Определение № 10814 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10814 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110148048 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

След служебно извършена проверка за редовност на исковата молба съдът намира, че същата е нередовна по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е повдигнал отвод за висящ спор по чл. 126, ал. 1 ГПК. При служебно извършената от съда проверка в ЕИСС, както и след преглед на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, се установи, че с решение от 05.12.2024 г. по гр. д. № 3430/2024 г. на СРС, 141 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Б. К. Е. и М. К. Е. на недвижим имот – ап. 37, идентичен с имота, описан в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство по предявения установителен иск за собственост.

Изяснява се, че с отговора на исковата молба по делбеното гр. д. № 3430/2024 г. Б. К. Е. е пропуснал да изложи твърдението, че е придобил ид. части от процесния апартамент освен по наследство и на основание изтекла в негова полза придобивна давност, поради което в мотивите в решението съдът е приел, че страните са съсобственици на имота по наследство при равни квоти. Впоследствие с протоколно определение от 07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2108/2025 г. на СГС, II-в въззивен състав, съдът е оставил без уважение искането на Б. К. Е. за спиране на делбеното производство до приключване на настоящото производство с доводи, че предпоставките за спиране на производството за съдебна делба, когато има предявен установителен иск, в който се правят оспорвания и възражения, които са относими, но не са въведени в делото за делба до края на проведеното първо съдебно заседание, не са налице.

В Определение от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2018 г. е посочено, че в практиката на ВКС е съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл.

343, вр. чл. 342 ГПК възниква и отрицателната процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес. Тази практика обаче е изоставена. В актуалната си практика, обективирана в определение от 16.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 1764/2025 г., върховната инстанция приема, че постановеното определение № 4144 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2910/2024 г. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, представлява изолиран съдебен акт. Съгласно това определение и цитираната в него практика, която настоящият съд споделя, споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, но и вън от него (като се отчита, че съгласно т. 3, б. „д“ от ППВС № 7/1973 г. иск за установяване, че е прието 1 наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск). Разпоредбата на чл. 342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Чрез възражението страната се брани само срещу основателността на предявения срещу нея иск, като максималният евентуален ефект, който би постигнала, е неговото отхвърляне, а чрез предявен иск осъществява самостоятелна защита на правото, което претендира и на което е основала възражението си. Съдът по делбеното дело във фазата по допускането на делбата не се произнася по възраженията на ответника в диспозитива на решението, поради което не може да се отрече правото на този ответник да предяви съответните възражения по исков ред, за да получи разрешение със сила на пресъдено нещо. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него /в тази хипотеза докато последното е висящо/. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата преклудира всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене /определение от 18.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3951/2025 г./.

По изложените съображения съдът намира, че на този етап от производството възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно, поради което искането му за прекратяване на делото следва да бъде оставено без уважение. Независимо от това съдът намира за необходимо да изиска справка от СГС относно страните, предмета и етапа на производството по въззивното дело.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да изложи фактически твърдения на кое от двете правни основания – по силата на отказ от наследство или въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност счита, че е станал собственик на 2/6 ид. части от процесния апартамент, като съобрази, че посочените основания не могат да се кумулират помежду си. В случай че претендира собственост и на двете основания, да посочи кое от тях предявява в условията на евентуалност, както и да приведе петитума на исковата молба в съответствие с направените уточнения.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС относно страни, предмет и етап на производството по в. гр. д. № 2108/2025 г. на СГС, II-в въззивен състав.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

2

УКАЗВА на ищеца да води свидетеля в съдебното заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Б. К. Е. е предявил срещу М. К. Е. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по наследство, отказ от наследство и по давност на 5/6 ид. части от недвижим имот, който съгласно схема на самостоятелен обект № 15-1252114-29.07.2025 г. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на ИД на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор ***, с адрес ***, самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 16, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:

1, площ на самостоятелния обект: 68,67 кв.м., прилежащи части: избено пом. № 37 и 0,927% ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.38, ***.36; под обекта: ***.31; над обекта: ***.430, предишен идентификатор: ***.

Ищецът твърди, че с ответника са братя, чиито родители ****. са починали на 18.10.2009 г., респ. на 18.04.2014 г. По време на своя брак Тодора и Кирил Е.и придобили в режим на СИО процесния ап. 37, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, собствеността върху който била наследена от двете им деца. Ищецът твърди, че на 08.09.2014 г. ответникът направил безусловен отказ от наследството на К.Д. Е..

Ищецът твърди, че с вписването на валидно направения пред районния съд отказ от наследство са настъпили правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство, т.е. ответникът се е лишил от включените в наследството на К.Д. Е. права.

Счита, че направеният отказ от наследство е произвел действие от открИ.е на наследството на техния баща на 18.04.2014 г. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 53 ЗН, по арг. от която частта на ответника е уголемила дела на ищеца като единствен останал наследник по закон на К.Д. Е.. Счита, че в резултат на извършения отказ от наследство ищецът е придобил 2/6 ид. части от апартамента по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

Твърди, че в периода от 18.04.2014 г. до настоящия момент владее 2/6 ид. части от процесния имот явно, несъмнено, постоянно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение да ги държи за себе си. Изтъква, че е демонстрирал явно владението си пред ответника в качеството му на съсобственик на останалата 1/6 ид. част. Поддържа, че е владял имота добросъвестно, поради което е приложима кратката 5-годишна придобивна давност. Посочва, че отреклият се от наследството на К.Д. Е. ответник е собственик на 1/6 ид. част от апартамента по силата на настъпило наследствено правоприемство от ***, починала на 18.10.2009 г. Твърди, че към настоящия момент ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от имота по наследство от ***, 2/6 ид. ч. от имота по наследство от К.Д. Е. и 2/6 ид. ч. по давност в резултат от извършения от ответника отказ от наследство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че с решение от 05.12.2024 г. по гр. д. № 3430/2024 г. на СРС, 141 състав, между същите страни съдът е допуснал извършването на съдебна делба на процесния ап. 37 при дялове по 1/2 ид. част от правото на собственост за всеки един от двамата съделители. В мотивите си съдът приел, че отказът от наследството на К.Д. Е., извършен от ответника, е недействителен. Посочва, че решението 3 на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца, по повод на което е образувано в. гр. д.

№ 2108/2025 г. на СГС, II въззивен състав, висящо към настоящия момент. Излага доводи, че в първата фаза на делбеното производство първоинстанционният съд е разгледал всички искания и възражения, свързани с установяване собствеността между страните върху процесния апартамент, респ. притежаваните от всеки съделител квоти, като в първото заседание във фазата по допускане на делбата ищецът е пропуснал да релевира твърдението, че е придобил идеални части от собствеността върху апартамента и на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Поддържа, че с предявяване на настоящия установителен иск за собственост по общия исков ред ищецът се опитва да ревизира пропуските си в делбеното производство, респ. настъпилата съгласно чл. 342 ГПК процесуална преклузия по отношение всички ненаведени до края на първото заседание в първата фаза възражения.

Счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено служебно от съда като покъсно заведено по см. на чл. 126, ал. 1 ГПК. Евентуално оспорва иска и като неоснователен.

Релевира възражение за недействителност на направения от него отказ от наследство.

Твърди, че в наследствената маса на наследодателя К.Д. Е. се включват и други недвижими имоти освен процесния апартамент, поради което така извършеният отказ от наследство се явява отказ за част от наследството и по арг. от чл. 54, ал. 1 ЗН той не е произвел правно действие. Поддържа, че волята на ответника, така както е изразена в заявлението до съда, е да се откаже единствено от притежаваните от баща му движими вещи, част от наследството, намиращ се в самия ап. 37, но не и от наследените ид. части от собствеността върху апартамента. Отказът от наследството е недействителен и поради това, че преди извършването му ответникът е приел наследството на К.Д. Е. с конклудентни действия, изразяващи се в провеждане на многобройни разговори с ищеца по повод делбата на наследството, обсъждане на различни варианти за управлението на недвижимите имоти, вкл. процесния, възлагане на ищеца да търси купувачи или наематели на апартамента. Счита, че самото подписване на заявление, с което се прави недействителен отказ от наследство, представлява конклудентно действие, обективиращо приемане на наследството. Твърди, че ищецът не е живял в апартамента, като същият в различни периоди от време е бил предмет на договори за наем. Ищецът никога не е манифестирал ясно и недвусмислено намерението си за своене на идеалните части от апартамента, притежавани от ответника. Поддържа, че в случая става въпрос за съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не важи. Изтъква, че ищецът не е извършвал каквито и да е действия, с които да е престанал да държи идеалните части от вещта за ответника и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Дори и да се извършвани такива действия, то те не са доведени до знанието на ответника. Счита, че извършените от ищеца плащания на консумативни разходи за апартамента не представлява действие по манифестиране на намерение за своене на чужди идеални части от съсобствена вещ. Още повече, че плащанията са извършвани от ищеца в качеството му на собственик на 1/2 ид. част от апартамента.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49dd7b57-ba80-4a51-8150-c4ff12da01f5