Решение № 1435 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500759 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.11.25г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 759/25г. и констатира следното:

С решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. са уважени /изцяло: за суми в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 719, 65 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези главници за периода след 18.10.21г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на К. С. против ЗК „Лев инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗК „Лев инс“ АД.

Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на ищеца/ е и определение на ОС - Благоевград от 18.09.24г. по г.д. № 101/22г. /постановено в рамките на производство по чл.

248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Благоевград и САС/.

Жалбата е частично основателна /атакуваното решение следва да бъде ревизирано частично/:

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидент от 06.09.21г.; в качеството си на пострадал от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това К. С. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗК „Лев инс“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни следните обстоятелства: налице ли е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника при условията на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.

432 от КЗ /конкретно – доказана ли е надлежно предпоставката по чл. 45 от ЗЗД – 1 противоправност в поведението на водача на товарното МПС-во/; налице ли е /съответно – в какъв размер/ съпричиняване на процесния вредоносен резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца.

В контекста на изложеното /във връзка с изброените спорни обстоятелства/:

Досежно предпоставката по чл. 45 от ЗЗД /противоправност в поведението на водача на товарното МПС-во/:

Събраните в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания – преценени в съвкупност/ налагат категоричен /еднозначен/ извод, че:

Водачът на товарния автомобил /чиято гражданска отговорност се явява застрахована при ответника/ е извършил опасна /и рискова/ маневра: навлязъл е рязко /при наличие на добра видимост към приближаващия отзад мотоциклетист/ на пътното платно /засичайки по този начин движението на пострадвалия/. Това поведение /което се явява предприето в противоречие с правилата от ЗДвП – извършване на маневра, която застрашава безопасното придвижване на други МПС-ва/ се явява основната причина /първопричината/ за настъпване на инцидента. Тази констатация /подкрепена пряко от съдържанието на доказателствения материал/ обосновава извода, че предпоставката по чл. 45 от ЗЗД /а именно – противоправност в поведението на водача на товарния автомобил/ се явява надлежно удостоверена по делото. Този факт позволява да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя /при условията на чл. 432 от КЗ/.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че в рамките на наказателното производство /образувано срещу водача на товарното МПС-во/ са били направени същите изводи /относно противоправността в поведението му/. Наказателният процес обаче не е бил придвижен до съдебна фаза, а е бил прекратен - поради изрично искане на пострадалия.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди /което единствено е спорно по делото – съобразно възраженията на жалбоподателя/:

Събраните по делото доказателства: писмени /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/, гласни /свидетелски показания/ установяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на получените от пострадалия травми /фрактури в различни части на тялото/; предприетото медицинско лечение /в това число и оперативно/; протеклият възстановителен /оздравителен/ процес; настоящото здравословно /физическо и психическо/ състояние на ищеца; медицинската перспектива на уврежданията.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на пострадалия/ обосновават определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на 60 000 лева.

Горният извод /касаещ размера на дължимото обезщетение/ се явява подкрепен и от следните две обстоятелства:

Безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищецът е претърпял и съществен психически стрес /физическата болка, следствие от физическа травма – винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Безспорно /този факт също следва да се презумира предвид горните съображения; този факт е и конкретно установен с гласни доказателства/ получените от инцидента физически и психически травми са рефлектирали изключително негативно в начина на живот на ищеца /непосредствено след ПТП-е и за съответен период след това/.

Настоящият съдебен състав препраща също /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на първоинстанционния съдия /касаещи приложението на принципното 2 правило по чл. 52 от ЗЗД; касаещи размера на дължимото обезщетение/.

Досежно наличието на основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Събраните по делото експертни доказателства /преценени в съвкупност; в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/ дават основание да се обоснове извод, че поведението на пострадалия също стои в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП-е: вещото лице констатира, че ищецът /при наличие на добра видимост/ е предприел /от една страна/ несъответна на конкретната пътна обстановка маневра /опит за заобикаляне – изпреварване отляво на засичащото го товарно МПС-во, вместо аварийно спиране/ и е реагирал /от друга страна/ със закъснение. Обратното /на посоченото/ поведение на пострадалия би позволило, ако не да се избегне ПТП-е, то поне да се ограничат вредоносните /неблагоприятните/ последици от същото /ако е била осъществена своевременно маневрата „спиране“ вместо „изпреварване“ – „заобикаляне“/.

Това обстоятелство дава основание – горното обезщетение /от 60 000 лева/ да бъде редуцирано с 25% /т.е. в полза на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 45 000 лева; атакуваният съдебен акт следва да бъде ревизиран до размера на посочената сума/.

Обезщетението за имуществени вреди не следва да бъде изменяно – въпреки наличието на основание за приложение на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение не се обжалва в тази част от застрахователя/. Съдебният акт не се атакува и в частта, която касае периода на заявената законна лихва /върху претендираните главници/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – ревизирано частично.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена /при условията на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ за производството и пред двете съдебни инстанции.

Частната жалба на ищеца

/подадена срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК/ е неоснователна:

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на първоинстанционния съдия /изложени и в самото съдебно решение, и в обжалваното определение/ доколкото тези съображения кореспондират и с постановките по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и с актуалната практика на СЕС /съответно и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

По същите съображения – заявеният от ищеца адвокатски хонорар /за процеса пред САС/ следва да бъде редуциран до размера на сумата от 1 000 лева. В допълнение /в последната връзка/: във въззивното производство не е проведена /от една страна/ процедура по събиране на допълнителни доказателства; поддържаното пред САС становище на ищеца /от друга страна/ преповтаря изцяло вече застъпена /в рамките на първоинстанционния процес/ защитна теза.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на К. Т. С. ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата над 45 000 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца адвокатски хонорар над 2 250 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца съдебни разноски над 1 448 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на ОС – Благоевград държавна такса над 1 870 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 от КЗ /за неимуществени вреди/ на К. Т. С. ЕГН 3

********** против ЗК „Лев инс“ АД за сумата над 45 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 01.07.24г. по г.д. № 101/22г. в останалата част.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати К. Т. С. 1 000 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА К. Т. С. да плати ЗК „Лев инс“ АД 309 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/ и 238 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред ОС – Благоевград/.

В частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди – първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ответника/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Т. С. против определение на ОС - Благоевград от 18.09.24г. по г.д. № 101/22г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4