Решение № 22 от 18.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Раднево, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100929 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща чрез пълномощника адв. М. В. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 24.10.2021г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1078889 от 24.10.2021 г., с който ответникът се задължил да й даде кредит в размер на 800 лв., а ищ цата се задължила да върне на ответника сумата на 12 вноски. Твърди, че съгласно чл. 3, б. Б от договора за кредит било уговорено да се дължи лихва в размер на 184 лв., при лихвен процент по кредита 0% и ГПР от 49,11%. Твърди, че е платила доброволно и извънсъдебно заема по банков път по сметка на „Фератум България“ ЕООД и по сметка на същото дружество чрез системата на Изи Пей, в това число и възнаградителната лихва за периода в размер на 184 лева.

Твърди, че ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска е плащала по сметката на ответника и такса „гарант“, въпреки че такава не е предвидена в основния договор, но видно от договора за заем, в чл. 5 било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum Bank, като никъде не е посочено, че то е възмездно. Твърди, че по договора има надплатени суми, тъй като договорът бил недействителен, защото не отговарял на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК е следвало да върне само чистата стойност на 1 кредита, без да е дължала лихва и други разходи по кредита. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен поради липса на лихвен процент по кредита, а същевременно се събирала договорна лихва, а в нормата на чл. 22 от ЗПК било предвидено, че ако в договора за заем липсва един от реквизитите посочени в чл. 11, ал. 2, т. 7-12 ЗПК, то целият договор за заем е недействителен. Поради това счита, че е нарушено императивното изискване, уредено от законодателя в чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК, в следствие на което целият договор следва да бъде прогласен за недействителен. Твърди, че към договора липсва погасителен план и посочване на погасителните вноски, което отново е в нарушение на нормата на чл. 11, ал. 2, т. 11 ЗПК, което обстоятелство води и до нарушаване на разпоредбата на чл. 22 ЗПК и респективно до недействителност на целия договор. Твърди, че кредиторът е събрал такси и разноски в договора, които не са включени в годишния процент на разходите, което било в противоречие с нормите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК и отново водило до недействителност на договора за кредит. Твърди, че макар да е посочен в договора годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, в полза на ответника, съгласно него с одобрението на обезпечението се одобрявал и кредитът, тоест, за да бъдел отпуснат заема, следвало обезпечението да бъде предоставено, но в договора не било описано, че се дължи такса „гарант“ или че поръчителството да е възмездно. Твърди, че за такава такса се разбирало едва при сключването на договор за гаранция (поръчителство) с Ferratum Bank, но в годишният процент на разходите не било включено плащането към дружеството гарант, а това плащане било съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗПК, тъй като получаването на кредита било обусловено от получаването на гаранцията.

Твърди, че таксата за предоставяне на гаранция/поръчителство, която се задължавало да заплати потребителят бил почти равен на размера на предоставената главница по договора, а невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, което от своя страна водило до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузата.

Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорките за заплащане на възнаграждение на Ferratum Bank за учредяване от негова страна на лично обезпечение също било нищожно, а договорът за поръчителство имал акцесорен характер, поради което можел да съществува 2 валидно само при действителен главен дълг. Твърди, че договорът за гаранция бил недействителен и на самостоятелно основание, тъй като поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, водило до допълнително увеличение на задълженията и противоречало на Директива 2008/48. Твърди, че платила на ответника освен главницата по кредита и сума в размер на 928 лв., включваща договорна лихва от 184 лв. и възнаграждение за поръчителство за остатъка. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 928 лв., платена без основание поради нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД.

Ответното дружество е редовно призовано за първото съдебно заседание, чрез ССЕВ, с призовка изпратена на 08.01.2025г. в 11:43:50ч. и получена от ответника на 08.01.2025г. в 12:18:32ч., ведно с определение по чл.

140 ГПК, в която призовка изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В становище вх. № 591 от 10.02.2025 г., докладвано в съдебно заседание на 11.02.2025 г., ищцата Р. К. Д., чрез процесуалния пълномощник адв. М. М. – АК Стара Загора, е поискала на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като за ответното дружество не се явил законен предствител, не е изпратил упълномощен представител, както и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание и не и направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие или в отсъствието на негов представител. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

3

По разноските и държавната такса:

При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл.

78, ал. 1 ГПК и такива ще му се присъдят сторените разходи за платена държавна такса от 50,00 лв.

Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М. от АК-Стара Загора за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лева с ДДС, което е съобразено с правната и фактическа сложност на казуса /липсва каквото и да било доказване извън приложени към исковата молба писмени доказателства, няма явяване в открито съдебно заседание, решението е постановено като неприсъствено, а от правна страна не се разкрива нищо специфично извън бланкетно посочени основания и съдебна практика/.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.

А, ет. 9, офис 20, да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 928 лв. /деветстотин двадесет и осем лева/, представляващи недължимо платена сума по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1078889 от 24.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 25.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.

А, ет. 9, офис 20, да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.

А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, бул. ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 200 лв. (двеста лева) с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, 4 ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5