Решение № 266 от 20.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Русе, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520200737 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Б. Б., депозирана срещу електронен фиш № 8504985665 за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалноправните и процесуални правила и е несъответен на Общностното право. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че към момента на връчване на електронния фиш е изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 80, ал.

1, т. 5 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, че електронния фиш е издаден в нарушение на чл. 189ж ЗДвП, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Като самостоятелно основание се сочи и непропорционалността на приложената с ЕФ санкция, съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело № С-61/23г.

В съдебно заседание жалбоподателят е депозирал молба, с която поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на 1 нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се подробни съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата доводи. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш.

Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.11.2021г., в 10,17 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40342, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, с посока намаляващ километър било установено, че пътно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес 1117, с рег. № ВТ 92 30 АН, с техническа допустима максимална маса 11000 и брой на оси 2, екологична категория Евро 0, без ремарке, собственост на жалбоподателя, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504985665, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.

102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 2

ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, касаещи неправилно ангажиране на отговорността му с електронен фиш.

В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б, към датата на издаване на електронния фиш следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 08.11.2021г. С обжалвания електронен фиш на същия е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, 3 съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи.

В настоящия случай, видно от приложената справка от история на обработка на нарушението, електронния фиш е подписан на 03.02.2023г., изпратен е за връчване на 16.02.2025г. и е връчен на 03.04.2025г.

С оглед изложеното давността е прекъсвана и от датата на нарушението до настоящия момент е изтекла обикновената давност, но не и абсолютната такава.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Нарушението е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти 4 от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от жалбоподателя, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнил същия, както и от кой законов текст произтича същото.

Посочена е датата и часът на нарушението – 08.11.2021г., в 10,17 часа, която в случая съответства на датата на установяване на нарушението.

Посочено е ясно и точно мястото на нарушението – път І-5, км. 25+914, посоката на движение – намаляващ километър, посочена и конкретната община, на територията на която е извършено същото, а именно община Иваново.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че жалбоподателя не е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на посочените в електронния фиш дата и час, пътно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес 1117, с рег. № ВТ 92 30 АН, с техническа допустима максимална маса 11000 и брой на оси 2, екологична категория Евро 0, без ремарке, собственост на жалбоподателя се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.