Решение № 432 от 09.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 378/04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 673/2024 г. по описа на РС-Ботевград са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС от С. В. Н. с ЕГН: ********** и Д. М. Н. с ЕГН:

********** и двете от гр. С., ул. Ц. г. № .., предявени чрез пълномощник адв.

М. С. Б. срещу В. И. В. с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к. Д., бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .., за осъждането на В. И. В. да премахне частите от изградените пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка в собствения му поземлен имот с идентификатор ............ по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. В., община Б., С.о., представляващ УПИ .-.... в кв.... с площ от 570 кв.м. по регулационния план на с. В., община Б., които части попадат в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ............ по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. В., община Б., С. о., представляващ УПИ ..-.... в кв.... с площ от 512 кв.м. по регулационния план на с. В., община Б., при съседи: улица, УПИ .-.... и УПИ ...-.... в кв...., които им пречат да упражняват правото си на собственост върху целия поземлен имот, като неоснователни и недоказани. На ответника са присъдени разноски в размер на 2900 лева.

1

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство С. В. Н. и Д. М. Н., чрез пълномощника им адв. М. Б. с доводи за неправилност, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон.

На първо място, въззивниците считат за неправилен извода на районния съд, че предвид съществуващата през годините ограда от мрежа между имотите процесните пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка не попадат в техния имот. Позовават се на заключението по приетата СТЕ на вещото лице В. Я., според което материализираната на място граница между УПИ .-.... и УПИ ..-...., кв. ... не съвпада с регулационната граница по действащия регулационен план на с. В., одобрен с Указ № 0-1826/08.06.1964 г., а общата площ, с която съществуващата на място оградата навлиза в имота на ищците с 24,30 кв.м. Сочат, че със Заповед № 182/21.07.1978 г. парцел .-.... е разделен на два: УПИ .-.... с площ 570 кв.м, в който вече е имало изградена жилищна сграда, и незастроения УПИ ..-.... с площ 512 кв.м. Двата парцела са с еднакви лица по 16,85 м, а разделящата регулационна линия минава на 0,5 м от североизточния ъгъл на жилищната сграда. Позовават се на повторната СТЕ на в.л. Я., според която кадастралната граница между двата поземлени имота съвпада с регулационната, а имотът на ищците е засегнат от стълбището и стълбищната площадка от север с 1,93 кв.м, от пристройката с 5,78 кв.м и от навеса с 9,89 кв.м, съгласно Приложение № 7 към заключението.

Въззивниците твърдят, че съдът неправилно е пренебрегнал доказателствената сила на кадастралната карта и е дал превес на фактическата ограда, в противоречие с чл. 2 и чл. 5 от ЗКИР. Считат, че решението противоречи и на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

На второ място, въззивниците оспорват като неправилен и необоснован извода, че ответникът само е възстановил с нови материали съществуващите отпреди пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка. Според тях този извод се основава единствено на показанията на свидетелите на ответника Р. М.и П.С., а показанията на свидетелката А.П. не били обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Посочват, че тя е посещавала имота на ищците от лятото на 2010 г., включително през 2021, 2022 и 2023 г.

Установила е промени в съседната къща след 2010, 2014 и 2016 г., а през последните три години са се появили пристройка и навес, каквито преди не е имало, и разширена стълбищна площадка със стълби. Излагат, че показанията й кореспондират с отговора на вещото лице в о.с.з. на 19.05.2025 г., че постройките са изградени преди не повече от 10 години. Сочат и констатацията на комисията по незаконно строителство към Община Ботевград, че обектите следва да бъдат премахнати.

Въззивниците считат за неправилен извода, че при премахване на навлизащата в имота им част от стълбите и стълбищната площадка ответникът няма да има достъп до мазето. Твърдят, че достъпът до мазето е по 2 стълбите от изток, изградени заедно с къщата през 1970 г., които не са предмет на иска. Предмет на иска са част от стълбищната площадка и новоизградените стълби от север на източната фасада на жилищната сграда. Те са построени след 2020 г. без строителни книжа и навлизат в имота на ищците с 1,93 кв.м.

На следващо място, въззивниците поддържат, че като е приел, че постройките не попадат в техния имот заради материализираната на място ограда от 1978 г., съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 109а от ЗС за определяне на граница между съседни имоти. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият В. И. В., чрез адв. Х. Х., е подал отговор на въззивната жалба. В него поддържа, че жалбата е изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Сочи, че от показанията на свидетелите Р. М., П. С. и А.П., както и от приетата СТЕ, се установява, че оградата от мрежа между имотите, по част от която има стара лоза, не е премествана от разделянето на имотите през 1978 г. до сега. Счита, че районният съд ясно е посочил защо не кредитира показанията на свидетеля Е. П.. Поддържа, че двата имота са образувани от общ имот на В.Н.Б.. Със Заповед № 182/21.07.1978 г., издадена на основание чл. 93 от ППЗТСУ и по искане на заинтересованите страни, е одобрено разделянето на парцел .-.... на два парцела - .-.... и ..-..... Към момента на изготвяне на скицата към заповедта в УПИ .-.... вече е съществувала жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м, и имотът е разделен с оглед на това заварено положение. Регулационният план от 1978 г. е приложен и считано от 21.07.1978 г. не е изменян. С нотариален акт за дарение от 29.08.1978 г. В. Б. е дарил на сина си М. Б., праводател на ищците, УПИ ..-...., с площ от 512 кв.м.

„с неуредени регулационни сметки, които остават в полза и тежест на надарения“.

С нотариален акт за дарение от 26.10.1978 г. В. Б. е дарил на сина си И.

В., праводател на ответника, УПИ .-...., с площ от 570 кв.м. „с уредени регулационни сметки“, заедно с построената в него жилищна сграда.

Посочва, че между праводателите, които са братя, никога не е имало спор относно границите, оградата, отстоянията и разположението на постройките, а оградата от телена мрежа не е премествана до настоящия момент. Позовава се на заключението на вещото лице Я.-П., според което оградата не е местена от около 1978 г. и братята са се разбрали тя да минава така, че да има достъп до мазето. Счита, че регулационната и кадастралната линия не отчитат фактическото положение, тъй като минават през ъгъла на жилищната сграда. Пристройката, навесът и стълбището не са заснети в кадастралната карта, защото не следва да се нанасят.

3

Поддържа, че районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Р. М.и П.С. като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства. Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите Е.С. и А.П., тъй като са противоречиви.

Въззиваемият се позовава и на представените в о.с.з. на 09.10.2024 г. снимки, от които се установявало, че бетонът и материалите на процесните обекти са стари и напукани. Поддържа, че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен за уважаване на негаторния иск, тъй като е необходимо негативно въздействие и причинна връзка с поведението на ответника.

По отношение на констатациите на комисията по незаконно строителство сочи, че Заповед № ОА-602/06.10.2023 г. на кмета на Община Ботевград е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 270/05.03.2024 г. по адм.д. № 1250/2023 г. на АС – София.

Въззиваемият поддържа, че изводът за липса на достъп до мазето при премахване на частта от стълбите и площадката се основава на заключенията по СТЕ. Поддържа, че районният съд се е произнесъл по предявения иск по чл.

109 от ЗС и не е определял граници между имотите. След като повече от 40 години собствениците са упражнявали правата си в това състояние, промяната в носителите на правото на собственост сама по себе си не дава основание да се иска премахване на постройките. В заключение моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло и претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства.

По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частно правни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на 4 първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от

ГПК- Решение № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г.

ІV г.о. и др.

Въззивният съд приема решението за правилно, като във връзка с оплакванията на въззивниците следва да се добави и следното:

С негаторния иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. Иначе казано с този иск е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да бъде уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право.