Решение № 3292 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330117112 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. И., ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. С. Н., против „АйЗаем.БГ” ООД, ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх.

Д, ет. 1, ап. 123, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата от Договор за паричен заем № ******, сключен между страните, предвижда заплащане на такса от 75,67 евро, с левова равностойност от 148 лева, за допълнителна услуга, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № ****** за сумата от 300 лева/153,39 евро, при фиксиран лихвен процент 41,03 %, и ГПР 49,74 %. Посочено е, че в Погасителния план към договора е предвидено заплащане на такса от 148 лв./ 75,67 евро за допълнителна услуга. Поддържа се, че тази клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение. В случая липсвало еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, а таксата целяла единствено обогатяване на кредитора, без да се предоставя насрещна услуга. В този смисъл се сочи, че същата представлявала добавък към възнаградигелната лихва, като последната била в по-висок размер от 1 посочения в договора и значително оскъпявала кредита извън правилата на добросъвестността. Поддържа се още, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключването й при изчисляването на ГПР по договора за кредит, то посочения в същия процент на разходите по кредита на годишна база не съответствал на действително приложимия такъв. В тази насока се развиват съображения от ищцовата страна, която счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Последното имало за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и други лихви, разходи и такси. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

При предоставената му възможност в срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „АйЗаем.БГ“ ООД е депозиран писмен отговор, с което се признава исковата претенция. Не оспорва сключването на договора, както и наличието на въпросната клауза, предвиждаща заплащане на сумата от 148 лв./ 75,67 евро. Сочи, че същата е уговорена в чл. 4, ал. 6 от договора и касае такса за имуществено проучване на кредитополучателя. Предвид признанието на иска се моли да не се присъждат разноски в тежест на ответника, доколкото счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли за решение при признание на иска, като сторените от ищцата разноски останат в нейна тежест.

С определение от 26.01.2026 г. по делото, на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр.д.

№ 17112/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, предявеният насрещен осъдителен иск от „АйЗаем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, срещу Т. К. И., ЕГН **********, обективиран в насрещна искова молба с вх. № ****** по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 153,39 евро, с левова равностойност от 300 лв. – неизплатена главница по Договор за паричен заем № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба – 23.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поддържа се в насрещната искова молба, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ******, с визираното по-горе съдържание. По силата на това облигационно правоотношение от „АйЗаем.БГ“ ООД били предоставили на Т. К. И. в заем сумата от 300 лв./153,39 евро срещу задължението същата да я върне на вноски, ведно с начислена възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга, съобразно изготвен погасителен план. Крайният падеж бил на 23.01.2025 г., като плащане от страна на кредитополучателя не било постъпило. В тази насока се поддържа, че ответникът по насрещния иск дължи връщане на предоставената в заем сума за главница, с оглед на което се предявява настоящия осъдителен иск. По изложените съображение се моли за уважаване на насрещната искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Т. К. И., с който се поддържа изложеното в първоначалната искова молба относно 2 недействителността на процесната кредитна сделка и последиците от това.

Моли да не се присъжда сума, различна от чистата стойност по кредита.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно установителния иск на Т. К. И.:

В открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. ищцата Т. И., чрез своя процесуален представител адв. Н., моли за постановяване на решение по нейната претенция при условията на признание на иска.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба и отговора на исковата молба, които подкрепят изложените от ищцата Т. И. твърдения. С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства по главния установителен иск.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда.

Предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение по иска на Т. И., основавайки се на признанието на „АйЗаем.БГ“ ООД.

Относно осъдителния иск на „АйЗаем.БГ“ ООД:

По делото не е спорно сключването между Т. И., като кредитополучател, и „АйЗаем.БГ“ ООД, като кредитодател, на Договор за паричен заем № ******, за сумата от 300 лв./ 153,39 евро, при фиксиран месечен лихвен 3 процент от 41,03 % и годишен процент на разходите – 49,74 %, с посоченото от страните съдържание. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него. Не се оспорва от страна на кредитополучателя Т. И., че същата е усвоила заемната сума.

Следователно независимо от валидността на кредитната сделка, ответницата по насрещния иск И. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 23 ЗПК всякога ще дължи получената от нея сума за главница, представляваща чиста стойност на кредита. Видно от представения по делото погасителен план, срокът на договора е изтекъл на 23.01.2025 г. Поради това и изискуемостта на вземанията по кредита, в това число и за главница, безспорно е настъпила. В рамките на съдебното дирене не са ангажирани доказателства от страна на Т.

И. същата да е извършила плащания по кредита, нито да е погасила изцяло или частично задължението си за главница.

С оглед на горното насрещната искова претенция се намира за доказана по основание и размер и като такава ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на сезирането на съда с насрещния иск.

За пълнота следва да се уточни, че в практиката на ВКС (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о., и решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., на ВКС, I т. о.) е прието, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Следователно искът на ответника е един и той е свързан с претенцията за неизпълнение на задължение за връщане на главница по договор за кредит, като при недействителност на кредитното правоотношение, съдът също ще дължи присъждане на незаплатения остатък от чистата стойност на кредита. Това изключва необходимостта от даване на допълнителна правна квалификация на претенцията, тъй като приложението на чл. 23 ЗПК е последица от установената в хода на делото недействителност на договора за кредит при предявен иск на кредитора за присъждане на суми по договора.

Относно разноските:

При този изход на спора по установителния иск разноски ще се присъдят в полза на ищеца Т. К. И., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 25,56 евро за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. С. Н. следва да се присъди сумата от 102,26 евро за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по установителния иск. В 4 полза на „АйЗаем.БГ“ ООД ще се присъдят сторените разноски по насрещния иск, а именно сумата от 25,56 евро за държавна такса и сумата от 125 евро с начислено ДДС – разноски за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Т. К. И., ЕГН **********, с адрес ******, против „АйЗаем.БГ” ООД, ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх.

Д, ет. 1, ап. 123, че клаузата от Договор за паричен заем № ******, сключен между страните, предвижда заплащане на такса от 75,67 евро, с левова равностойност от 148 лева, за допълнителна услуга, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

ОСЪЖДА Т. К. И., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на „АйЗаем.БГ” ООД, ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр.