Решение № 236 от 25.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Благоевград, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200501352 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №24924/04.11.2024г., подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, представлявана от КМЕТА - М.Б., чрез юрк. Г.С., против Решение № 763/18.10.2024г., постановено по гр.д.№ 661/2024 г. по описа на РС – гр.

Благоевград.

Във въззивната жалба са развити доводи и съображения, сочещи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от първоистанциония съд съдебно решение с изложени твърдения, че е нарушен материалния закон. По изложените съображения във въззивната жалба се отправя искане до настоящата инстанция за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на постановеното решение от РС – Благоевград и респ. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск. Формулирана е и претенция за присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор на така постъпилата въззивна жалба е постъпил такъв от ответника в настоящото производство В. Б., чрез адв. Л.. В отговора на въззивната жалба се излагат съображения за нейната неоснователност, същата се оспорва, като се излагат съображения за правилност и законосъобразност на постановения от първата инстанция съдебен акт в резултат, на което се иска потвърждаване на атакуваното съдебно решение на РС – Благоевград. Отправено е искане за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на 1 предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.

271, ал. 1 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от В. М. Б., ЕГН ********** против Община Благоевград, с предмет на разглеждане - иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК, имащ за предмет установяване по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давност на поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 303, парцел XVII, квартал 5), 4 находящ се в *********, с площ 59 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниска застрояване, при граници (съседи): ***; ***; ***;

***; ***.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Благоевградски окръжен съд приема за установено следното:

Няма спор, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в *********, с площ 700 кв.м.

Няма спор, че за процесния имот /с идентификатор № ***/ е съставен Акт за частна общинска собственост № 12971/03.01.2024 г. Така, процесния имот с идентификатор № ***, находящ се в *********, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, е актуван като частна общинска собственост.

Видно от заключението на в.л. по допуснатата и назначената по делото съдебно-техническа експертиза, според регулационния план на ********* от 1959 г. процесният имот не е съществувал самостоятелно. Той е бил част от проектен, индивидуален, жилищен парцел (УПИ) VI-108, кв. 20 с площ на парцела 1025 кв. м. Според частичното изменение на регулационния план за кв. 20 от 1974 г., процесният имот отново не е съществувал самостоятелно, а е част от проектен, индивидуален, жилищен парцел (УПИ) VI-108, но вече с нова площ от 580 кв. м. Според действащия регулационен план на ********* от 1980 г. процесният имот отново не съществува като самостоятелен, а е част от проектен, индивидуален, жилищен парцел (УПИ) Х-130, кв. 5, с площ от 785 кв. м. Процесният имот е отразен за първи път като самостоятелен имот пл.н. 303 на кадастралния план през 2016 г. с одобреното със Заповед № 788 от 06.06.2016 год., на Кмета на Община Благоевград коригиране на югоизточната граница на имот пл.№ 130, като той е намален по площ, и между него и имот пл. № 123 е допълнен нов имот пл. № 303, с площ от 59 кв.м., общинска собственост, по кафявия цвят на туша на приложената към заповедта скица № 303 от 13.04.2016 год.

Видно от съобщението към Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград и от Констативен акт от 08.06.2016 г., ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат със Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, няма възражения по отношение заповедта и желае нейното предварително изпълнение досежно посоченото в същата, а именно – допълване кадастралния план на с. Българчевао с вярната имотна граница на имот с пл.номер 130 и обособяването на нов имот с пл.номер 303.

2

На следващо място вещото лице Ю., дава заключение, че спорния имот с площ от 59 кв.м. е празен, незастроен, запустял и неподдържан, като в имота няма строежи и насаждения.

Достъпа до въпросен ПИ с идентификатор № *** е само от съседния му от североизток имот № ***, като по данни на собственика на имот № *** спорния имот е ползван от него за складиране на техниkа.

Пред първата инстанция са събрани и гласни дказателства. Свидетелят А.С. сочи, че живее в ********* от 1969 години и от тогава познава ищеца В.. Сочи, че процесния имот се намира в *********, зад къщата. Свидетеля сочи, че в процесния парцел има постройки, има къща, не е видял склад. Сочи свидетеля, че имота е ограден от железа. Сочи че, В. владее имота много години, не може да каже от кога, знае че В. не живее в имота и не знае за какво го ползва.

Свидетелят В.В., сочи, че е съученик на ищеца, като е и негов комшия в *********. Не живее постоянно в селото, тъй като е в Ш., като сочи, че В. владее имота от преди 1989 години. Ищеца В. си направил вила, там си живеел, направил си складче за частите, защото В. имал фирма за таксита. В горния край на имота бил направил едно складче на два етажа за резервни части, който склад още е в имота. Сочи свидетеля, че целият парцел на ищеца е около 600-700 квадрата, като ищеца и свидетеля имат обща ограда от циментови колци и мрежа. Не знае дали някой друг ползва имота и дали някой друг има претенции към същия, както и не знае в момента какво има в имота, защото той преимуществено живее в Ш..

Пред първата инстанция са снети обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК. От тях става ясно че от 1984 г. ищецът има отстъпено право на строеж за имота. Ищецът твърди, че има нотариален акт за имота, както и че има извършена покупко-продажба между него и Община Благоевград за същия. Той посочва, че в имота има изградено складово помещение на два етажа, с размери приблизително 20 метра на 10 метра, както и къща на три етажа и гаражи. Процесният имот, според твърденията на ищеца, е ограден с плътна ограда и е с площ от около 700-800 кв. м.

Съдът, след като се запозна и обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от правна страна:

По установителния иск по чл. чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност:

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез непрекъснато и необезпокоявано владение на имота в продължение на периода от 1990 г. до предявяване на исковата молба. Твърди, че в този период е владял необезпокоявано имота със съзнанието, че е собственик, като по отношение на имота извършвал следните действия: ограждане на имота по границите му с телена мрежа и циментови колове, разчистване и поддържане на имота, засаждане на слива, съхраняване на дървен материал, от 2015 г., с ясното съзнание, че е собственик на имота, ищеца е предоставил възможност на Й.К.С. да съхранява строителните си машини, като паралелно с това ищеца ежедневно наглежда и посещава процесния имот с ясното намерение, че е негова собственост

Съобразно указаната по делото доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже установяване на фактическа власт върху имота – моментът и действията, с които е установил фактическата си власт, както и упражняване на фактическа власт през заявения период – чрез действията, които твърди, че е извършвал. По делото обаче не са представени доказателства за тези обстоятелства. Поради това съдът приема, че не се установява ищецът 3 да е установил фактическа власт върху имота през периода от 1990г., нито да е упражнявал непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително върху имота с намерение да го свои чрез действията, описани в исковата молба. По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява възникване на заявеното придобивно основание чрез осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС и предявеният иск е неоснователен.

На първо място няма каквито и да било доказателства за действията по упражняването на фактическата власт върху имота, описани в исковата молба. Нито от писмените доказателства събрани в процеса, нито от гласните такива, а още по малко пък от заключението на в.л. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установява при условията на пълно и главно доказване - ограждането на имота с телена мрежа и циментови колове, разчистването и поддържането му, засаждането на слива, съхраняване на дървен материал, предоставянето на имота на лице Й.К.С. за съхранение строителните машини,ежедневното наглеждане и посещаване на процесния имот от ищеца. Дори и обясненията на ищеца, събрани в процеса на основание чл. 176 от ГПК не установяват твърденията в исковата молба.

Taka, на първо място свидетелски показания са противоречиви в твърденията относно площта на имота и относно това дали има или няма постройки и засаждения в процесния имот. Непълни и неясни са и твърденията затова как ищецът се е сдобил с имота и дали и към кой момент е осъществявал владението върху същия, нито пък дават информация за това в какво конкретно се е изразявало това владение, като е трудно да се направи и извод за кой имот говорят свидетелите – процесния или имат предвид по-скоро собствения на ищеца с пл.номер 129.