Решение № 517 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С.ова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100102239 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. И. С. срещу Д. А. К. за приемане за установено правото на собственост на ищцата върху 2/3 ид. ч. от недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда *** по КККР на гр.

Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, находящ се в многофамилна жилищна сграда ***, разположена в ПИ ***, с адрес - ******, с предназначение жилище-апартамент № 43 с площ 91.30 кв. м, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня с трапезария, баня, тоалетна, килер, перално помещение и два балкона, ведно с прилежащо избено помещение № 43, както и 2.4269 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, основан на твърдения за придобиване по наследяване от А.И.Г., б. ж. на гр. Варна, починал на 10.05.2022 г., а от него – по наследяване от Р.Г. и чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 170, том II, рег. № 5392, дело № 332 от 02.08.2012 г. на ВН рег. № 194, по чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.

Ответницата оспорва иска.

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Ищцата представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

От представените по делото заверени преписи се установява, че: чрез договор, сключен с горепосочения нотариален акт (л. 8) А.Г. придобива собствеността върху 3/4 ид. ч. от процесния имот, от който вече е 1 притежавал 1/4 ид. ч. по наследяване от Р.Г.;

А.Г. е починал и е оставил за наследници ищцата: сестра, еднокръвна и П.Р.: баба (л. 6).

При тълкуване, основано на виждането, че при съдържателно сходство на хипотезите: уредба на конкуренцията между групи наследници с различна степен на близост с наследодателя, разпоредбата би била формулирана от законодателя по един и същ начин, се стига до извод, че братята и сестрите са една група, а възходящите – друга и груповата квота не се променя, дори някой от братята и сестрите да е еднокръвен или едноутробен. Ако груповата квота се променяше, законодателят би разпоредил изрично, както по чл. 9, ал.

2 ЗН.

Вярно е, че в литературата по ЗН (отм.), в който уредбата е същата (чл.

25, ал. 1 и 2) се е приемало, че ако братята и сестрите са само едноутробни или еднокръвни, възходящите ще получат по-голям дял (В., П. Система на българското наследствено право. С.: Книпеграф, 1945, с. 40).

В новата литература по ЗН се приема, че размерът на груповите квоти е постоянна величина, но становището е изразено във връзка с броя на роднините, които влизат във всяка от двете групи (Ц., Ц., М. и др. Закон за наследството. Научноприложен коментар. С.: ИК Труд и право, 2016, с. 127).

Съдът приема, че законът не цели да запази имущество в правата линия на наследяването, защото не разграничава случая, в който възходящият наследява заедно с брат, с който има родство от случая, в който наследява с брат, с който няма родство. Следователно важна е само принадлежността към групата. Функционалното тълкуване не води до друг резултат.

Съдът приема, че ищцата е получила 2/3 от наследството, включително 2/3 идеални части от процесния имот.

Договорът, сключен на 02.09.2022 г. (л. 55), чрез който П.Р. е следвало да отстъпи 2/3 ид. ч. от имота, е произвел действие само за 1/3 идеална част.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Ответницата следва да заплати на ищцата сумата 2070.65 лв. разноски по списък.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че В. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. *******, съдебен адрес – *******, чрез адв. Ж. Х. притежава правото на собственост върху 2/3 (две трети) идеални части от недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет, четиридесет и седем, четири, двадесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

2

***, с адрес - гр. Варна, район ********, с предназначение жилище-апартамент № 43 (четиридесет и три) с площ 91.30 (деветдесет и едно цяло и тридесет стотни) квадратни метра, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня с трапезария, баня, тоалетна, килер, перално помещение и два балкона, ведно с прилежащо избено помещение № 43 (четиридесет и три), както и 2.4269 % (две цяло и четири хиляди и двеста и шестдесет и девет десетохилядни процента) ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, придобито по наследяване от А.И.Г., б. ж. на гр. Варна, починал на 10.05.2022 г., а от него – по наследяване от Р.А.Г. и чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 170, том II, рег. № 5392, дело № 332 от 02.08.2012 г. на ВН рег. № 194, по иска, предявен от В. И. С., с. ЕГН, с. а. срещу Д. А. К., ЕГН **********, с адрес – ******, на основание чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА Д. А. К. да заплати на В. И. С., с. ЕГН, с. а. сумата 2070.65 лв. (две хиляди и седемдесет лева и 65 ст.), разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3