Решение № 21058 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21058 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110102791 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Д. З., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. в размер на 1 983,33 лева (хиляда деветстотин осемдесет и три лева и 33 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 26.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.06.2024 г. в размер на 314,18 лева (триста и четиринадесет лева и 18 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 34,31 лева (тридесет и четири лева и 31 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 26.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.06.2024 г. в размер на 8,02 лева (осем лева и 02 стотинки),), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38854/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *************************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно 1 одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ******************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. З., подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца по доставка на топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност касателно процесните суми. Твърди, че липсват данни за извършването на услугата дялово разпределение, а представените договори са с изтекъл срок. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач ****************** не взема становище по исковата молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото от договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.01.1996 г., постановление за налагане на възбрана от 11.10.2016 г. на ЧСИ С. Х. и постановление за налагане на възбрана от 12.06.2014 г. на ЧСИ М. М., че имот на адрес:

********************************* е собствен на И. Я. З. и Д. С. З. при равни квоти. Следователно ответникът несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.

54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "*******". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на ********************** от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са приети. Ето защо неоснователни са възраженията за липса на облигационна връзка между страните по делото.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените / изравнителни сметки / и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се, че процесният имот е имало 5 броя монтирани ИРРО в помещения хол, кухня, 2 стаи и баня.

За период 2021/2022 г. не е осигурен достъп до имота, за което са представени констативни протоколи от 12.05.2022 г. и 19.05.2022 г. За период 2022/23 г. е осигурен достъп да отчет на уредите от 20.05.2023 г. при този отчет е установено, че 5-те уреда са с изтекъл срок над 10 год. и достъпа за отчет на показанията им е затруднен. За двата отчетни периода има служебно начислена топлинна енергия на база инсталирана мощност на 5-те 3 отоплителни тела. Вещото лице установява, че начислените суми за ТЕ са по фактури в размер на 3274,86 лева, а съгласно изравнителните сметки сумата за доплащане е в размер на 732,74 лева. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на **********************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима сума. Вещото лице заключава, че общият размер на дължимите суми за процесния период за топлинна енергия за сградна инсталация е 312,66 лв. и 3694,94 лв. – отопление на имот. В процесния период няма начислена топлинна енергия за БГВ. Според вещото лице, топломер с Фабр. № ******** е преминал на метрологична проверка през м. 08.2021 г. и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградн инсталация, съдът съобрази, че с решение на съда на ЕС по дело № С - 760/2023 г. /т. 56/ е прието, че ДиректИ.

2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ************************ и ************ *****, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В решението се заключава, че член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Изискването е средният потребител да знае какви параметри се отчитат при разпределението на енергията и по какъв начин всеки от тях участва при формиране на крайната цена, която заплаща, но това няма отношение към възникването и изискуемостта на вземането. Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, искът е установен по основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да вземе установените от вещо лице по съдебно-техническа експертиза размери на вземането. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. в общ размер на 4007,60 лв. Принципът на 4 диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като съобрази, че искът е предявен срещу ответника за половината от сумата в общ размер на 3966,66 лева –поради което искът се явява основателен за ½ от тази сума.