Решение № 365 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 365

****, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100500207 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 93255/11.12.2023г. от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес в ****, подадена чрез адв. В. М., против решение № 3775/22.11.2023г., постановено по гр.д.№ 6562/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.439 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София за приемане на установено между страните, че не дължи сумата от 10 551,29 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 26.09.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 2582,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата от 1363,94 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата в размер на 289,95 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 539,95 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 20.10.2011г. от Районен съд - **** по ч.гр.д. № 15735/2011г. въз основа на които е образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ И.С., рег.№712, поради погасяване на вземанията по давност, както и предявения в евентуалност иск на основание чл.439 ГПК за приемане на установено между страните, че не дължи сумата от 8624,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от 1

26.09.2011г. до 05.10.2019г. по издаден изпълнителен лист на 20.10.2011г. от Районен съд **** по ч.гр.д. № 15735/2011г. въз основа на които е образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ И.С., рег.№712, поради погасяване на вземанията по давност.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и въз основа на неправилно тълкуване на закона. Твърди се, че решението е постановено в противоречие на константна съдебна практика, с която се приема, че поискани или извършени след перемирането на изп.производство изп.действия са незаконосъобразни и не могат да прекъснат давността. Сочи се, че перемирането на изп.производство представлява абсолютна процесуална пречка за извършване на изп.действия. Твърди се също, че по отношение на законната лихва върху главницата е приложима тригодишна погасителна давност, тъй като вземането не е установено с влязло в сила решение. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в съответствие със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. В. Д., ЕГН ********** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че С. В. Д. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 10 551,29 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.09.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 2582,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2010 г. до 26.09.2011 год., сумата от 1363,94 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата в размер на 289,95 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 539,95 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 20.10.2011г. от Районен съд - **** по ч.гр.д. № 15735/2011г. поради погасяване на вземанията по давност. В евентуалност е предявен иск за недължимост на сумата от 8624,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от 26.09.2011г. до 05.10.2019г., като погасена по давност.

Ищецът твърди, че вземането по изпълнителен лист от 20.10.2011г. от Районен съд - **** по ч. гр. д. № 15735/2011г. е погасено по давност на 12.07.2017г., евентуално найкъсно на 16.05.2018г. Твърди, че с молба на „Банка ДСК" ЕАД от 12.07.2012г. е образувано 2 изпълнително дело № 693/2012 год. при ЧСИ И.С.Н. с peг. № 712 с р-н на действие при ВОС, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 20.10.2011г. на Районен съд - **** по ч. гр. д. № 15735/2011г., като в молбата са възложени на съдебния изпълнител изпълнителни действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Въз основа на молба от 16.05.2013г. по изпълнителното дело е конституиран взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012г. между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, с който банката е цедирала вземането си от ищцата - С. В. Д. по договор за кредит от 06.10.2005г. Сочи, че няма данни за конституиране на взискател, както и уведомяване за извършена цесия. Поради което счита, че от образуването на изпълнителното дело с молба от 12.07.2012г. на „Банка ДСК" ЕАД, с която са възложени изпълнителни действия на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ, не са искани или извършвани други изпълнителни действия, които да спират давността, изтекла на 12.07.2017г. Ищецът сочи, че с молба от 08.09.2017г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискано налагането на запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК", но няма данни за налагането му, поради което и счита, че не е извършено надлежно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност. Твърди се също, че няма уведомяване на длъжника за конституирането на „ОТП Факторинг България" ЕАД и не могат да се осъществяват изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Твърди, че на 22.03.2022г. е получено от ищцата съобщение по изп. д. № 693/2012г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 17.11.2022г. „ЕОС Матрикс" ЕООД е депозирало молба по изпълнителното дело с искане за връщане на изпълнителен лист и е образувано ново изпълнително дело № 691/2022г. при ЧСИ И.С.Н., въз основа на същия изпълнителен лист от 20.10.2011г., като на 13.12.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на С. Д. за заплащане на задължение по дълга към 13.12.2022г. в размер на 29 329,90 лв., като е уведомена за наложени запори на банкови сметки в „Обединена Българска Банка" АД и запор на трудово възнаграждение. Уведомена е за прехвърляне на вземането, въз основа на цесия между „ОТП Факторинг България" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД. Ищецът счита, че от евентуалното конституиране на „ОТП Факторинг България" ЕАД - 16.05.2013 г. до 08.09.2017г. не е поискано изпълнително действие и е настъпила перемпция. Въз основа на изложеното ищецът счита, че погасителната давност на вземането, предмет на горепосочения изпълнителен лист е изтекла, поради което ищцата не дължи неговото изпълнение в следващото новообразувано изп. д. № 691/2022г. по описа на ЧСИ И.С.Н..

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, като оспорва предявените искове. Сочи, че с депозирани молби на на 08.09.2017г. и на 26.08.2019г. молби до ЧСИ е поискан принудителен способ и давността е прекъсната.

Счита, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнение. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като 3 съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изп.лист, което обуславя допустимостта на иска съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима единствено при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Относно предявения в евентуалност иск за приемане за установена недължимост на сумата от 8624,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от 26.09.2011г. до 05.10.2019г., като погасена по давност: претенцията е за недължимост на законната лихва върху главницата, която е част от предмета на предявения основен иск. Цифровото изражение не променя факта, че се касае за същото обезщетение за забава, дължимо за същия период, за което е издадена процесната заповед за изпълнение. Твърди се същото основание за недължимост, а именно изтекла погасителна давност, като посоченият като приложим давностен срок не обуславя различно основание на претенцията. Правен интерес от предявяване на евентуален иск е налице с оглед въвеждане на различно основание, а именно ако не се уважи искът на едно от въведените основания, посочен като главен, то искът да се уважи на друго от заявените основания. В случая евентуалният иск е предявен на същото основание, със същия петитум, за част от същите вземания и за същия период, поради което е недопустим. Решението по отхвърляне на евентуално предявения иск следователно се явява недопустимо и подлежи на обезсилване с прекратяване на производството по тези осъдителни искове, предявени като евентуални.

4

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.