Решение № 121 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe рег. № 1944 от 01.04.2025 r. no rp.д. № 20241100103955 по описа на СГС, ГО, 1-21 c-в „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. В.

А. сумата от 30000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП на 08.11.2023 г. ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция), до окончателно изплащане на главницата като искът за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.

Решението е обжалвано Д. В. А. – ищца в първоинстанционното производство, представлявана от адв.Я. Д. от САК в отхвърлителната част. В жалбата се излага довод, че първоинстанционният съд единствено е изброил отчетени при определяне на обезщетението обстоятелства, без обаче да изложи оценъчния си извод за приноса на всяко от тях спрямо вида и обхвата на вредите, накърняващо и принципа на справедливост. Твърди се ищцата да е избрала предложен й консервативен метод за лечение на счупването на двете 1 рамена на срамната кост, определен и от вещото лице като много по-щадящ, но наложил възстановителен период не по-малък от 2-3 месеца при първоначален строг постелен режим от 2-3 седмици. Първоинстанционният съд е упрекнат да не е отчел и доказано от заключение на вещо лице увреждане на слепоочната кост с довод, че отсъствието на неврологични дефицити в резултат от тази травма не изключва произтичащите от нея болки и страдания. Застъпва теза, че при отчитане броя, вида и интензивността на понесените травми от ищцата предявеният размер на претенцията съответства на справедливото обезщетение. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част, а предявеният иск – изцяло уважен ведно с лихвите и съответните разноски.

В отговор по жалбата ответникът в първоинстанционното производство – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, представляван от адв. И. Т., я оспорва. Застъпва се теза, че консервативното лечение на уврежданията в зоната на таза разкрива не особено висока степен на травмата. Намира болките и страданията за различаващи се откъм интензитет в рамките на определения от вещото лице възстановителен период като се позовава и на недостатъчност на проведената рехабилитация. Застъпва теза за обичайна тежест на установеното увреждане, а евентуално непълно възстановяване отдава на недостатъчната рехабилитация и пропуск за проследяване на състоянието от лекуващия лекар. Оспорва да е налице и счупване на слепоочната кост, позовавайки се на непредписано лечение, а и подобно увреждане да се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

По делото е депозирана и насрещна въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, представлявано от адв. И. Т., срещу осъдителното решение за присъденото обезщетение над 20 000 лв., присъдената законна лихва върху оспорваната разлика и съответните разноски. Наведен е довод за несъобразен размер на обезщетението с обичайните за установената травма. Приема да е налице трайно затруднение на движението на крайника за срок повече от 30 дни, но не намира за доказано това състояние да обхваща повече от месец и половина – два месеца. Позовава се на съдебна практика, определяща оспореното обезщетение като справедливо за по-тежки увреждания от процесните. Поддържа и 2 противопоставено възражение за съпричиняване. Твърди се ищцата да не е спазила лекарските предписания за рехабилитация и лекарско наблюдение, което смята да прекъсва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и съответните вреди. Иска се осъдителното решение да бъде отменено за разликата над 20 000 лв. до пълния присъден размер и съответстващата му лихва. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция.

В рамките на устните състезания пред въззивния съд процесуалният представител на ищцата – адв. Л., пледира за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Смята неотчетеното от първоинстанционния съд линеарна фрактура на черепа за по-тежка от възприетата травма. Намира претендирания размер на обезщетение за справедлив при отчитане и на тази травма. Претендират се разноски във въззивното производство – заплатена държавна такса като е представен и списък. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника ответник адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. Д., оспорва въззивната жалба на ищцата и поддържа насрещната въззивна жалба по съображенията в насрещната въззивна жалба. Оспорва да е установено нараняване в областта на слепоочието, а единствено да е назначено изследване дали такова е налице. Претендират се разноски като е представен и списък.

Жалбите са допустими – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Следващите се държавни такси са внесени.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор в настоящото производство е ограничен до наличието на увреждане при ищцата в слепоочната й област, а и 3 досежно причината, наложила продължаване на възстановителния период повече от 2 месеца. При тези обстоятелства съдът приема за безспорно установено, че при движение по бул. „Филип Кутев“ на 08.11.2023 г. в гр.

София, около 17:30 ч. водачът на лек автомобил марка „Шкода“ модел „Ситигоу“ с рег. № *** в района на № 10 не е осигурил предимство на ищцата, пресичаща платното за движение на обозначена с пътен знак Д 17 пешеходна пътека, довело до причинено й телесно увреждане.

В исковата си молба ищцата твърди да е претърпяла линеарна фрактура на черепа темпорално, фрактура на пубиса, повърхностна травма в окосмената част на главата и контузия на гръдния кош, причинили болки и страдания със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период. Сочи се травмата в главата да причинило силно и непрестанно главоболие, придружено със замайване и световъртеж и неповлияващо се от обезпоболяващи. Контузията на гръдния кош се свързва със затруднено дишане, придружено със задъхване и силна болка. Получената фрактура на пубиса принудило ищцата да спазва режим на покой като движенията й били ограничени и придружени от силна болезненост и дискомфорт, отразило се негативно на обичайния й ритъм на живот. Наложило се да разчита на семейството си за задоволяване на ежедневните си нужди – гранене, обличане, тоалет, което засилило чувството й на безпомощност и уязвеност. Усещала се постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента ищцата била активен човек, а след него загубила съня си, чувствала неспокойство, унило състояние на духа, потиснатост, тревожност. Изпитва страх и уплаха от случилото се като твърди, че споменът за случилото се ще остане в съзнанието й завинаги.

В отговор по исковата молба, при отчитане ограничения предмет на изследване в настоящото производство, ответникът противопоставя възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорено е наличието на травма в гръдния кош и свързаните с това увреждане последици.

Досежно останалите травми е противопоставено възражение за недоказаност на периода на твърдяната чужда помощ и възстановителния процес като цяло.

Противопоставя се и възражение за съпричиняване поради отказана хоспитализация. Застъпена е теза, че желанието й да напусне лечебното заведение прекъсва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и вида, размера и периода на изтърпяване на болки и страдания от получените 4 травми. Застъпва се теза, че отношението у ищцата към оздравителния процес е от съществено значение за оздравяването, а и неговата продължителност.

Неоспорената от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р А. М., възпроизвежда снета анамнеза на 08.11.2023 г. при преглед на ищцата във ВМА по повод оплакване за удар в главата без главоболие, гадене или повръщане. Ищцата е съобщила за силни болки в областта на таза.

Възпроизведена е констатация от обследване на обективното състояние, че не се установяват открити наранявания в областта на главата. Отразени са данни за линеарна фрактура на черепа темпорално и фрактура на пубис както и отказ на ищцата при предложен прием в КНХ след отправена й препоръка за хоспитализация с цел диагностично уточнение и наблюдение. Констатирана е невъзможност ищцата да си вдигне краката поради силна болка в таза.

Вещото лице е установило и констатирано увреждане на 08.11.2023 г. – закрито счупване на пубиса (срамна кост) при споделени оплаквания от болка в таза и двете бедра. Болезнена реакция е констатирана и при изследване обективното състояние на ищцата. Отразена е констатация за линия на просветляване в темпоралната област с по-голям интензитет на съдовите сенки при профилна проекция на черепа с отразено заключение – суспектна фрактура. Не са установени видими травматични изменения по гръден кош и бял дроб.

Възпроизведени са и данни от проведен преглед на ищцата, извършен от хирург на 08.11.2023 г. в 19:06 ч., наложен след препращане от травматологичен кабинет. Отразено е, че към момента на прегледа ищцата не споделя за болка в корема и гърдите, а болезнена реакция не е установена и при обследване на състоянието на гръдния кош. Отразена е умерена палпаторна болка в лявата хълбочна област, където се установява и хълбочна екскориация.

При тези данни вещото лице М. приема за причинени при процесното ПТП повърхностно охлузване в лява хълбочна област, счупване на горното рамо на срамната кост вдясно и непълно счупване (малка фисура) на долното рамо на срамната кост вдясно. Вещото лице свързва предложеното наблюдение в болнични условия със съмнението за счупване на слепоочната кост и счупването на таза. Определя период от 2-3 месеца като обичаен при възстановяване движението на десния крак на ищцата при утвърдено 5 консервативно лечение при счупване на срамни кости на таза – покой за 2-3 седмици без да се налага оперативно лечение. В периода на необходим покой от 2-3 седмици ищцата е имала нужда от чужда помощ за посрещане на ежедневните си потребности, а последвалото постепенно раздвижване е съчетано със силни болки и страдания. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че след периода на покой придвижване е било възможно първоначално с две патерици, впоследствие с една до възстановяване на самостоятелната походка в указания обичаен период от 2-3 месеца. Определя като желателно ортопед да наблюдава процеса на раздвижване. При личен преглед вещото лице определя ищцата като хирургически здрава с нормална походка.

Свидетелката А. – дъщеря на ищцата, сочи да я е придружавала след прегледа в болницата като на качване в асансьора ищцата припаднала. Изцяло на легло останала един месец. Свидетелката и сестра й помагали на майка си да стигне до тоалетна, до баня, при къпане и за обличане. Свидетелката живеела отделно, но след инцидента останала при майка си 3 седмици до връщането на баща й от чужбина, който продължил да й помага. След това ищцата се обслужвала с патерици, които оставила в началото на януари.

Ходила и на рехабилитация, а след нея се върнала на работа.

От възпроизведената епикриза в заключението на вещото лице М. се установява, че рехабилитацията е проведена в периода 15.01.2024 г. – 22.01.2024 г. като при постъпване са констатиран болезнени и ограничени движения в гръдния дял на гръбначен стълб и таз и анталгична, щадяща поза.