Решение № 15871 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15871 гр. С., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110141946 по описа за 2025 година

М. А. Г. е предявила срещу “А. Ф.“АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за признаване за нищожен на Договор за кредит „Б. к.“ от 26.05.2023.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника на 26.05.2023 Договор за „Б. к.“ при ГПР 46.18% и ГЛП 43.20%.Твърди, че по силата на договора ответникът се е задължил да й предостави револвиращ кредит в размер на 1200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта „Б. к.“, а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на договора. Поддържа, че в чл.15 от договора за кредит кредитополучателят се задължавал да предостави в срок до 5 дни следните обезпечения: физическо лице–поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението била предвидена неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за месеца.Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението–от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец.Поддържа, че ако кредополучателят не погасил задължението си на падежа, той бил длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за 1 частично погасяване на задължението.При забава за плащане на сумата от 15% заемополучателят дължал на кредитора разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер от 120 лева, включваща разходите на кредитора за извънсъдебно събиране на задължението.Твърди, че договорът е нищожен, тъй като ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена неустойката.Поради това твърди, че следва да дължи само чистата стойност на кредита.Твърди, че размерът на договорната лихва е подвеждащ, тъй като към него би следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явява скрита лихва. Поддържа, че ГПР е подвеждащ и е различен от посочения в договора.Поради това счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсва задължителен реквизит от договора-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът “А. Ф.“АД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит „Б. к.” от 26.05.2023 „А. Ф.”АД като кредитодател се е задължил да предостави на М. А. Г. като кредитополучател револвиращ кредит в размер от 1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Б. к.”, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията по договора- при фиксиран лихвен процент по заема-43.2%, както и дневен лихвен процент в размер на 0.12% и ГПР-46.18%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за кредит „Б. к.” от 26.05.2023 „А. Ф.”АД като кредитодател се е задължил да предостави на М. А. Г. като кредитополучател револвиращ кредит в размер от 1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Б. к.”, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията по договора- при фиксиран лихвен процент по заема-43.2%, както и дневен лихвен процент в размер на 0.12% и ГПР-46.18%.

Съгласно чл.4, ал.1, т.3 от договора общата сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е сборът от следните 2 суми: 1.усвоената и непогасена главница;2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и 3. Такси за ползване на картата.

Съгласно чл.15, ал.`1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител.

Съгласно чл.20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от договора, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер, определен в таблицата по ал.2 и съответстващ на лимит от 1200 лева.Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

Видно от таблицата размера на неустойката при главница в размер до 999 лева е 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит, а при главница от 1000 до 1499 лева – 8% от усвоения и непоасен размер на кредитния лимит.

С оглед на което например при усвоена сума от 1200 лева, неустойката възлиза в размер от 96 лева и се начислява всеки месец.

Освен високия размер на неустойката следва да се вземе в предвид, че тя се начислява всеки месец.Съдът намира, че неустойката накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва 3 върху неплатената сума за времето на забавата.

Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със законачл.19, ал.4 от ЗПК.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 26.05.2023,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.05.2023 е 2.77%, а заедно с 10 пункта възлиза на 12.77%. В случая по договора ГПР е в размер от 46.18%% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 63.85%.

Ответникът признава, че в ГПР е включена само договорната лихва, тъй като това е единственият разход по кредита.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

ГПР по договора възлиза в размер от 46.18%, но ако при изчисляване на ГПР се включи в него и предвидената в чл.20, ал.1 от договора неустойка в размер на 10% от усвоената главница, съответно 8%, ГПР ще възлиза в размер многократно надвишаващ ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата 4 сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит „Б. к.” е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 240.30 евро, от които 25.56 евро – държавна такса и 214.74 евро /420 лева/ – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия.

Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание без участието на процесуален представител на ищцата.

С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от сумата от 214.74 евро на сумата от 180 евро.

5

С оглед на което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 205.56 евро, от които 25.56 евро – държавна такса и 180 евро – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит „Б. к.“ от 26.05.2023 по предявения от М. А. Г., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Я., ул. „Б.”№17, партер, чрез адв. М., срещу “А. Ф.“АД, ЕИК2..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА “А. Ф.“АД, ЕИК2..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.

„Б.”№1, бл.9, ет.2, да заплати на М. А. Г., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Я., ул. „Б.”№17, партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 205.56 евро- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6