Решение № 7 от 03.03.2026, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Гражданско дело 785/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 03.03.2026
- В сила
- 28.03.2026
- Състав
- Славка Бисерова Гемишева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Закон за държавната собственост
- § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1 т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 59 · Закон за общинската собственост
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл.5, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл.64 ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 16 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Чепеларе, 03.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20255450100785 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от И. А. К., ЕГН **********, с адрес с.****, ул. „****“ №**** и С. А. К., ЕГН ********** с адрес гр.****, ул. „****“ №****, действащи чрез адв. Е. В., искова молба срещу ОБЩИНА БАНИТЕ, БУЛСТАТ 000614952 с адрес с.Баните, ул. „Стефан Стамболов“ № 3, с която се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор №44402.500.****, находящ се в област С., община Б., с.****, ул. „****“ №****, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 675 кв. м, стар номер ****, квартал ****, парцел ****, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-20/20.04.2010 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи 44402.500.****, 44402.500.****,44402.500.****, 44402.500.****.
Фактическите твърдения, на които ищците основават предявения иск се свеждат до следното: Ищците са получили процесния имот през 1985 год. от общия им наследодател А. К. К., ЕГН **********, който от своя страна е владял имота явно и необезпокоявано от никого от 1962 год., когато го закупил от ТКЗС „Нов Живот“ – Лъджа – с.Баните, за което е заплатил сумата от 290,80 лева. В имота първоначално общия наследодател на ищците А. К. К. през 1962 - 1963 г. е построил сграда обозначена в КККР с идентификатор 44402.500.**** вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 83 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 20/20.04.2010 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: 44402.500.****. През 1985 - 1986 г. ищците построили в имота и Сграда с идентификатор 44402.500.**** вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 101 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1820/20.04.2010 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК Имота представлява дворно място към жилищните сгради и е с ясно обозначени граници. Имота е ограден с бетонни колове и мрежа още от 70-те год. на миналия век.
Твърди се, че ищците са тези, които са владели и продължават да владеят имота от 1985 г. и към настоящия момент. Те са го и облагородили. Преди това имота е владян от техния наследодател А. К. с начало от 1962 г. като към владението на ищците следва да се присъедини и това на техният 1 праводател. Процесния имот е владян от ищците явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат същия за техен. Горните действия са манифестирани пред всички. Ищците от 1985 г. до сега са владяли имота като го е ползват за дворно място към изградените в същия имот жилищни сгради. Давността по чл. 79, ал. 1 от ЗС, изтекла в полза на ищците без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищците от имота, предявяване на права по съдебен ред против ищците или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго. В резултат на осъщественото непрекъснато и владение върху процесния имот ищците са придобили собствеността върху него в патримониума си още през 1995 г. Въпреки, че ищците са собственици на процесния имот по наследство и давност, то за същия е съставен АЧОС № 1149/29.04.2013 г. от страна на Община Баните, като същия този акт е съставен въз основа на чл. 59, ал 1 от ЗОбС, чл. 2 ал 1 т. 2 от ЗОбС и Заповед № 526-ДС/26.08.2002 г. на Областен управител на област Смолян.
Ищците бидейки уведомени, че е налице съставен АЧОС депозирали в общинска администрация Баните заявление за деактуване на имота, заведено с вх. № Д - 4277/02.09.2025 г. и на което заявление Ответника е направил отказ да деактува имота видно от писмо с изх. № Д 4278/09.09.2025 г. на Кмет на община Баните.
Твърди се, че Община Баните, не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Баните. Няма спор, че АДС респ. АЧОС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. Община Баните, както и праводателя и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Баните, така и за своя праводател в лицето на държавата.
Процесният имот е бил актуван като държавен, основание за което е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация В посочения по-горе смисъл е решение № 269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г. на I г.о. ГК. Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то не може да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 Г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к., I г. о. на ВКС. Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ. До влизане в сила на заповедта по чл.
95 ЗТСУ /отм./ тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност - така Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о. Тук следва да се посочи, че в АЧОС № 1149/29.04.2013 г. е посочено че имота е общински на основание чл. 2, ал. 1 т.
2 от ЗОбС и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС. В представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти, т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответната община. Нещо повече отразяването на имота в одобрената КК за територията няма вещно правно действие и отново не е годен способ за придобиване на право на собственост от общината тоест не е налице фактическия състав и на другата сочена разпоредба в АЧОС, а именно чл. 59 от ЗОбС. Тези бланкетно посочени разпоредби не биха могли да легитимират общината като собственик на процесния имот, тъй като 2 не съставляват материалноправни основания, а общи процесуални разпоредби. Годно придобивно основание би представлявало отчуждаването за нужди на държавата по законоустановен ред, заповед за одобряване на ПУП по чл. 16 от ЗУТ, чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, п. 7 от ПЗР на ЗМСМА и др.
С тези доводи ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска и молят да бъде уважен. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът И. К. се явява лично и с пълномощника си адв.В.. Ищцата С. К. не се явява, представлява се от пълномощника адв.В.. Процесуалния представител на ищците поддържа исковата претенция, като моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Допълва фактическите твърдения на исковата молба, като сочи, че първоначално имотът е владян от бащата на ищеца И. К. в периода посочен в исковата молба, който през 1985 год. дал имота на И. А. К. и брат му К. А. К., който е съпруг на ищцата, като първоначално фактическата власт е била осъществявана от двамата братя, а след неговата смърт през 2017 год. е продължила да се осъществява от ищцата С. К. , която заедно с И. К. понастоящем владеят имота.
В рамките на предоставената възможност , в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва насочения срещу него иск, като неоснователен и недоказан. Излага следните аргументи: С Акт за държавна собственост № 254/10.10.1986г. процесният недвижим имот е актуван като държавна собственост. Въз основа на това държавата е придобила правото на собственост върху него на основание чл.77 от ЗС - по начин, изрично посочен от закона. Считано от този момент ищците не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност до 1996г., тъй като съгласно чл.86 от ЗС (в редакцията, действала в този период) не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Със Заповед № 526-ДС/26.08.2002 г. на Областния управител на област Смолян посочения по-горе имот е предаден в собственост на Община Баните на основание чл.78, ал.1 от ЗДС във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Следователно Община Баните е придобила правото на собственост върху процесния имот въз основа на един от начините съгласно чл.77 от ЗС, а именно - по друг начин, определен от закона. В тази връзка с Акт за частна общинска собственост № 426/20.03.2006г. Община Баните е актувала процесния УПИ****, кв.****, с площ 360 кв.м е актувала имота като общинска собственост, а впоследствие същият е преактуван вече като поземлен имот с идентификатор 44402.400.**** по КККР на с.Баните, община Смолян. Ето защо правото на собственост на Община Баните върху посочения по-горе недвижим имот изключва претенцията на ищците за придобиване на същият по давност въз основа на упражнявано „явно, несъмнено и необезпокоявано от никого и продължаващо и към настоящия момент“ давностно владение. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявения от ищците установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. От упълномощения адв.Б. К. е постъпила молба – становище, с която оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмена защита и претендира разноски.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че първият ищец е син на наследодателя А. К. К., а втората ищца е съпруга на другият му син – К. А. К., починал на **** год., което е видно и от представеното удостоверение за наследници с изх. №131/12.08.2025 год.
От приетите по делото фактура №571/29.09.1962 год. и удостоверение от 25.05.1987 год. е видно, че наследодателя А.К. К. е закупил от ТКЗС „Нов живот“ – Лъджа – с.Баните недвижим имот, съставляващ парцел **** от кв.**** по регулационния план на стопанството с площ 727 кв.м. и имал право да си построи къща.
3
По делото не се оспорва, че този имот е идентичен с процесния, който съгласно одобрената кадастрална карта на с.Баните съставлява поземлен имот с идентификатор 44402.500.**** с площ 675 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, номер по предходен план:****, квартал****, парцел ****. Съгласно приетата кадастрална скица в имота има построени следните сгради: сграда с идентификатор 44402.500.**** със застроена площ 101 кв.м., брой етажи – 3, предназначение – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 44402.500.**** със застроена площ 83 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна; и сграда с идентификатор 44402.500.**** със застроена площ 14 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.