Решение № 1138 от 04.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502210 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 17154/02.10.2024г. по регистъра на ЧСИ Н.

Г*****, рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от П. Д. П., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н.

Г*****, присъединено към изп.дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г***** срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 13.09.2024г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода от 10.04.2018г. до 21.10.2020г.

Жалбоподателят твърди, че по изпълнително дело 20187160400769 по описа на ЧСИ Н. Г***** са настъпили предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в периода от 10.04.2018г. до 21.10.2020г. по инициатива на взискателя, като във връзка с това е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяването му. За отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело жалбоподателят бил уведомен чрез процесуалния си представител по имейл на 25.09.2024г., в който се посочвало, че съдебният изпълнител „вече се е произнесъл“, което счита, че следва да се възприеме за отказ за прекратяване. На това основание моли същият да бъде отменен поради това, че е незаконосъобразен.

Отделно от това отправя и искане по реда на чл.438 от ГПК за спиране на 1 изпълнението по изпълнителното дело.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Н. А. Н..

ЧСИ – Н. Г***** в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че вече е налице постановено от съд съдебно решение № 666/02.06.2023г. по в.гр.д.№ 1121/2023г. по описа на ВОС по идентична жалба на длъжника, по която е констатирано, че не е налице перемпция на изпълнителното дело.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н. Г***** е образувано на 10.04.2018г. по молба на взискателя Н. А. Н. и въз основа на изпълнителни листи издадени по ч.гр.д.№ 5025/2013г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 8663/2013г. по описа на ВРС, с които длъжникът П. Д. П. е осъдена да заплати на Н. А. Н. парични суми.

С молбата за образуване от 10.04.2018г., взискателят е посочил изпълнителни действия, които желае да бъдат извършени от съдебния изпълнител, като му е възложил да извърши проучване на имуществото на длъжника както и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

До длъжникът П. П. е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена редовно по реда на чл.47 от ГПК на 02.05.2018г.

По инициатива на взискателя и на съдебния изпълнител във връзка с възлагането на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, чиято хронология обуславя извод за неоснователност на депозираната жалба на длъжника П. П.. Обжалванията акт на съдебния изпълнител от 13.09.2024г., очевидно препраща към предходно произнасяне от 26.04.2023г. по идентична молба от длъжника, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. По аргумент на противното самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Това е така, тъй като изпълнителният 2 процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. Перемпцията по същността и последиците си е законоустановен юридически механизъм, който цели да стимулира взискателя да бъде активен предвид угрозата образуваното по негова инициатива изпълнително производство да бъде прекратено.

В случая книжата по изпълнителното дело показват, че в течение на изпълнителното производство, след образуването му, взискателят регулярно е сезирал съдебния изпълнител с молби за прилагане на изпълнителни способи, а отделно от това изпълнителни действия са предприемани и от съдебния изпълнител на база възлагането по чл.18 от ЗЧСИ.

Извършваните изпълнителни действия по инициатива на взискателя, както и тези по инициатива на съдебния изпълнител във връзка с предходно обжалван от длъжника отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по повод негова молба за прекратяване от 25.04.2023г., са били предмет на съдебна дискреция с решение № 666/02.06.2023г. постановено по в.гр.д.№ 1121/2023г. по описа на ВОС. Със същото е прието, че не е налице соченото основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че не е изтекъл двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в периода от образуване на изпълнителното производство до 24.04.2023г., когато по молба на взискателя е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

Постановеното съдебно решение, макар да не формира сила на пресъдено нещо по разрешения с него въпрос, е задължително за страните по него- длъжник и взискател, включително и за съдебния изпълнител, когато съдебният акт му възлага съответни действия или бездействия. В случая съд вече е приел, че не е налице настъпила по закон перемпция на изп.дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н. Г***** за периода от образуването му до постановяване на решението на 02.06.2023г. От тогава до датата на повторното сезиране на съдебния изпълнител с молба за прекратяването му вх.№ 15237/13.09.2024г. не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Такъв не е изтекъл и считано от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно налагането на запор на дружествените дялове на длъжника П. Д. П. в „******“ ЕООД, чрез изпратеното запорно съобщение изх.№ 6343/24.04.2023г. от ЧСИ Н. Г***** до Търговския регистър.

Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно релевантните факти и е приложил правилно закона. Жалбата срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид неоснователността на жалбата на П. Д. П., с вх.№ 17154/02.10.2024г. по регистъра на ЧСИ Н. Г*****, не е налице основание за уважаване й на искането й за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н.

Г*****, присъединено към изп.дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г***** по реда на чл.438 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх.№ 17154/02.10.2024г. по регистъра на ЧСИ Н. Г*****, рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от П. Д. П., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н. Г*****, присъединено към изп.дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Г***** срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 13.09.2024г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. П., ЕГН ********** за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187160400769 по описа на ЧСИ Н. Г*****, рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна по жалба с вх. № 17154/02.10.2024г., на основание чл.438 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4