Определение № 2442 от 17.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2442 гр. София, 03.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20221000500923 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, действаща чрез синдиците си против определение № 260283 от 31.01.2022 год. на СГС, ТО, 7 състав, постановено по т.д.№ 6958/15 год. в производство по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът неправилно е приел доказаност на извършените и присъдени разходи в полза на ответната страна. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг с който молбата на ответника да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата депозира отговор, с който оспорва наведените от жалбоподателя доводи и моли за оставяне на жалбата без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С разпореждане от 15.11.2021 год. първоинстанционният съд, на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност против „Прима консулт индъстри“ ЕООД и е прекратил производството по делото, а с обжалваното определение от 31.01.2022 год., в производство по чл.248 от ГПК, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищеца е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 555 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 15 лева и юрисконсултско 1 възнаграждание в размер на 540 лева.

Определението е правилно.

Производството по делото е било прекратено и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответната страна има право на разноски. Съгласно представените по делото доказателства е видно, че ответника е заплатил държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева, а в производството се е представлявал от юрисконсулт, на когото се следва юрисконсултско възнаграждение. Съгласно трайната практика на ВКС, за да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства за това, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по тридов договор, а не по договор за поръчка. На следващо място, обстоятелството, че в хода на процеса е настъпила промяна в качеството на процесуалния представител на ответника, като първоначално същият е бил юрисконсулт, а в последствие – адвокат, съдът намира за ирелевантно за това, дали се държи юрисконсултско възнаграждение. Това е така, тъй като от значение е единствено обстоятелството, че лицето е извършвало процесуални действия в качеството си на юрисконсулт. Възнаграждението възлиза на сумата от 540 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП. С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 555 лева.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260283 от 31.01.2022 год. на СГС, ТО, 7-ми състав, постановено по т.д.№ 6958/15 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2