Решение № 74 от 15.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Б. С., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. П., срещу Електронен фиш Серия К № 8612344, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.12.2023 г., в 08.29 часа, в обл. Софийска, общ. Божурище, ПП I-8, км. 41+700, с посока на движение от гр. С. към С., при въведено ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч с пътен знак В 26, е управлявал МПС марка „ТОЙОТА“, модел „Аурис“, рег. № ***, със скорост на движение 93 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1M 653, насочено към гр. С..

В жалбата се твърди, че нарушението е недоказано, тъй като не е представен протокол за използване на АТС, както и че по време на извършване на нарушението автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя, поради което не е налице противоправно поведение от негова страна и не следва да носи наказателна отговорност. В тази връзка се твърди, че автомобилът е бил управляван от бившата съпруга на жалбоподателя – Л. С.а, което е упражнявала фактическата власт върху съответното МПС, като е ползвала същото за ежедневните си нужди, вкл. но не само в периода на извършеното нарушение. Сочи се, че АНО не е приложил към ЕФ снимков материал на твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение, поради което не може да се установи дали описаното в ЕФ нарушение е извършено със собствения на жалбоподателя автомобил и дали описаното в ЕФ отговаря на истината. Сочи се, че ЕФ не става ясно дали АТС, с което е заснето нарушението, е технически изправно, като не са представени и доказателства, че е преминало периодичен технически преглед. С оглед на горното, счита, че обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, като при условията на евентуалност се иска намаляване на наложеното наказание. Претендират се разноски в производството.

В последно проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно 1 призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. П..

В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 1162 от 25.02.2025 г., с която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е връчен на 13.12.2024 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 23.12.2024 г., поради което и в двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – С., след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 21.12.2023 г. Е. Б. С. бил собственик на лек автомобил марка „ТОЙОТА“, модел „Аурис“, рег. № ***. Към тази дата, по силата на издадена по реда на ЗЗДН заповед за защита, жалбоподателят бил изведен от дома на съпругата си – свидетелката Л. Петкова С.а, която по принцип управлявала горепосочения лек автомобил.

На 21.12.2023 г., в 08.29 часа, собственият на жалбоподателя Е. Б. С. лек автомобил марка „ТОЙОТА“, модел „Аурис“, рег. № ***, бил заснет с преносима система за контрол на скоростта – автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр. С., намираща се в началото на локален път на ПП-I-8 Калотина – С., на разстояние около 360 м. след пътен знак В 26 – км. 41+700, пред бензиностанция „Авиа“ Божурище и на около 50 м. преди кръстовището на локалния път с ул. „Хан Кардам“ гр. Божурище. Автомобилът се движел с посока на движение от гр. С. към гр. С. със скорост от 93 км/ч, въпреки че посоченият участък от пътя, бил регулиран с пътен знак „В 26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално разрешената скорост, а именно 60 км/ч.

Заснемането било извършено от определения със Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С. – К.Б.Б., който бил преминал обучение по „Контрол на пътното движение чрез използване на технически средства, АИС и РСОД от полицейските органи“, за което му било издадено и съответно удостоверение. За използването служителят Боянов съставил Протокол за използване на АТСС от 21.12.2023 г., в който било отразено мястото на позициониране на камерата и разстоянието от нея до пътния знак В 26, като била направена и снимка на местоположението на уреда TFR1-M № 653, намиращ се в служебния автомобил.

При заснемането бил изготвен клип № 66964 с четири броя снимки.

По делото няма доказателства за връчването на атакувания ЕФ, като след връчването му е подадена жалба в РС – С. и не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

Системата за видеоконтрол TFR1-M е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ, доколкото уред с № 653 се намира в употреба, преминал е периодична проверка на 31.01.2023 г. (със срок на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на 2 основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за видеоконтрол и след приспаднат на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС скорост е била 96 км/ч), от ОДМВР – С. бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 8612344, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.

4 ЗДвП на Е. Б. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 33 км/ч.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 8612344, издаден от ОДМВР С.; един брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи;

Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M ”; Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 21.12.2023 г., ведно със снимков материал към него, Заповед рег. № 517з-1761/16.04.2023 г. на директора на ОДМВР – С., акт за встъпване в длъжност на К.Б.Б. и Заповед № 517з7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С., както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 293 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 96 км/ч (от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч).

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, която е съобразила приложения по делото снимков материал, се установява обстоятелството, че устройството, представляващо преносима система за контрол на скоростта „TFR1-M”, се позиционира и отчита местоположението си чрез външна GPS антена, свързана към него с USB порт автоматично и не се настройва от оператора, поради което няма основание за съмнение в координатите на разполагане (местоположението) на устройството, когато е в режим на работа. Установява се, че същата е била позиционирана в района на ПП I-8 (АМ „Европа“), км. 41+700, в точка с координати 42.774240º и 23.186150º (съответни на установените и от вещото лице), с посока на движение на контролираните МПС – от Калотина към С., в който участък разрешената скорост за движение е 60 км/ч. и е въведена с 3 пътен знак В 26 Установява се още, че в момента на заснемането автомобилът е бил на разстояние от 70 метра от камерата и на разстояние 270 метра след пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, в района на общ. Божурище, обл. Софийска, на ПП I-8, км. 41+700, с посока на движение към гр. С..

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.