Определение № 2216 от 10.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2216 гр. София, 10.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000501898 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 85294/23.06.2026год. на Г. Х. срещу Разпореждане № 15998/05.06.2026год., постановено по възз. гр.д.№ 11601/25год. по описа на СГС,с което е върната на основание чл. 275, ал.2 вр. с чл. 262, ал.3 от ГПК подадена от Г. Х. частна жалба вх.№ 56817/27.04.2026год. по възз. гр.д.№ 11601/2025год. по описа на СГС.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Според жалбоподателят неправилно първоинстанционният съд бил приел, че обжалваните от него съдебни актове са необжалваеми и че с подадената частна жалба се прави опит за повторно обжалване на определение № 22699/14.11.2025год. Посочил е, че първоинстанционният съд не бил обсъдил основния му довод за липса на годно изпълнително основание към датата на издаване на изпълнителния лист, неправилно била игнорирана правната природа на произнасянето за разноски и с обжалваното разпореждане се препятствал достъпа до съдебен контрол.

По изложените доводи е направил искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на СГС – въззивен състав с указания за изпращане на частната му жалба на САС за разглеждането й по същество.

Апелативен съд-София намира подадената частна жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното :

С Решение № 334016/08.02.2018год. ,постановено по гр.д.№ 267/2017год. на СРС е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен брака ,сключен между Г. Х. и Н. Х..Със същото решение упражняването на родителските права над децата от брака е предоставено на тяхната майка, определен е режим на лични отношения на бащата с децата и бащата е осъден да заплаща издръжка на двете си деца.

С решението бащата- частен жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на Н. Х. и сумата от 700 лева , направени от нея разноски по делото.

Горното решение е потвърдено с Решение № 3078/25.04.2019год., постановено по възз.гр.д.№ 5975/2018год. на СГС.

1

По направено искане за тълкуване на първоинстанционното решение, СРС е постановил Определение № 20033322/02.05.2022год. по гр.д.№ 267/17год. / имащо характер на решение/, с което го е оставил без уважение. Решението по чл. 251 от ГПК на СРС е потвърдено с Решение № 3139/09.11.2022год. по гр.д.№ 6644/2022год. на СГС и въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване- Определение № 1449/27.03.2024год., постановено по гр.д.№ 3307/2023год. на ВКС. Със същото определение Г. Х. е осъден да заплати на Н. Х. сумата от 1 200 лева, представляващи направени от нея разноски в касационното производство.

С Определение № 2854/10.06.2024год., постановено по гр.д.№ 3307/2023год. на ВКС е оставено без уважение искането на Г. Х. по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК.

За присъдените в касационното производство разноски и в полза на Н. Х. СРС е издал изпълнителен лист. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е от дата 30.04.2024год.

Срещу Разпореждането за издаване на изпълнителен лист Г. Х. е подал частна жалба вх.№ 25016348/05.07.2024год. пред СГС, който я е отхвърлил като неоснователна с Определение № 22699/14.11.2025год., постановено по възз.ч. гр.д.№ 11601/25год.

С молба вх.№ 26992/26.02.2026год. Г. Х. е поскал от СГС да измени постановеното от него определение № 22699/14.11.2025год. на основание чл. 235 от ГПК.

С Разпореждане № 6238/27.02.2026год. съдия –докладчикът е разпоредил изпращането на молба по чл. 235 от ГПК за прилагане по гр.д.№ 267/2017год. на СРС с мотив , че в същата не е обективирано искане по чл. 235 от ГПК.

На 04.03.2026год. Г. Х. е заявил искане до СГС за отмяна на определение № 22699/14.11.2025год. и разпореждане № 6238/27.02.2026год. като постановено при нарушение на процесуалните правила, поради непълни мотиви и неправилно приложение на материалното право.

С Определение № 7092/26.03.2026год. СГС е оставил молбата , включително и молба с вх.

№ 26992/26.02.2026год. без уважение, приемайки че в същите е обективирано искане по чл. 247 от ГПК касателно Определение |№ 22699/14.11.2025год.

На 27.04.2026год. Г. Х. е подал частна жалба до САС , входирана под № 56817 срещу Определение № 22699/14.11.2025год. на СГС, Разпореждане № 7048/10.03.2026год. на съдия – докладчика по възз.ч.гр.д.№ 11601/25год. на СГС и Определение № 7092/26.03.2026год.

,постановено по същото дело, която частна жалба е върната като недопустима с обжалваното в настоящото производство разпореждане.

Разпореждането е правилно.

На първо място: С разпореждане № 15998/05.06.2026год. е върната частна жалба поради недопустимост на въззивното обжалване на Определение № 22699/14.11.2025год.. Разпореждането за връщане е законосъобразно тъй като производството по чл. 407, ал.1 ГПК е двуинстанционно съгласно т.р. №5/18г. на ОСГТК. В случая разпореждането за издаване на изпълнителен лист е издадено от СРС и е потвърдено от СГС- въззивен състав , поради което частната жалба срещу въззивното определение е недопустима.

На второ място: С разпореждане № 15998/05.06.2026год. е върната частна жалба поради недопустимост на въззивното обжалване на Разпореждане № 6238/27.02.2026год.С него съдиядокладчикът е изпратил молбата на Г. Х. с вх.№ 26992/26.02.2026год. за прилагане към гр.д.№ 267/2017год. на СРС. Това разпореждане нито въздейства преграждащо върху развитието на производството, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал.1 ,т.1 от ГПК, нито е предвидено изрично в закона неговата обжалваемост, т. е. не е налице и хипотезата по чл. 274, ал.1 ,т.2 от ГПК.

На трето място: С разпореждане № 15998/05.06.2026год. е върната частна жалба поради недопустимост на въззивното обжалване на Определение № 7092/26.03.2026год. , с което са оставени без уважение искания на Г. Х. , обективирани в молба вх.№ 26992/26.02.2026год. и молба вх.№ 29439/04.03.2026год. Искането в тях е квалифицирано от СГС като такова по чл. 247 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 22699/14.11.2025год., изразяваща се в промяна в постановения от съда в производството по чл. 407 от ГПК краен резултат/ частната жалба да бъде уважена вместо отхвърлена/.

Дори и да се приеме , че двете молби обективират искане по чл. 247 от ГПК, то правилно първоинстанционния съд е приел за недопустимо обжалването на своя акт, с който това искане е 2 оставено без уважение. Това е така ,тъй като се иска да бъде поправена очевидна фактическа грешка в съдебен акт / Определение № 22699/14.11.2025год., който не подлежи на обжалване, а по аргумент на чл. 247, ал.4 от ГПК решението за поправка може да бъде обжалвано само ако подлежи на обжалване акта,който е поправен или акта,по отношение на който искането за поправка е отхвърлено.

Този извод съдът прави дори и да приеме, че молба вх.№ 26992/26.02.2026год. и молба вх.

№ 29439/04.03.2026год. обективират искане до СГС сам да си отмени постановеното от него Определение № 22699/14.11.2025год. на основание чл. 235 от ГПК и че това искане е оставено без уважение с Определение № 7092/26.03.2026год. Съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат само два вида определения: които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които в закона изрично е посочено, че подлежат на обжалване. Определението /разпореждането/, с което съдът отказва сам да отмени постановен от него съдебен акт по реда на чл. 253 от ГПК , не е измежду тези определения: то нито преглажда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона съществува норма, предвиждаща обжалване на това определение

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира ,че подадената от Г. Х. частна жалба вх.№ 85294/23.06.2026год. е неоснователна и следва да се остави без уважение , а обжалваното с нея разпореждане- да се потвърди като правилно.

В този смисъл , Апелативен съд- София,в настоящия си състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 15998/05.06.2026год., постановено по възз.ч. гр.д.№ 11601/25год. по описа на СГС, .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3