Решение № 168 от 03.04.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Търговище, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101600 по описа за 2025 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в молбата, че е наследник на Н. Ж. Г., починала на 23.01.2008 год., която приживе придобила с договор за покупко-продажба, сключен на 29.04.1993 год. със Ст. Гр. и М. Гр. недвижим имот – земеделска земя, находящ се в м. „Юкя“, землището на гр.

Търговище, който имот в КК и КР на гр. Търговище е отразен като ПИ с идентификатор ***, с площ от 809 кв.м. В молбата се твърди, че наследодателката е владяла и ползвала имота от 1993 год. до смъртта си през 2008 год., а след това владението е продължено от ищеца, явно и необезпокоявано, повече от 17 години. Ищецът твърди, че при справка установил, че имота е отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Ищецът твърди, че имота, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик процесния имот, на основание давностно владение. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез процесуалния си представител. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти и обстоятелства. В съдебно заседание признава предявения иск, чрез 1 процесуален представител. Моли съда да не възлага разноските в тежест на ответника, тъй като ответникът с поведението си не е дал основание за предявяване на иска и го е признал изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ищецът е наследник по закон на Н. Ж. Г., починал на 23.01.2008 год., по права на заместване на своята майка Ст. Й. Д. – дъщеря на Н. Г., починала на 04.12.1979 год. Видно от приложеният по делото договор ( л.8) праводателката на ищеца е придобила с договор за покупко - продажба, сключен на 29.04.1993 год., със Ст. и М. Гр. недвижим имот – нива, с площ от 8 ара, в землището на гр. Търговище, м Юкя, като е заплатила продажна цена в размер на 12 000 лв. От приложените писмени доказателства се установи, че и в регистрите на ответника имота – Нива, с площ от 0,800 дка, м Юкя, е записан на наследниците на Н. Г., а като основание за придобиването му е посочено покупка-договор ( виж удостоверение, изходящо от ответника от 10.04.2023 год. на л. 9). Безспорно е между страните, че имота, посочен в договора от 1993 год. е идентичен с поземлен имот № ***, с площ от 809 кв.м., в м. „Юкя“, гр. Търговище, като в кадастралната карта на гр.Търговище, видно от приложената по делото скица е отразен като собственост на община Търговище - земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото, че праводателката на ищеца е владяла и ползвала имота от закупуването му през 1993 год. и до смъртта си през 2008 год., т.е. повече от 15 години, а след нейната смърт владението е упражнявано явно и необезпокоявано от ищеца, без някой да и оспорва правата му. Безспорно е по делото, че процесния имот, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС или друга сродна организация, не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това е предоставен на община Търговище, като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и това е отразено в картата на новообразуваните имоти.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан. Установи се по делото, че праводателката на ищеца е владяла имота повече от 10 години, явно и необезпокоявано, до смъртта си, спрямо имота не е имало забрана да се придобива по давност, тъй като не е бил одържавяван и е бил частна собственост. Установи се също, че след смъртта на наследодателката ищецът, в качеството си на наследник е продължил да владее и ползва, явно и необезпокоявано имота, като упражнява фактическата власт върху него също повече от 10 години, поради което същият е придобил собствеността по силата на изтекла придобивна давност. Ето защо съдът счита, че иска се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските: Ищецът е направил искане са присъждане на разноски, които съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 393,68 евро, от които 357,90 евро ( 700 лв.) – адвокатско възнаграждение и 35,78 евро – държавни такси. Ответникът счита, че не следва да понася отговорността за разноските тъй като не е станал причина за 2 завеждане на делото и е признал иска. Счита, че ищеца е можел да установи правото си на собственост извънсъдебно, чрез административна процедура.

Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда възможност ответникът да се освободи от отговорността за разноските, ако признае иска и не е станал причина за неговото завеждане. В настоящия случай съдът счита, че макар и да е признал иска ответника е дал повод за завеждане на иска.

Отразяването на имота в кад. карта като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ т.е. такива собственост на ответника застрашава правото на собственост, претендирано от ищеца, като за него няма друг ред да реализира защита на накърненото право освен предявяването на иск, доколкото защитата на вещно право не може да стане извънсъдебно. Доводите на ответника, че ищецът е имал право по административен ред да реализира правата си съдът счита за неоснователни, доколкото по делото няма данни процесния имот да е бил предоставен на ищеца по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за да може същия да ползва административната процедура, а и съдът счита, че право на ищеца е да прецени по какъв ред, ако има възможност за избор, да защити правата си, като този негов избор не влияе върху поведението на ответника и върху отговорността на последния за разноски в проведено съдебно производство.

По изложените съображения съдът счита, че не е на лице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът следва да заплати направените от ищците разноски в размер на 393,68 евро.

В условия на евентуалност ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. ( 357,90 евро) и моли същото да бъде намалено на 400 лв. (204,52 евро). Възражението съдът счита за неоснователно. Договореното възнаграждение, посочено в договора между адвоката и ищеца включва освен възнаграждение за процесуално представителство, така и възнаграждение за проучване и изготвяне на исковата молба. Възнаграждението реално е заплатено от ищеца, като съдът счита, че този размер е малко над минималния такъв определен от Наредба № 1/2004 год. на ВАдС, както и че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и предприетите от адвоката действия за защита интересите на клиента му – подготовка, изготвяне на искова молба и представителство пред съд.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община

Търговище, че Д. В. Ф., ЕГН ********** от гр. Т., ул. “Тр.“ № **, действащ чрез адв. Н. Л. от АК - Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, „Преслав“ № 2, офис 105, е собственик на основание давностно владение, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по действащата кадастрална карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с 3 площ от 809 кв.м., находящ се в землището на гр.Търговище, м.”Юкя“, трайно предназначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване - Друг вид трайно насаждение, категория на земята – 6, при граници на имота : ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ №

***, ПИ № *** и ПИ № ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от Кмета Д. Д. да заплати на Д. В. Ф., ЕГН ********** от гр. Т., ул. “Тр.“ № **, действащ чрез адв. Н. Л. от АК - Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, „Преслав“ № 2, офис 105 , направените по делото разноски в размер на 393,68 евро ( левова равностойност 769,97 лв.), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4