сключения Анекс от 23.05.2015 г., кредитополучателите са заплащали лихви в по-нисък размер от първоначално договорените по погасителните планове.

Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че клаузата на чл.13 ал.3 от Договора не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, като посочва, че в случая, кредитополучателите изрично са заявили желанието си да сключат договор за кредит в швейцарски франкове при наличие на алтернативни възможности за кредитиране. Този избор обективно обхваща и механизма за формиране и изменение на възнаградителната лихва, доколкото същият е неразделно свързан с избрания валутен и лихвен модел на кредита. Твърди, че всички разпоредби на Договора за кредит и приложенията към него, както и на Допълнителното споразумение, са индивидуално уговорени и твърденията на кредитополучателите относно протичането на преговорния процес не отговарят на фактическата обстановка.

Въззивникът твърди, че в разпоредбата на чл. 25 от Договора за кредит е предвидено, че при погасяване вземанията на Банката, във валута, различна от тази, посочена в договора, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на кредитополучателите, а в чл.28, т.„в“ е посочено, че кредитополучателите са информирани от Банката, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута /швейцарски франк/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк/лев. В случая, Договорът е уговорен, отпуснат и погасен в швейцарски франкове. Освен това, кредитополучателите са могли при погасяване на кредита да не купуват швейцарски франкове от Банката, а са имали избор дали да се снабдят с швейцарски франкове от Банката, или от друго лице, ако не получават доходи в швейцарски франкове, като валутният курс на Банката е приложим само и единствено, ако кредитополучателят реши да закупи швейцарски франкове от 4 нея, за да си осигури необходимата наличност от швейцарски франкове за плащане на съответната вноска. Въззивникът посочва, че кредитът, уговорен в определена валута, подлежи на връщане в същата валута, поради което тази клауза не противоречи на принципни правни положения. Твърди, че изрично Кредитополучателите са декларирали, че са запознати с валутния риск, поконкретно, че е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригиналната валута /швейцарски франк/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Посочва, че клаузата на чл. 25 от Договора е приложима и курсът на Банката се е прилагал само, ако ищците са преценили да закупуват швейцарски франкове от нея, а с клаузата на чл.28 т.

„в“ от Договора за банков кредит на ищците ясно, недвусмислено и на разбираем език са разяснени рисковете, свързани със сключването на договор за кредит в швейцарски франкове. В същата изрично е посочено, че ползването на такъв кредит включва валутен риск, произтичащ от възможността за повишаване на обменния курс на швейцарския франк спрямо лева/еврото, което би довело до увеличаване на дължимите погасителни вноски. Включването на чл.28, т.„в“ в Договора за банков кредит не представлява порок на договорното съдържание, а напротив, израз е на добросъвестност от страна на кредитора и на неговото намерение ясно и недвусмислено да информира кредитополучателите, че с поемането на задължение в швейцарски франкове те поемат и свързания с това валутен риск. Въззивникът твърди, че стойността на поетото от кредитополучателите задължение по Договора не се увеличава, вследствие на промяната на валутния курс, като посочва, че промяната в обменния курс влияе единствено върху левовата (или евровата) равностойност на задължението, но не и върху неговия номинален размер, договорен между страните. Посочва, че ищците изрично са заявили желанието си да получат кредит в швейцарски франкове, въпреки възможността за получаване на кредит в друга валута, като са взели предвид и в този смисъл са се възползвали от по-ниските лихвени проценти по кредитите в швейцарски франкове през 2008 г. Въззивникът твърди, че рискът от повишаване на курса на швейцарския франк би се носил от кредитополучателя, дори и посочените клаузи въобще да не са включени в Договора, защото това е присъща последица на поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която резервната валута (евро) няма фиксиран 5 курс. Заявява, че не могат да бъдат приети аргументите на първоинстанционния съд, според които Банката е длъжна да уведоми потребителя за очакваните прогнози на швейцарския франк за срока на погасяването на кредита, тъй като не е била в състояние да прогнозира и да уведоми ищците за очакваните прогнози за стойността на франка спрямо лева, още повече за толкова голям период от време.

Въззивникът посочва, че доколкото Договорът за кредит с кредитополучателите е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 92 758.18 лв., (превалутирани към курса на франка през 2008 г. в размер на 1, 22696 лв.), то той не попада в приложното поле на ЗПК (отм.), поради което няма основание за прилагане и на правилата на чл. 14, ал.2 от ЗПК (отм.).

По отношение на Допълнително споразумение от 20.01.2020 г., въззивникът посочва, че в случая, ищците са подписали същото, както и приложената към него Методология за изчисляване на индекса ПРАИМ, с което са изразили изричното си, информирано и недвусмислено съгласие по предоставения кредит да се прилага именно този референтен лихвен индекс.