Решение № 166 от 07.08.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е

Н И Е № гр.

Нова Загора, 07.08.2020 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ

ЙОРДАНОВ при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 1081 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.557, ал.1, б.”а”от КЗ и чл.558, ал.1, изр. последно от КЗ.

Ищецът в настоящото производство А.К.А., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Й.Д. от САК е депозирал на 21.06.2019 г. искова молба с вх. № 3244 в Районен съд – Нова Загора против Гаранционен фонд, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Граф

Игнатиев” № 2, ет.4 с цена на иска 1250.00 лв., като частичен от 10000.00 лв.

С нея ищецът твърди, че на

11.09.2018 г., около 17:00 ч., по ул.„А.Димитров” с по­сока на движението към ул.„Капитан Петко Войвода”, А.К.А. управлявал л.а.„Ауди А4” с peг.№ СН3756АР. По същото вре­ме, по ул.„Капитан Петко Войвода”, с посока на движение ул.„А.Димитров”, Д.С.Я. управлявал л.а.„Сузуки Балено” без поставени регистрационни табели. Сочи, че на кръстовището, образувано между двете улици, Я. не пропуснал движещия се по път с предимс­тво л.а.„Ауди А4”, не се съобразил с поставената маркировка, а именно пътен знак „Б-2” и реализирал удар с преминаващия през кръстовището л.а.„Ауди А4”.

За така настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като на местопро­изшествието пристигнал екип на РУ„Полиция’ - гр. Нова Загора и лекарски екип на СМП. На основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 597/2018 г. по описа на РУ „Полиция” - гр. Нова Загора, пр.пр. № 1360/2018 г. по описа на РП-Нова Загора.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установило, че причината за ПТП били самонадеяните действия на водача Я., поради което същото било внесено за раз­глеждане в Pайонен съд - Нова Загора и с Определение, постановено в о.с.з. от 29.01.2019 г. по НОХД № 37/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, съ­дът одобрил Споразумение между защитника на Д.Я. ***, с което той се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, предл. 4 и 5, б.„а’ във вр. с чл.343, ал.1, б.„б”, във вр. чл.342, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.З от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.69, ал.1 от НК изтърпяването му било отложено за срок от 2 години.

При гореописаното ПТП посочва, че бил увреден л.а.„Ауди А4”, собственост на ищеца А.К.А..

Твърди,че тъй като към датата на ПТП, по отношение на увреждащия л.а. не била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, то ответникът се явявал пасивно легитимиран да от­говаря по така предявената претенция.

Посочва, че с оглед разпоредбите на

Кодекса за застраховането, с искане Вх. № 24-01-922/11.12.2018 г. предявил доброволна претенция пред Гаранционен фонд за заплащане на имуществените вреди, претър­пени от А.К.А., като била образувана щета № 110733/11.12.2018 г. С писмо Изх. № 24-01-922/28.02.2019 г. от Гаранционен фонд уведомили, че отказват заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящата претенция.

Сочи също, че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите дължи и лихва за заба­ва от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечния срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.

Моли на основание приложимите разпо­редби на Кодекса за

Застраховането да бъде осъден ответника да му заплати следните суми,/след направеното увеличение на първоначално предявения иск/:

1757.80 лв. - главница, предявена като частичен иск от 10000.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената му вещ, следствие на ПТП от 11.09.2018 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 28.02.2019 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изпла­щане на обезщетението.

Претендирал е и направените разноски по делото, в цялост.

Приложил е документи и моли съдът да ги приеме като писмени доказателства.

Разяснява, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от дея­нието, относно това дали е извършено деянието, неговата противо-правност и виновността на дееца, а с оглед разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, последиците на споразумението били същите като на вляз­ла в законна сила присъда, като с оглед наличието на последното, счита, че са до­казани и обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП.

На основание чл.156 от ГПК е отправил доказателствени ис­кания да бъде изискано НОХД № 37/2019 г., доколкото в същото се съдържат относими и необходими писмени доказателства, както и да бъде назначена от съда съдебна авто-оценителна ек­спертиза.

Моли на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът в настоящото производство да бъде освободен от внасяне на държавна такса, тъй като претендираното обезщетение било за вреди от непозволено увреждане, за което била налице влязла в законна сила присъда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Гаранционен фонд, чрез юрк. Н. Попова е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.

Твърди, че представените от ищеца документи не били достатъчни за преценка предпоставките за изплащане на обезщетение. Оспорва предявения иск по размер. Не претендира разноски.

Счита, че същият е прекомерно завишен, с оглед принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП - 11.09.2018 г.

Моли съдът да има предвид факта, че по настоящото дело липсвал Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с рег.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, какъвто Опис-заключение на констатираните вреди, не бил представен и в Гаранционен фонд.

Оспорва изцяло претенцията за лихва, считано от датата, на произнасяне от ГФ, тъй като Фондът не бил делинквент, не бил застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно чл.288, ал.7 от Кодекса за застраховането (отм.) задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

Фондът бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията му като определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от молба вx. № 24-01-923/11.12.2018 г., ГФ бил сезиран за процесното ПТП от пострадалите, като в подкрепа па твърденията им били представени недостатъчно доказателства за виновно противоправно поведение на посочения водач на лекия автомобил, предвид вида и характера на твърдените неимуществени вреди .

С писмо изх. №

24-01-923/28.02.2019 г., молителят бил надлежно уведомен, че за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнително влязла в сила присъда с мотиви, издадена срещу сочения за виновен водач копия от ATE и СМЕ. изготвени в хода на ДП, протокол за оглед и банкови сметки, които могат да получат на основание чл.75, ал.1 от НПК.

Твърди, че до датата на получаване на исковата молба нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетата, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен фонд взел решение, с което отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на претендираните вреди.

Вместо отново да предяви претенцията си пред ГФ, след като се снабдил с допълнително изисканите документи, ищецът няколко месеца по-късно, в Pайонен съд - Нова Загора бил завел срещу Гаранционен фонд настоящата искова молба вх. № 4011/21.06.2019 г., с приложени към нея преписи от абсолютно всички писмени доказателства, изготвяни в хода на наказателното производство, включително влязлото в сила Споразумение, имащо сила на Присъда по чл. 300 от ГПК.

Твърди, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл.288, ал.11 от КЗ (отм.), единствения извод бил, че ищецът недобросъвестно бил осъществил една бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело и в тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК моли съдът да конституира в качеството му на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело, виновния за процесното ПТП водач: Д.С.Я., с ЕГН **********, със съгласието на един от законните си представители родители - майка или баща - С.Я.С., с ЕГН ********** и адрес: ***.

Възразява относно допускането и назначаването на Авто-оценъчна експертиза по писмени данни от Протокола за оглед на местопроизшествието, дотолкова, че същата няма да е обективна, поради липса на Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с рег. № CН3756AP, изготвен от лицензиран застраховател, а ще е по писмени данни, явяващи се възприятие на разследващ полицай Ангелова, която не била оценител-вещо лице.

Възразява се също, относно допускане на първи въпрос, тъй като в него било посочено, че механизмът на ПТП бил установен с постигането на Споразумението с прокуратурата и бил задължителен за гражданския съд.

Възразява и относно допускането на втори въпрос, дотолкова, че липсвало Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с peг.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, от който вещото лице да констатира нанесените увреждания.

На последно място възразява и относно допускането на трети въпрос, дотолкова, че с оглед липсата на Опис-заключение на констатираните вреди (Протокол за оглед на МПС, придружен със снимков материал) на увреденото МПС „Ауди А4” с peг.№ СН3756АР, изготвен от лицензиран застраховател, вещото лице не би могло да определи стойността на детайлите на увредените части, колко били увредени, с нови ли е необходимо да се заменят, подлежат ли на възстановяване и ремонт, часове на монтаж, демонтаж, възстановителни операции и т.н.

По същите съображения е против допускането и на четвърти въпрос. Още повече, че Гаранционен фонд работел с Методика съгласно Наредба № 24 /08.03.2006 г. за задължителното застраховане (ДВ бр. 25/24.03.2006 г.).

Моли да бъде допусната задачата към вещото лице, да даде заключение за размера на обезщетението по експертна оценка, според Методиката и съгласно Наредба № 24 /08.03.2006 г. за задължителното застраховане (ДВ бр. 25/24.03.2006 г.), действащи към датата на ПТП.

С Определение № 596/10.09.2019 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач в процеса Д.С.Я. с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си С.Я.С. с ЕГН **********, предвид евентуално осъдително решение срещу ответника, мотивите на което ще бъдат задължителни за третото лице с оглед регресния иск на фонда по чл.228, ал.12 от КЗ.

Тъй като третото лице-помагач, не било намерено на посочения в молбата адрес за призоваване, нито баща му и след като били изчерпани всички процесуални възможности за връчване на исковата молба и приложенията към нея, съдът му е назначил особен представител адв. Н.Г.Н. ***.

На 13.02.2020 г. с вх. № 734 е постъпила молба от ищцовата страна, в която се посочва, че поддържа предявения иск и оспорва изцяло отговора на ответника и сочи, че изложените в него твърдения не кореспондират с действителността.

Относно наведените твърдения за недобронамереност от ищцовата страна по време на гаранционното производство, посочва, че те не отговаряли на истината и на действителното положение, което било следното: