Решение № 12316 от 22.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12316 гр. С., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110122197 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. С. Д., В. С. Я. и С. К. Д.

(конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. И. Д.а) срещу Р. Н. Д., с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл. 601, вх. „В“, ет. 4, ап. 65, с площ от 79,53 кв.м., както и за осъждане на Р. Н. Д. да предаде на ищците владението върху описания по – горе имот.

В исковата молба се твърди, че на 19.01.1986 г. М. И. Д.а сключила граждански брак със С. К. Д., от който имат две деца. Поддържа, че към датата на исковата молба все още, че М. И. Д.а била омъжена за С. Д., доколкото никога не се развеждали, макар от около 10 години да не живеят заедно, тъй като той боледува от епилепсия, за лечението на която приема лекарства, заедно с алкохол. В резултат на това състоянието му се влошавало, а поведението му се променяло до степен на неадекватност и пълна невъзможност за нормална комуникация с него. Така през 2008 г. М. И. Д.а решила да се изнесе, заедно с децата, от семейното жилище – апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл. 601, вх. „В“, ет. 4, представляващо обект с идентификатор ***, което било придобито от съпрузите чрез покупко-продажба на държавен недвижим имот, осъществена през 1996 г. по време на брака им, съответно придобито в режим на СИО.

Твърди, че преди повече от 3 години, след повикване за сведение от 1 страна на полицейските органи от 6-то РПУ, ищцата и нейният син били осведомени, че нотариус с район на действие СРС, като консултант на купувачи на недвижимия имот, описан по – горе, се усъмнил в редовността на предходното придобиване на имота, а именно придобиването с Нотариален акт № 28, том I, рег. № ****, дело № 24 от ******* г., издаден от нотариус А.Д.. С посочения нотариален акт съпругът на М. Д.а – С. К. Д., се разпоредил самостоятелно с правото на собственост върху описаното семейно жилище, представляващо обект с идентификатор ***. С цитирания нотариален акт М. И. Д.а се снабдила от Службата по вписванията, като видяла и приложеното в този нотариален акт Решение за развод № 245 от 21.01.1997 г. по гр.д. № 17442 по описа за 1997 г. на СРС, влязло в сила на 21.01.1997 г., копие от което получила от нотариалното дело.

Поддържа, че цитираното бракоразводно решение е неистински документ, но въпреки това е послужило за отразяването на „развода“ на 18.01.2018 г., т.е. по – малко от месец преди да бъде извършено прехвърлянето на правото на собственост върху семейното жилище еднолично от съпруга С. Д. в полза на В.Х.Б.. За доказване на изложените твърдения М. И. Д.а предявила пред Софийски районен съд, с последващо препращане към компетентния Софийски градски съд, следните искове: 1/ иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на бракоразводното решение; 2/ иск по чл. 24, ал.

4 СК за обявяване за недействителна извършената сделка за покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт № 28, том I, рег. № ****, дело № 24 от ******* г., с който С. К. Д. продава на В.Х.Б. правото на собственост върху процесния недвижим имот; 3/ иск по чл. 108 ЗС за осъждане на „купувача“ по оспорената сделка за продажба от ******* г. – В.Х.Б., да предаде на М. И. Д.а владението върху описаното жилище; 4/ иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен в условията на евентуалност, спрямо иска по чл. 108 ЗС, като със съдебното решение се установи спрямо В.Х.Б., че М. И. Д.а е собственик в режим на СИО със своя съпруг С. К. Д. на процесното жилище.

За разглеждане на описаните по – горе искове било образувано гр.д. № 12554/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав, по което било постановено решение, с което СГС уважил предявените искове, като: 1/ признал за установено спрямо ответниците – В.Х.Б. и С. К. Д., че бракоразводното решение е неистински документ; 2/ прогласил за недействителна по отношение на М. Д.а сделката, обективирана в Нотариален акт № 28, том I, рег. № ****, дело № 24 от ******* г., с която С. К. Д. продал на В.Х.Б. процесното жилище; 3/ признал за установено по отношение на В.Б., че М. И.

Д.а е собственик в законов режим на семейна имуществена общност със съпруга си С. К. Д. на процесния недвижим имот, като е отхвърлил иска в частта за предаване на владението върху имота, поради извършено междувременно прехвърляне на процесното жилище от В.Б. в полза на трето лице – от направена справка в Служба по вписванията ищцата установила, че В.Х.Б. на *********** г. (след предявяване на описаните по – горе искове на 02.08.2018 г. и преди вписване на исковата молба на 05.09.2018 г. и вписване 2 на 07.11.2018 г. на допусната възбрана за обезпечаване на исковете) е продал процесното жилище на Р. Н. Д.. С този факт на нова продажба М. И. Д.а обосновава интереса си да предяви нов иск по чл. 108 ЗС за възстановяване на владението върху описаното жилище от купувача Р. Н. Д., което същата получила съгласно изричния запис в документа й за собственост (Нотариален акт № 158/*********** г.).

Ето защо молят съда да уважи предявения иск, като признае за установено по отношение на Р. Н. Д., че К. С. Д., В. С. Я. и С. К. Д.

(конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. И. Д.а) са собственици на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл. 601, вх. „В“, ет. 4, ап. 65, с площ от 79,53 кв.м., придобит през 1996 г. по време на брака между М. И. Д.а и С. К. Д. в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, както и за осъждане на Р. Н. Д. да предаде на ищците владението върху описания по – горе имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че е добросъвестен владелец по отношение на процесния имот, тъй като към момента на придобиването му за нея не е било налице дори и съмнение, че може да има какъвто и да било проблем с имота. Поддържа, че обезпечителната заповед е била вписана на 01.11.2018 г., а закупуването на имота е било осъществено на *********** г. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че на 19.01.1986 г. между М. И. Д. и С. К. Д. бил сключен граждански брак, като съпругата е променила фамилното си име на Д.а.

Установява се, че от брака са родени двете им деца – К. С. Д. и В. С. Я..

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се установява, че на 21.06.1996 г., по време на брака между М. И. Д.а и С. К. Д., е придобит процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „******“, бл. 601, вх. „В“, ет. 4, със застроена площ от 79,53 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С..

По делото е представено Решение № 245 от 21.01.1997 г., постановено по гр. д. № 17442/1997 г. по описа на СРС, с което бракът между съпрузите М. И.

Д. и С. К. Д. бил прекратен по взаимно съгласие, като било утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс. Съгласно одобреното от съда споразумение упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца било предоставено на майката, като бил 3 определен режим на лични отношения на бащата с децата и задължение за заплащане на месечна издръжка. В имуществените отношения между съпрузите било извършено доброволно уреждане на придобитото по време на брака имущество, като в дял на С. К. Д. бил поставен процесният недвижим имот – апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „*********“, бл. 601, вх.

„В“, ет. 4, със съответните описани характеристики и прилежащо избено помещение, заедно с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том I, рег. № ****, дело № **** г. на нотариус А.Д., се установява, че на ******* г. С. К. Д. се разпоредил самостоятелно и продал на В.Х.Б. процесния недвижим имот представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.

„******“, бл. 601, вх. „В“, ет. 4.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том III, рег. № ****, дело № ****** г. на нотариус Ю.К., се установява, че на *********** г. В.Х.Б. е продал на Р. Н. Д. процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С.. В нотариалния акт е удостоверено и предаването на владението върху имота на купувача.

От представената справка от Агенция по вписванията – Имотен регистър, издадена на 27.04.2022 г., се установява, че посочената покупко-продажба е вписана в Служба по вписванията – С. под вх. рег. № 52194/*********** г., акт № 196, том ***, като купувач по сделката е Р. Н. Д., а предмет на прехвърлянето е именно процесният недвижим имот.

Установява се, че на 02.08.2018 г. М. И. Д.а е предявила пред компетентния съд (СГС) искова молба, вписана на 05.09.2018 г. в Служба по вписванията – гр. С., срещу С. К. Д. и В.Х.Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 24, ал. 4 от Семейния кодекс, чл. 108 от Закона за собствеността, както и евентуално установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и преюдициален иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК. С така подадената искова молба М. Д.а оспорила действителността на разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № 28, том I, рег. № ****, дело №24/******* г. на нотариус А.Д., с който С. Д. се разпоредил самостоятелно с процесния имот, без участието и съгласието на съпругата си.

В исковата молба се твърди, че сделката е била извършена в нарушение на режима на съпружеска имуществена общност и поради това е недействителна спрямо М. Д.а. Освен това се поддържа, че представеното в нотариалното производство „бракоразводно решение“ № 245/21.01.1997 г. по гр. д. № 17442/1997 г. на Софийски районен съд е неистински документ, на който се е основавало вписване на обстоятелства относно семейното положение и последващото разпореждане с имота. В тази връзка е направено искане съдът да се произнесе преюдициално относно неговата неистинност. Наред с предявените искове е направено и искане за допускане на обезпечение на 4 бъдещите и предявените претенции. Въз основа на така подадената искова молба е образувано гр.д. № 12554/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, I – състав.

Установява се, че СГС е допуснал исканото обезпечение, като на 01.11.2018 г. е издадена обезпечителна заповед по гр.д. № 12554/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, I – състав, вписана на 07.11.2018 г. в Служба по вписванията – гр. С., с която е наложена възбрана върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. С., ж.к. „********* 1“, бл. 601, вх. В, ет. 4, ап. 65.

По делото е представено и влязло в сила решение от 26.08.2021 г., постановено по гр.д. № 12554/2018 г. по описа на Софийски градски съд, от което се установява, че съдът е признал за установено по отношение на С. К.

Д. и В.Х.Б., че представеното решение за развод № 245 от 21.01.1997 г. по гр.д.

№ 17442/1997 г. на СРС представлява неистински документ.

Със същото решение е прогласена за недействителна по отношение на М.

И. Д.а, на основание чл. 24, ал. 4 СК, сделката, обективирана в Нотариален акт № 28, том I, рег. № ****, дело № **** г., с която С. К. Д. е продал на В.Х.Б. процесния недвижим имот. С решението е признато за установено и че М. И.