Решение № 2913 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2913 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330103605 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът В. Р. И. твърди, че е сключил с ответното дружество договор за заем, по силата на който получил сумата 700 лв. Освен това във връзка със сключването на договора бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, оформено като допълнителна услуга, за която се дължало възнаграждение, включено в погасителния план. Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло сумите по договора, включително и възнаграждението за допълнителната услуга. Поддържа се освен това, че договорът е недействителен в частта, уговаряща възнаградителната лихва съобразно чл. 22 от ЗПК, тъй като са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Освен това нищожна била и клаузата, уговаряща възнаграждение за допълнителна услуга, тъй като противоречала на изискванията на чл. 10а от ЗПК и заобикаляла чл.19, ал. 4 от ЗПК, доколкото въвеждала допълнително плащане. Искането е да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумите 20 лв., платени по клауза за възнаградителна лихва, и 30 лв., платени като такса за допълнителна услуга, които предвид нищожността на задълженията се явяват заплатени без основание.

В хода на производството по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на исковете чрез увеличението им от 20 лв. до 48,41 лв. относно първия и от 30 лв. до 223,59 лв. относно втория.

1

Ответникът "Ай заем.БГ" ООД не отрича сключването на договора за заем от ***г. Излага подробни доводи относно това, че същият отговаря на изискванията на закона и е действителен. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На *** г. между ищеца и ответника е сключен договор за заем №***, по силата на който дружеството предоставило сумата 700 лв. със срок на погасяване три месеца до 26.06.2017г., при възнаградителна лихва 41,03 пункта и ГПР от 49,70 пункта.

Уговорени били три равни месечни вноски от по 324 лв. всяка. Общо дължимата сума по кредита била 972 лв. На същата дата и във връзка със сключения договор бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг / лист 38/. С чл.1 на този договор дружеството приело по възлагане на кредитополучателя да му предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможностите за поемане на задължения от страна на на възложителя /кредитополучателя/. За предостовянето на услугата по договора ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 972 лв. на три вноски /лист 39/. При сравняване на съдържанието на договора за заем, погасителния план към него и съдържанието на договора за предоставяне на кредитен рейтинг се налага извод, че в последния като възнаграждение е посочена общата сума дължима по кредита, а не единствено сумата дължима за предстовянето на услугата. Това следва от съдържанието на погасителния план, в който плащането за тази допълнителна услуга е определено на три вноски по 74,53 лв. или общо 223,59 лв. които прибавени към размера на плащанията за главница и лихви дават числото 972 лв. / лист 29/.

Съгласно заключението на експертизата в счетоводството на дружеството ответник е отразено заплащане на общо 700 лв., внесени с приходни касови ордери, както следва: 60 лв. на ***, 316 лв. на *** и 324 лв. на *** Така внесените суми са били отнесени счетоводно само за погасяване на главница - т.2 и 3 на заключението / лист 71/.

Експертизата установява също така, че е налице разминаване между отразените в счетоводството погасявания и справката представена от пълномощника на ищеца по настоящото дело и представляваща копие на извадка от електронната партида на кредитополучателя / лист 59/. Съгласно тази справка на *** са платени 60 лв., а на *** 225,54 лв. за главница, 23,93 лв. за договорна лихва, 74,53 лв. за допълнителна услуга и 0,09 лв. наказателна лихва / т.4 на заключението/ . На *** е внесена сумата 324 лв. с която са погасени 233,25 лв. главница, 16,22 лв. договорна лихва и 74,53 лв. допълнителна услуга. На *** за заплатени 324 лв. с които са погасени 241,21 лв. лихва, 8,26 лв. договорна лихва и 74,53 лв. допълнителна услуга. Така общо заплатената сума е 972 лв.

2

Съдът намира, че може да възприеме за достоверна тази част от заключението на експертизата, въпреки възраженията на ответника. Обстоятелството, че справката е представена от представителя на ищеца, не е факт достатъчен да се приеме, че тя е недостоверна. Освен това, съдът намира, представената справка съответства на погасителния план и предвидения в него ред на погасяване на вземанията. В справката този ред е спазен, за разлика от данните предоставени на вещото лице от счетоводството на дружеството ищец, според които всички постъпили суми са били отнасяни за погасяване на главница, въпреки че липсват доказателства за такава уговорка между страните.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищеца и дружеството ответник е сключен договор за заем, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с това ищецът е заплатила на ответника общо 972 лв.

Неоснователни са доводите за нищожност на договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави, водеща до недействителност на целия договор, тъй като тя превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че клаузата от сключеното във връзка с договора за заем споразумение уговарящо възнаграждение за допълнителни услуги е недействителна, а сумата по нея е недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочената в споразумението допълнителна услуга необосновано и в противоречие с принципа за равенство на страните, предвижда заплащане на възнаграждение за извършване на действия, които са изцяло във връзка с интереса на кредитора да предостави заем на 3 платежоспособен длъжник. Тези действия са предназначени да запазят интереса на кредитора, поради което напълно нелогично е за тях длъжникът да заплаща допълнителни парични средства. Ако проучването на имущественото състояние създава допълнителни разходи, те следва да се отразят в цената на кредита - тоест да доведат до повишаване на възнаградителната лихва. Така уговореното възнаграждение значително оскъпява заема, без привидно да увеличава размера на договорната лихва и годишния процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК предел. Така описаните обстоятелства налагат извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че първият иск досежно връщане на сумата 48,41 лв., заплатена договорна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателен е вторият иск за връщане на сумата 223,59лв. платена без основание във връзка с нищожната клауза за възнаграждение за допълнителна услуга.

По разноските:

На осн чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 164 лв.

Според отхвърлената част от исковете ищецът дължи на ответника разноски в размер на 65 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. К. К. сумата 328 лв. представляваща адв. хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от В. Р. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** срещу "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 относно заплащане на сумата 48,41 лв. претендирана като получена без основание по нищожна клауза за договорна лихва по заем №*** от ***г.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на 4 управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на В. Р. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** сумата 223,59лв. /двеста двадесет и три лева и 59ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за допълнителна услуга във връзка договор за кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 16.03.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на В. Р. И. ЕГН ********** сумата 164лв. /сто шестдесет и четири лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА В. Р. И. ЕГН ********** да заплати, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 сумата 65лв. /шестдесет и пет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 да заплати на адв.

К. Й. К. с личен № *** с адрес: гр. ***, ул. *** № ***, ет.***, офис *** на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 328 лв. /триста двадесет и осем лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5