Решение № 87 от 23.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Перник, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20231720201518 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-85729 от 31.07.2023 г. по описа на ОДМВР-Перник от Д. С. Б. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 73860046, издаден от ОД МВР-Перник, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.

2 вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат възражения, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че по отношение на процесния лек автомобил е налице съсобственост между жалбоподателката и трето лице. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В хода на съдебните прения сочи, че иска отмяна на процесния електронен фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства 1 и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

От фактическа страна:

Към 05.08.2020 г. лек автомобил марка "Хюндай Гетц" с ДК № ********* е регистриран на Д. С. Б. и Ж.С.Б., видно от справка от централна база на АИС-КАТ /л.46 от делото/.

Срещу Д. С. Б. бил издаден от ОД МВР-Перник електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 73860046 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 05.08.2020 г. в 13:55 часа в общ.Перник, по път I-6 км 86+300 ПВ Църква в посока към Радомир, при ограничение от 60 км./ч., въведено с ПЗ В 26 за извън населено място и отчетен толеранс от -3 км.ч. лек автомобил марка "Хюндай Гетц" с ДК № ********* е бил засечен да се движи със скорост от 90 км./ч.

Скоростта на лек автомобил марка "Хюндай Гетц" с ДК № ********* била измерена с автоматизирано техническо средство №11743d0.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка № 11743D0/02462, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р- 7414/10.08.2020г. и снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол за проверка № 52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з461/12.03.2018 г. на Директор на ОД –МВР Перник, ежедневна форма на отчет за 05.08.2020 г., сертификат № AR1H12012018028, справка от ОПУ-Перник изх.№ 11-00307/27.10.2023 г.

От правна страна:

Съдът намира, че независимо от събраните по делото доказателства, установяващи, че автомобилът, с който е било извършено нарушението за скорост, е съсобственост на Д. Б. и Ж.Б., при правилно приложение на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП 2 жалбоподателката е била санкционирана, макар и да не е едноличен собственик на процесния автомобил. От доказателствата по делото се установява, че санкционираното лице не се възползвало от предвидената в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14дневен срок от получаването на ЕФ да представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, респ. такава не е приложена и към жалбата срещу процесния електронен фиш.

Следователно, същата е възможен субект на описаното в електронния фиш нарушение.

В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с "автоматизирано техническо средство" по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, доколкото се твърди, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г., вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е установено, че на 05.08.2020 г. процесното средство за измерване е било позиционирано в общ.Перник, по път I-6 км 86+300 ПВ Църква, с посока на движение на контролираните МПС от гр.София към гр.Радомир.

Съдът приема, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, от гледна точка изискванията към съдържанието му, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване. Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.

Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, 3 на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с АТСС участък, е обстоятелство, относимо към елементите от състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него. На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен обективен признак от състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя различна по тежест отговорност. В случая, в съдържанието на ЕФ е посочено, че нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път I-6, км.86+300, общ. Перник ПВ Църква, извън населеното място. Вписванията, че мястото на нарушението е на територията на община Перник, както и че е въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 – 60 км/ч. за извън населено място индикират съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но са в явно противоречие със събраните допълнително писмени доказателства. В писмо изх.№ 1100-307/27.10.2023 г. от ОПУ-Перник е посочено, че км. 86+300 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник. Събраните сведения от администрацията, 4 стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения участък от пътя, за посока София-Радомир, с ПЗ В26 е разрешена скорост от 80 км/ч., монтиран на км.86+320 /на 20 м. преди км.86+300/ и км.86+300 попада в обсега на действие на същото ограничение. Изложеното мотивира извод, че установените чрез събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място. Отсъства съответствие между установената фактическа обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав. Констатираното в горния смисъл противоречие в обжалвания административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложеното е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Преквалифициране на нарушението по чл.182, ал.1 т.1 вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, предвид установеното в съдебното производство обстоятелство, че мястото на извършване на нарушението е в населено място, което представлява съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението, срещу което сочената като нарушител не е могла да се защити, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението, предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение, доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49dcef2a-de55-4733-b10a-042926b55967