Решение № 3977 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3977 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501119 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20201721 от 22.10.2021 г. по гр. д. № 15048/2020 г. на СРС, 50 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, че Агенция „Пътна инфраструктура (АПИ) дължи на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, сумата 306, 34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 18.03.2019 г. в района на Северна скоростна тангента, гр. София, в т. ч. и 40 лв. - разходи за транспортиране на автомобила, ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. (подаване на заявлението) до погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 73847 по описа на СРС, 56 с-в. Ответникът е осъден за разноски в производството.

Със същото решение е отхвърлен обратния иск, предявени от АПИ срещу „И.Е.“ АД, ЕИК ********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 306, 34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 18.03.2019 г. в района на Северна скоростна тангента, гр. София, в т. ч. и 40 лв. - разходи за транспортиране на увредения автомобил.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно постановено, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се множество съображения, че протоколът за ПТП от 18.03.2019 г. е непълен, неточен и е в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК. В него липсва пълно и точно описание на механизма на произшествието. В жалбата се обсъжда подробно съдържанието на протокола, като се поддържа, че не е 1 подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила срещу него. Счита, че протоколът няма обвързваща съда сила относно механизма на произшествието, тъй като длъжностното лице не е присъствало на ПТП и не е изготвен снимков материал. Неправилно съдът е кредитирал частни писмени документи, свързани с преписката по щетата, представени от ищеца, които не се ползват с материална доказателствена сила. Излага съображения, че не е установено, че произшествието е настъпило по описания от ищеца начин, нито скоростта, с която се е движило МПС и дали тя е съобразена с пътните условия. Механизмът на произшествието и причинната връзка на вредите с него не може да се доказват категорично и от заключението на САТЕ, която се основава само на твърденията на ищеца относно настъпване на ПТП. Водачът не е тестван за алкохол или упойващи вещества, не са събрани доказателства дали скоростта му е била съобразена с пътните условия и не ясно дали водачът не е допуснал нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 179, ал.

2 ЗДвП. Поддържа, че ПТП е настъпило поради субективни действия на водача на МПС, тъй като автомобилът се е движел с несъобразена скорост. Неправилен е изводи на СРС за наличие на покрит риск, като се поддържа, че застрахователната полица не установява основанието за заплащане на обезщетение. Излага множество доводи, че съдът не е събрал доказателства за причиняване на вредите в резултат на виновни действия на водача на МПС. Въззивният съд не обсъжда множеството възражения на ответника относно застрахователния договор и неговото изпълнение, доколкото той не е страна по това правоотношение. В обобщение ответникът поддържа, че неоснователно СРС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, като не са осъществени всички изискуеми предпоставки на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Сочи, че не се установява вредите да са резултат от действия или бездействия на ответника по поддръжката на пътя.

Излага и съображения свързани с договора за обществена поръчка от 12.09.2015 г. във връзка с поддръжка на републиканските пътища. Сочи, че изпълнителят по договора има задължения да поддържа пътищата, включително този, на който е настъпило ПТП, по начин, че да се осигурят безопасни условия на движение по тях, дори и без да е налице изрично задание. Поддържа, че предмета на договора за обществена поръчка включва не само изпълнение на задължения по конкретно задание, а и целогодишна поддръжка на пътя от страна на изпълнителя. Счита, че е налице неизпълнение на договора за обществена поръчка от страна на третото лице помагач, което е в договорно неизпълнение на задълженията си по чл. 12, ал. 5 и ал. 7 от договора. По тези и множество допълнителни съображения, моли да се отмени решението и да се отхвърли основния иск срещу него, а в случай че се потвърди решението, съдът да съобрази възражението за съпричиняване на вредите от водача по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и да уважи обратния иск на АПИ срещу третото лице помагач „И.Е.“ ЕООД за същата сума. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца в случай, че надхвърлят тези по НМРАВ.

Въззиваемата страна - ищецът „ЗД Е.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано, мотивирано и законосъобразно. В съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че АПИ е отговорна за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа, в който е реализирано произшествието, като виновното бездействие на нейните служители е довело до настъпване на вредоносния резултат. Обосновано СРС е приел, че вредите са в пряка причинна връзка с ПТП. Счита, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който се полза с материална доказателствена сила и всички факти, отразени в него и възприети от длъжностното 2 лице, следва да се кредитират като станали, както е приел и състава на СРС. Поддържа, че ПТП е посетено на място от органите на Пътна полиция и в протокола са отразени непосредствено възприетите от тях факти около настъпването на произшествието. Те се подкрепят от неоспореното заключение на САТЕ и от показанията на свидетеля А., водач на увреденото МПС. Според показанията, свидетелят е преминал през квадратна дървена греда, дълга около метър, която е възприел в последния момент и не е могъл да избегне, въпреки предприетото аварийно спиране. Счита, че ответникът не е ангажирал доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС или за изключен застрахователен риск. Съдът е определил размера на вредите към момента на застрахователното събитие съобразно средните пазарни цени за ремонт, като в стойността е включена и цената за транспортиране на МПС, тъй като е установено, че автомобилът не е имал възможност за самостоятелно придвижване. Моли да се остави жалбата без уважение, като се потвърди решението на СРС изцяло. Претендира разноски по делото съгласно списък, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника и въззиваема страна по обратни иск - „И.Е.“ АД, е подало писмено становище, в което поддържа съображения, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него - неоснователна. Счита, че съдът правилно е приел, че съгласно чл. 5 от договора за обществена поръчка № РД-3818/12.09.2015 г., сключен с него, като изпълнител, дейностите по поддръжката на пътната мрежа се задават с месечни и извънредни задания от възложителя АПИ.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че е изпълнил задълженията са да възложи на третото лице задание във връзка с договора. При липса на такова задание, не може да се ангажира отговорността му за договорно неизпълнение. Отговорност за причинените вреди носи стопанисващия пътя - АПИ, както е приел и СРС, тъй като ответникът има задължение да следи за състоянието на пътя и своевременно да взема мерки за отстраняване на недостатъци по него, съгласно ЗП. Поддържа, че договорът за обществена поръчка не съдържа общо задължение на изпълнителя да упражнява надзор на пътната настилка по смисъла на ЗП. Обосновано СРС е направил извод, че не е налице основание за се ангажира отговорността на изпълнителя по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По законосъобразността му е обвързан с доводите изложени във въззивната жалба, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на събраните по делото доказателства и при изцяло изяснена фактическа обстановка от СРС. При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :

СРС е сезиран и се е произнесъл по основен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и обратен иска за договорно неизпълнение по чл.

79, ал. 1 ЗЗД, предявен от ответника срещу третото лице помагач.

3

По основния иск : Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Както обосновано е приел и СРС, уважаването на иска с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на л и ц а (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо , тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило на Северна скоростна тангента - гр.

София, която е републикански път и надзорът върху същия се осъществява от Агенция „Пътна инраструктура", както и че ищецът е платил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размера, чието възстановяване претендира.

Не е спорно и се установява, че за ПТП е съставен протокол на 18.03.2019 г., след посещение на място от органите на СДВР. Според отбелязаното в протокола, МПС «Ланчия Муса», рег. № СВ *******, е преминало през дървена греда, която се е намирала напречно на пътното платно, като е понесъл вреди на предна и задна леви гуми.

Във връзка възражението на ответника по редовността и доказателствената стойност на протокола за ПТП, съставен от органите на полицията, в допълнение към изложеното от СРС въззивният съд намира следното: