Определение № 8968 от 19.09.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8968 гр. София, 19.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100507756 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадени три въззивни жалби, както следва: въззивна жалба от главно встъпилото лице Г. ИВ. СЛ. срещу решение от 13.07.2021г., постановено по гр.д. № 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на главно встъпилото лице; въззивна жалба от ищцата Р.К. Т.а – И. срещу решение от 13.07.2021г., постановено по гр.д. № 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният първоначален иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и въззивна жалба от ищцата Р.К. Т.а – И. срещу решение от 23.09.2021г., постановено по гр.д. № 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК.

При извършената служебна проверка се установи, че въззивната жалба на Р.К. Т.а – И., подадена срещу решение от 23.09.2021г., постановено по гр.д.

№ 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, не е администрирана от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262 от ГПК и чл. 263 от ГПК.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че районният съд неправилно е връчил препис от въззивните жалби, подадени от ищцата и 1 от главно встъпилото лице, на насрещната страна К. З. Т. чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, преди да определи депозит за заплащане възнаграждение на адвоката на ответника по исковете, който е и ответник по въззивните жалби, и да задължи жалбоподателите да внесат сумата по сметка на СГС. Въззивните жалби на ищцата и на главно встъпилото лице са изпратени в СГС без да е определен и внесен депозит за възнаграждение на адвокат П.С.. Адвокатът има право на такова възнаграждение, независимо от резултата по спора, и депозит се внася предварително от ищеца /в случая такъв депозит е дължим както от първоначалния ищец, така и от главно встъпилото лице/ , а с оглед изхода на спора остава за негова сметка или съдът осъжда ответника да му възстанови заплатената парична сума по чл. 78, ал. 1 ГПК. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл.

129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото /участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция. Казаното се отнася и до редовността на въззивна жалба, подадена от ищеца, когато ответникът участва по делото чрез назначен по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител. Последният изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатски хонорар, както е разяснено с ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото във всяка инстанция /така определение № 200 от 13.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 4493/2018г., ІV ГО/.

Невнасянето на възнаграждение за особения представител на ответник, призован по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е нередовност на въззивната жалба и в случай на неотстраняване на същата, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК /в този смисъл решение от 19.01.2022г., 2 постановено по гр.д. № 1860/2021г. по описа на ВКС, Второ ГО/.

По изложените съображения се налага извод, че първоинстанционният съд следва да определи депозит за заплащане възнаграждение на адвоката на ответника по двете въззивни жалби и да задължи жалбоподателите Г. ИВ. СЛ. и Р.К. Т.а – И. да внесат сумите по сметка на СГС.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивните жалби, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262 и чл. 263 от ГПК и по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност и на трите въззивни жалби/, като на жалбоподателите следва да се укаже да отстранят в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок. По отношение на въззивната жалба на Р.К. Т.а – И., подадена срещу решение от 23.09.2021г., постановено по гр.д. № 45676/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, следва да се извършват всички действия по проверка на редовността й по чл. 262, ал. 1 от ГПК, респективно – да се извърши администриране на същата по реда на чл.

263, ал. 1 от ГПК.

Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираните въззивни жалби след отстраняване на допуснатите нередовности.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 7756/2022г. по описа на 3

СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 120 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4