Решение № 3876 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3876 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Диана Василева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20231100503038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 30.09.2022г., постановено по гр.д. № 37058/2021г. на СРС, ГО, 46 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /заместена в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 от ГПК, вр. чл. 262, ал. 1 от ТЗ от нейния универсален правоприемник “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД/ срещу Г. К. Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 138 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, дължими от ответника в качеството му на поръчител по договор за банков кредит: сумата от 10 953, 05 лева – неплатена главница по договор за банков кредит от 15.03.2007г., анекс № 1 от 28.04.2010г. и анекс № 2 от 11.03.2011г. и за сумата от 213, 40 лева обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 26.02.2014г. до 06.05.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

№ 1863/2014г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 1 от ГПК въззивна жалба от ответника Г. К. Г., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил своевременно релевираното оспорване и възражение, обосновано с твърдения за бездействие на банката по изпълнение на застрахователния договор. По отношение на същия договор имало много неясноти – при какви условия е сключен, кой е номерът на застрахователната полица, упражнени ли са в пълен обем задълженията на банката по чл. 382 от КЗ, уведомила ли е банката наследниците на кредитополучателя, съдлъжниците и поръчителя за отказа на застрахователното дружество да погаси пълния размер на дължимата главница и лихви по кредита, причините, поради които е налице частично плащане по договора. Сочи се, че ако банката не е изпълнила задължението си по чл. 9 от анекс № 2 от 11.03.2011г., то е налице нарушение на разпоредбата на чл. 289 от ТЗ. В случай, че е изпълнила задължението си за сключване на застраховка живот, неясно остава по делото защо не е реализирала правата си по нея в пълен обем и/или не е уведомила ответника за това. Поддържа, че от факта на извършеното частично плащане на застрахователното обезщетение се налага извод, че е налице сключен застрахователен договор, но и до момента не е ясно какви са условията по него, което счита за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 3 и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Излага, че банката не е изпълнила задължението си да уведоми и да предостави съответната информация по договора за застраховка и за причините за отказът да бъде изплатен пълния размер на задължението по банковия кредит, който е обезпечавала. Не е станало ясно какъв е начина на определяне на застрахователната премия – върху конкретния размер на дълга в дадения момент /към датата на подписване на анекс № 2/ и дали застрахователната сума е приета за две или повече физически лица – кредитополучател и/или солидарни длъжници и/или поръчители. Навежда съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 382 от КЗ кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия, относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума, което задължение в случая не било изпълнено. С оглед изложеното твърди, че е налице уговорка във вреда на потребителя по застрахователния договор. Счита, че непредставянето на застрахователния 2 договор е пречка ответникът да упражни правата си по чл. 134 от ЗЗД в качеството си на поръчител. Поддържа, че по тези съображения предявеният иск е неоснователен, тъй като приемането на противното би означавало да се позволи на банката да се освободи от задължението си по застрахователния договор. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск от заявителя “Р.Б.” ЕАД за установяване съществуването на оспорено от длъжника Г. К. Г. вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със заповед за изпълнение от 29.01.2014г., издадена по ч.гр.д. № 1863/2014г. по описа на СРС, длъжниците И.Т.И., Г. К. Г. и И.Ц. И. са осъдени да заплатят в условията на солидарност сумата от 21 192, 98 лева – главница по договор за банков кредит от 15.03.2007г., ведно със законната лихва от 15.01.2014г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 823, 12 лева за периода от 15.04.2013г. до 09.10.2013г.; наказателна лихва в размер на 1 152, 40 лева за периода от 15.04.2013г. до 09.10.2013г. и 1 144, 37 лева – съдебни разноски. След подаване на заявлението длъжникът И.Т.И. е починал, като в резултат на това е постъпило на 26.02.2014г. плащане на застрахователна сума от “У.Ж.” АД в размер на 13 302, 06 лева. С това 3 застрахователно обезщетение били погасени изцяло вземанията за договорна лихва, за наказателна лихва и за съдебни разноски, поради което кредиторът е предявил иск за остатъка от непогасената главница в размер на 10 953, 05 лева и за дължимото обезщетение за забава върху тази главница от 26.02.2014г. до 06.05.2021г.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че на 15.03.2007г. между “Р.Б.” ЕАД, от една страна в качеството на кредитодател, и И.Т.И. – кредитополучател и И.Ц. И. – съдлъжник, е сключен договор за банков кредит с предмет предоставяне на кредит в размер на 30 450 лева, с краен срок за погасяване на кредита 15.03.2017г. Съгласно чл. 4 за ползвания кредит кредутополучателят се задължава да заплаща годишна лихва в размер на 7, 45 %, формирана като сбор от СБР за лева /стойност на банковия ресурс/ + надбавка 2, 95 пункта годишно. Уговорено е между страните, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 % годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения.

Според посоченото в чл. 4.7 от договора, в случай на недостатъчно за покритие на задълженията по договора плащане, същите се погасяват в следния ред: 1) такси и разноски; 2) наказателна надбавка; 3) просрочена лихва; 4) лихва; 5) просрочена главница; 6) главница. При случай на неизпълнение банката може да прави погашения по кредита съгласно избрана от нея поредност. Постигнато е съгласие, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на една изравнителна месечна вноска от 366, 96 лева и 119 анюитетни месечни вноски от по 360, 65 лева. В договора за кредит е инкорпориран и договор за поръчителство, по силата на който Г. А..Ш. е поел задължение да обезпечи изпълнението на всички задължения на кредитополучателя към банката.

Не е спорно също, че с договор за поръчителство от 28.04.2010г., сключен между “Р.Б.” ЕАД и Г. К. Г., последният в качеството си на поръчител се е задължил спрямо банката да отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя И.Т.И. по договора за банков кредит от 15.03.2007г. и последващо сключени анекси към него, в това число и за заплащането на кредита /главница, лихва, наказателна надбавка, комисиони и разноски за срока и при условията, уговорени в договора за 4 кредит и прилежащите анекси, сключени към него/. Поръчителят се задължил да отговаря спрямо банката и за всички последици от неизпълнението на главното задължение от страна на кредитополучателя, включително и разноските по събирането на вземането, както и всички други лихви, такси и разноски.

По делото е установено още, че на 28.04.2010г. между “Р.Б.” ЕАД, от една страна, и И.Т.И. /кредитополучател/ и И.Ц. И. /съдлъжник/, е сключен Анекс № 1 към договора от 15.03.2007г. Съгласно същият страните са констатирали, че към датата на Анекса размерът на вземанията на Банката са общо в размер на 24 471, 30 лева, от които: редовна главница - 23 910, 61 лева; просрочена главница – 337, 94 лева; просрочена лихва – 219, 94 лева; лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница – 2, 81 лева.

Страните изменили размера на дължимата годишна лихва, като постигнали съгласие същата да е в размер на 10, 95 %, формирана като сбор от СБР /който към датата на сключване на анекса е 8 %/ + 2.95 % надбавка. Променен е бил и крайният срок за погасяване на всички задължения – до 15.10.2017г. В чл. 6 от анекса било уговорено, че за периода от 15.05.2010г. до 15.10.2010г. кредитополучателят ще ползва гратисен период, през който ще заплаща само лихва. Уговорено било, че задълженията се погасяват чрез 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 418, 37 лв., с падеж 15-то число, от 15.11.2010г. до 15.10.2017г., съгласно приложен погасителен план. Анексът бил подписан от ответника Г. К. Г. в качеството му на поръчител.

По делото е представен анекс № 2 от 11.03.2011г. към договор за банков кредит от 15.03.2007г., сключен между “Р.Б.” ЕАД, от една страна, и И.Т.И.

/кредитополучател/ и И.Ц. И. /съдлъжник/. В същия е посочено, че към датата на Анекс № 2 размерът на вземанията на банката са общо в размер на 23 909, 57 лева, от които: редовна главница - 23 676, 53 лева; просрочена главница – 204, 20 лева; просрочена лихва – 26, 06 лева; лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница – 2, 78 лева. Страните предоговорили размера на дължимата годишна лихва – 10, 45 %, формирана като сбора от СБР за лева /който към датата на подписване на анекса е 7, 5 %/ + 2.95 % надбавка. Променен бил и крайният срок за погасяване на задълженията 15.02.2021г. Съгласно чл. 6 от анекса, за периода от 15.03.2011г. до 15.08.2011г. кредитополучателят ще ползва гратисен период, през който ще 5 заплаща само лихва. Уговорено било, че задълженията следва да се погасяват чрез 114 равни месечни вноски, всяка в размер на 331, 63 лева, с падеж 15-то число, от 15.09.2011г. до 15.02.2021г., съгласно приложен погасителен план.

Този анекс е бил подписан и от ответника Г. К. Г. в качеството му на поръчител. В чл. 9 от анекса е посочено, че във връзка с договора за кредит от 15.03.2007г. кредитополучателят е сключил със “ЗК “У.Ж.” АД застраховка в полза на банката на живота и телесната цялост на кредитополучателя /застраховка 1/, както и че с оглед сключването на този анекс кредитополучателят се съгласява, че желае да сключи нова застраховка, при която отговорността на застрахователя да съответства на размера на преструктурираното с подписването на настоящия анекс кредитно задължение, така както то е уговорено /застраховка 2/. С оглед горното кредитополучателят изразил воля за прекратяване на застраховка 1, както и за сключване от негова страна на застраховка 2.