Определение № 231 от 21.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. София, 21.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – ответник в производството, чрез процесуален представител адв.Л. М., срещу въззивно решение № 101 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 207/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска обезсилване на решението изцяло, евентуално неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът, освен предпоставката за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК- недопустимост на въззивното решение, поддържа наличие и на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси: 1./Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на представен по делото официален документ, който не е оспорен от страните? 2./Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствената сила по чл. 179 от ГПК? - противоречие по двата въпроса с решение № 51 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 528/2009 г., I т. о., ТК, решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., решение № 76/10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I г. о., решение № 3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г.о, решение № 149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г.о., решение № 589 от 1

29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г.о, решение № 104/02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2019 г., III г. о.; 3./Допустимо ли е съдът да счете за опровергавано съдържанието на частен документ, подписан от страната, от събрани по делото гласни доказателства при липса на съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК и при липса на оспорване съдържанието на документа? – противоречие с решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от другите страни- съответниците Р. Л. В. и И. Л. В., и ищците Л. Р. В. и Д. И. В..

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима.

За да се произнесе по поддържаните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразява следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 440 ГПК, предявен от съпрузите Л. и Д. В., против Р. и И. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за признаване на установено, че първите двама ответници –ипотекарни длъжници и техни синове, не са собственици на извършено от ищците през 1999 г. пристрояване и надстрояване на собствената им сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м., съставляващо УПИ *-*, в кв. 11 по плана на гл. М., вследствие на което са изградили къща-близнак откъм североизточната страна на сградата, на калкан, и трети жилищен етаж, като РЗП на сградата се е увеличила от 300.40 кв. м. на 488 км. м. - със 188 кв. м. жилищна площ. В молба-уточнение от 4.11.2019 г. по реда на чл.129 ГПК, ищците са конкретизирали изградените от тях допълнителни постройки и надстройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв. м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв. м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв. м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня. Твърдят ищците, че направеното от тях пристрояване и надстрояване по време, в което те са били собственици на дворното място, са станали тяхна собственост съгласно чл. 92 от ЗС, не са предмет на дарението нито на акта за договорна ипотека, поради което изпълнението е насочено срещу имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението.

Искът за така описани според молбата от 04.11.2019 г. помещения по етажи, е бил отхвърлен с първоинстанционното решение № 212 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 711/2019 г. Окръжен съдРусе, потвърдено с първото въззивно решение № 42 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. За да потвърди извода за неоснователност на иска, въззивният съд, въз основа на преценка на събраните свидетелски показания и предвид липсата на строителни книжа, е приел, че ищците са достроили и пристроили съществуващата в дворното място сграда през 1995 г. Въз основа заключение по СТЕ е приел, че това пристрояване не съставлява самостоятелен обект, тъй като достъпът до новопостроеното на втория и третия етаж се осъществява от вътрешни стълби, започващи от първия етаж, т.е. липсва самостоятелен достъп. Поради това с н. а. за дарение от 2000 г. ищците са дарили на синовете си по равно целия имот – дворното място и изградената в 2 него жилищна сграда, заедно с приращенията, които ищците, по силата на чл. 92 ЗС, като собственици на дворното място през 1995 г., са придобили.

С решение № 54 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 3440/2021 г., I г. о. ВКС е отменил първото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за назначаване и приемане на нова СТЕ, предвид необосноваността на извода, че новоизградената пристроена и надстроена част не съставлява самостоятелно жилище и противоречивите, и неизяснени отговори на вещото лице, за които са били необходими специални знания. Касационният съд е констатирал, че са останали неизяснени въпросите допълнително изграденото стълбище за втория етаж стълбищна клетка ли е и как точно се стига до мансардния етаж; как се влиза сега в първия етаж – има ли самостоятелен вход за него и има ли отделен вход към втория и мансардния етаж; стълбището за него стълбищна клетка ли е и до къде стига тя; къде е разположено стълбището на мансардния етаж – продължение на стълбищната клетка или от стая в жилището на долния етаж; в съществуващото сега положение на сградата, пристроената част към първия етаж, към втория етаж и на мансардния етаж по отделно всеки или общо пристроената и надстроена част представляват ли самостоятелни жилища, респективно самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ или друг обект на собственост, съобразно дефиницията за това в пар.

1, т. 1 ЗКИР. ВКС е посочил, че изясняването на тези въпроси им е важно, тъй като, ако са съществували към момента на дарението самостоятелни обекти на собственост, които не са били предмет договора за дарение, те не са могли да бъдат ипотекирани от надарените. Ако пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект на собственост, дори да не е описано в н. а. за дарение и в ипотеката, то е част от обекта, предмет на тези сделки, а ищците не са могли да останат негови собственици.

С новото въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционното решение е било отменено. Вместо това въззивният съд е признал за установено, по исковете по чл. 440, ал. 1 ГПК на Л. и Д. В. против И. и Р. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че първите двама ответници не са собственици на пристроената и надстроена част към жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], изградена в УПИ *-* от кв. 11 по плана на [населено място], с площ 936 кв. м., върху които е насочено изпълнението по изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М., с район на действие - ОС – Русе, а именно:

- пристроените помещения, след акта на узаконяване от 1993 г., в посока север, изток и юг към първия етаж, с посочена светла площ така : баня с WC (на север) - 6.62 кв. м; склад (на север) - 3.48 кв. м; преддверие (на север) - 2.37 кв. м; склад (на север) - 3.87 кв. м; склад (на изток) - 3.51 кв. м; баня с WC (на изток) - 3.76 кв. м; коридор (на изток) - 4.10 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м; преддверие (на изток) - 10.98 кв. м; навес за паркиране (на юг) - 22.50 кв. м; разширение на гаража (на юг) - 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м. (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц.

В., инж. С. Г.);

- пристроените към втория етаж на сградата, след акта за узаконяване от 1993 г., с посочена светла площ така : спалня (на изток) - 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м, 3 продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - 22.25 кв. м; тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика стр. 14 към заключението на експертите арх. Ц.

В., инж. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м., включително 30.89 кв. м. открита тераса;

- трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м.

(Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. В.). Приподписаното от състава на въззивния съд Приложение № 1 - Схема на самостоятелните обекти в триетажна жилищна сграда, към заключението на арх. Ц. В., е посочено в диспозитива на въззивното решение като неразделна част от него.

За да постанови този краен резултат, въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателствени средства (писмени, гласни и заключения по съдебни експертизи), е приел за установено от фактическа страна следното:

С н. а. № 166, том VI, дело № 2340/1984 г. на основание чл. 20 от ЗСГ (отм.), ищците Л. и Д.

В. се легитимират като собственици чрез покупко-продажба, на дворно място с площ 936 кв. м, в [населено място], образуващо парцел *-* в кв. 4 по плана на селото, заедно с изграденото в него масивно жилище със ЗП 43 кв. м.

С н. а. № 61, том IV, дело № 5540/1993 г. те са били признати за собственици на новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж - дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300.40 кв. м., построена в дворно място (тяхна собственост) с площ 936 кв. м урегулиран парцел *-* в кв. 11 по плана на [населено място], област Русе, идентичен с парцел *-* в кв. 4 по плана на селото. При съставяне на този н. а. е бил представен Акт за узаконяване на жилищната сграда № 1/21.07.1993 г. на Отдел „Архитектура и селищно изграждане“ при община Русе.

С н. а. № 123 от 29.06.2000 г., том I, рег. № 2338, дело № 128/2000 г., Л. и Д. В. са дарили с равни права на синовете си Р. и И. В. дворното място, заедно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда, идентично описана както в н. а. № 61/1993 г., като са си запазили пожизнено правото на ползване на имота.

С н. а. № 11от 29.01.2008 г., том I, рег. № 825, дело № 9/2008 г., И. и Р. В. са учредили в полза на кредитора „Алфа банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, втора по ред договорна ипотека, за обезпечаване вземанията на банката по ипотечен кредит, върху получения по дарение недвижим имот - дворно място със сграда, описани по същия начин, както в н. а. № 61/1993 г.- легитимиращ родителите им, така и в н.а. за дарение № 123/ 2000 г., от 2000 г.. легитимиращ ипотекарните длъжници.

Срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот е било насочено принудително изпълнение, като по образуваното изп. д. № 0118330400101 на ЧСИ В. М. са били насрочвани публични продажби, по които имотът е бил описван със същата разгъната 4 застроена площ и помещения на приземния и на втория етаж, но вече и с трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, който мансарден етаж е бил констатиран по време на описа.