Решение № 82 от 20.05.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Силистра, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Десислава Г. П.

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500036 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351 и с адрес гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от управителя на дружеството ТОШКО ПАРАШКЕВОВ Т. против Решение № 165/11.12.2023г., постановено от Районен съд Дулово по гр.д. № 248/2023г. с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ, и за връщане на неоснователно удържаното обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, предявени от Г. И. П., ЕГН ********** от гр. Дулово.

Намира така постановения съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. В отклонение от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, първостепенният съд не е обсъдил всяко от възраженията му, направени против разнопосочните твърдения на ищеца. Изводите на ДРС са по-скоро формални, лишени от задълбочен анализ и могат да се отнесат към всеки правен спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Съдържат съждения, които нямат нищо общо с обстоятелствата, определящи крайния изход на повдигнатия спор. Съдът си е послужил с подбрани фрази, които, сами за себе си, може и да са верни, но стоят далеч от конкретния спор.

Излага доводите си, че уволнението е извършено законосъобразно, при спазване на законовите изисквания за това, включително спазване на правилата на дисциплинарното производство и преодоляване на предварителната закрила при уволнение. Счита, че е доказал по безспорен начин, че ищецът е извършил сочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки и обуславят прекратяване на трудовото 1 правоотношение.

С оглед на изложеното, моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решение № 165/11.12.2023г., постановено по гр.д. № 248/2023г. от Районен съд Дулово и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли претенциите на Г. И. Павлов против „Водоснабдяване и канализация" ООД, Силистра, заявени от него по реда на чл. 344 от КТ, като и да му присъди съдебни разноски, направени пред двете инстанции.

В първото съдебно заседание пред въззивната инстанция, сочи, че са били налице предпоставки за отвод на съдията, разгледал исковете в РС-Дулово, предвид факта, че ищецът по делото е баща на съдия- изпълнителя, работещ в изпълнителна служба към РСДулово, с която съдията- докладчик е в близки колегиални отношения, което поражда основания за неговата безпристрастност. Основание за тези съмнения дава и факта, че другият работещ в същия съд съдия, изпълняващ и длъжността на административен ръководител на съда, се е отвел от разглеждането на жалба против същия този съдияизпълнител във връзка с жалба на ВиК по изп.д.№ 441/23, длъжник по което е Г. И. П..

Поради това, счита, че постановения съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване, а делото следва да се изпрати в друг съд, който да разгледа спора.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата /ищец в първоинстанционното производство/ Г. И. П., ЕГН ********** от гр. Дулово, представляван от адв. М. Н.- ВАК, счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, като му се присъдят направени разноски.

Намира за несъстоятелни твърденията и доводите в жалбата. Счита, че тя не съдържа конкретни възражения, по които ответникът твърди, че съдът не се е произнесъл, т.е. тези възражения са голословни и неподкрепени от конкретика. Поради това, не са налице процесуални нарушения, довели до нарушаване и ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Не споделя доводите за немотивираност на решението.

Заявява, че от така предявената жалба не става ясно какво твърди жалбоподателят и кое обуславя неправилността на първоинстанционното решение- дали се дължи на невярно възприемане на фактическата обстановка или на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене.

Решението е мотивирано и не са верни твърденията, че в мотивите на съда се намират съждения, които нямат нищо общо с обстоятелствата, определящи крайния изход на спора, както и не са верни твърденията, че в конкретни абзаци на решението са пренесени мотиви от друг съдебен спор. Счита, че с тези изявления ответникът цели да създаде невярна представа у съда за фактическото положение.

Оспорва доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението, по изложената причина, тъй като колегиалните отношения предполагат наличието на служебни такива, а не предполагат и близки лични отношения. В случая не се твърди и не се доказва това, а между лицата не е налице служебна зависимост, поради което не са налице основания 2 за съмнения в безпристрастността на съда. От друга страна, са допуснати редица процесуални нарушения, в полза на ответника, което доказва липсата на предубеденост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред районния съд са предявени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ и за връщане на неоснователно получено обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 7/10.03.2023г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“-ООД-Силистра, връчена на работника на 14.03.2023г. /л.11 по дело №248/23 г. по описа на РС-Дулово/.

От приложените по делото Трудов договор №49/14.09.2009г. /л.109/ и множеството допълнителни споразумения към него, както и от съдържанието на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, се установява, че Г.П. е заемал длъжността работник, поддръжка ВиК и изпълнявал функциите, посочени в длъжностната характеристика /л.106/.

Страните не спорят и относно факта, че той е изпълнявал и задълженията на инкасатор.

С обжалваното решение съдът е уважил всички искове.

Преди да разгледа доводите за неправилността на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция трябва да обсъди и да се произнесе по направеното възражение за недопустимост на решението поради това, че постановилия го съдия не е безпристрастен и не се е отвел въпреки наличието на основания за това, съгласно чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.

Искането за обезсилване на постановения от съда акт, трябва да се отхвърли като неоснователно, тъй като соченото основание не води до нищожност или недопустимост на решението. Това следва от факта, че то е постановено от законен състав, а постановяването му от съдията при евентуално наличие на предпоставките за отвод, сочи на предубеденост, която може да доведе до постановяване на неправилен съдебен акт. /В този смисъл е и съдебната практика: Определение №240/03.06.2022г. на ВКС по гр.д.№ 4027/2021г., II ГО;

ТР №13/1976г. на ОСГК на ВС/.

Следва да се отбележи и това, че жалбоподателят не сочи никакви конкретни факти за процесуалното поведение на съдията от РС-Дулово спрямо него, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При извършената от въззивния съд проверка на 3 водене на делото не се установи съдията е действал по начин, който да поставя под съмнение разглеждането на спора и решаването му въз основа на събраните по делото доказателства, закона и съдийското му убеждение.

Изложеното налага извода, че постановено решение е валидно и допустимо и в съответствие с чл.271 от ГПК, съдът следва да се прецени неговата правилност.

С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно поради немотивираност на уволнителната заповед и недоказване на соченото в нея нарушение, послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, а именно, недоказване на фактическия състав на злоупотреба с доверието на работодателя.

Със заповед № 7/10.03.2023 г. на управителя на ВиК ООД-Силистра, на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ, във връзка с чл.188,т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Г.П.. На работника е наложено най-тежкото дисциплинарно наказаниеуволнение, за следните нарушения:

-неизпълнение на възложената работа, нарушение по чл.187,ал.1,т.3 от КТ;

-злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, нарушение по чл.187,ал.1,т.8 от КТ; работодателят сочи и разпоредбата на чл.190,ал.1,т.4 от КТ;

-други тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл.190,ал.1,т.7 от КТ/;

В обстоятелствената част на заповедта е изложено, че след извършена проверка /на 17.01.2023г./ на водомерен възел, намиращ се в с.Межден, Дом за възрастни хора, абонат с партиден № 9405, е установено, че „измервателното устройство, отчитащо консумацията на питейна вода, не е регистрирано в системата на ВиК- Силистра и е с характеристики за измерване на топла вода, които характеристики не отговарят на стандартите за измерване на студена вода. Има налична пломба, която също не е регистрирана в системата на ВиК.“ От тази фактическа обстановка е направен извода, че П., „не е отразявал и не е актуализирал в таблета реквизитите за актуалното състояние на стопанските субекти, № на измервателното устройство и № на пломбата, не е извършил визуален отчет и контрол на измервателния уред, не е следил за целостта на пломбата, не е проследил за наличието на следи от неправомерно ползване на вода и за нерегламентирано вмешателство върху процеса на отчитане на количеството потребена вода“.

Работодателят е преценил, че с това свое бездействие работникът е нарушил произтичащите от длъжностната характеристика трудови задължения, а именно тези по т.4,т.6, и т.10. От самата заповед не става ясно коя длъжностна характеристика се има предвид. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „инкасатор плащания“, подписана от работника, но липсват доказателства за сключен между страните трудов договор за изпълнение на тази длъжност. Подписването на характеристика за тази длъжност и посочването в допълнителните споразумения /след 2018г. вкл. И това за 2021г./, в т.9 „Други условия“, че работникът ще „инкасира личен и обществен сектор в с.Межден и с.Козяк“ не може да се приеме за сключването на договор за изпълнение и на тази функция.

4

Това е така тъй като липсват предвидените в Кодекса на труда реквизити на трудовия договор- не става ясно какво възнаграждение е уговорено за тази длъжност, какво е работното време и т.н. Това налага извода, че дори да е било налице някакво съглашение между страните, по силата на което работникът е изпълнявал и длъжността „инкасатор плащания“, то е недействително поради противоречието му със закона и липсата на предвидената форма. Предвид на това неизпълненията на задълженията по него не може да породи валидно основание за уволнение.

Представения Договор за извършване на определена работа /20.12.2019г.- л.78/ не може да се приеме като допълнително споразумение за изпълнение и на тази длъжност, поради това, че има различен предмет и е свързан с ползването на личния автомобил на работника за изпълнение на служебните задължения.

При анализ на мотивите на работодателя и описаната от него фактическа обстановка е очевидно несъответствието им. /Констатирано и от районния съд/.

Не се сочи, че П. не е регистрирал провереното устройство в с.Межден в системата на ВиК. Не става ясно защо работодателят счита, че именно той е отговорното лице за регистрацията на водомера. Това задължение не произтича от сочените разпоредби в длъжностната характеристика /нито една от представените за двете длъжности/. Нито пък става ясно, че именно той е лицето което следи за характеристиките на водомера.

Изрично посочените в т.4,6 и т.10 от Длъжностната характеристика за длъжността „Инкасатор, плащания“ не съдържа такива изисквания.