Определение № 25286 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25286 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512905 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „КРЕДИТО“ ЕООД чрез адв. К. срещу определение от 06.10.2025 г. по гр.д. № 3668/2024 г. на СРС, 182 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта, с която „КРЕДИТО“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ на основание чл. 38 ЗАдв. сумата 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Т.М..

Жалбоподателят счита определението за необосновано и неправилно. Посочва, че не става ясно от мотивите на съда как е намерил обвързаност на практиката на СЕС с конкретното дело. Счита, че съдът не е съобразил постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд в частта, с която е прието, че обичайният диапазон, в който се присъждат възнаграждения по тези дела с оглед ниската правна и фактическа сложност е 100-230 лева, съобразно чл. 23 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Посочва, че при преценката съдът не е съобразил постановките на т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното иска да се уважи частната жалба и да се намали присъденото възнаграждение в диапазоните съгласно НЗПП.

С писмен отговор процесуалният представител на ищеца счита определението за правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът, изхождайки от материалния интерес по делото и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, правилно е определил възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ, като го е определил в размер дори под минимума на НМРАВ. Предвид изложеното счита, че съдът е определил правилно възнаграждението, което е минималното и не 1 подлежи на редукция.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 3668/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е образувано по искова молба от Т.Х.М., представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ чрез адв. Д.М. срещу „КРЕДИТО“ ЕООД за прогласяване на нищожност на кауза в сключен между страните договор и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане сума в размер на 71,27 лева.

С решение от 16.12.2024 г. по гр.д. № 3668/2024 г. на СРС, 182 състав районният съд е прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.10а, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК клаузата, предвидена в Договор за потребителски кредит от разстояние от 15.02.2023 г., сключен между страните за заплащане на такса за експресно разглеждане. Отхвърлил е предявеният осъдителен иск, поради погасяване на сумата чрез плащане в хода на процеса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „КРЕДИТО“ ЕООД да заплати на Т.М. сумата 100 лева за разноски. С решението районният съд е осъдил „КРЕДИТО“ ЕООД да заплати на ЕАД Д.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лева с ДДС – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Двете страни са подали молби по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение, постановено на 06.10.2025 г. районният съд е оставил без уважение както молбата на Т.М. чрез ЕАД „Д.М.“ за изменение на решението в частта за разноските, така и на „КРЕДИТО“ ЕООД.

Частна жалба срещу определението е подадена от „КРЕДИТО“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно и законосъобразно.

Обратно на изложеното в частната жалба, районният съд е изложил мотиви от какви критерии и при наличие на какви данни се е водил при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, присъдено по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. При произнасяне по разноските съдът не е обвързан в преценката си от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С цитираното решение се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална 2 правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай при определяне на възнаграждението са отчетени от районния съд както фактическата и правна сложност на делото, така и извършените от адвоката процесуални действия. Взето е в предвид обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без участие на процесуалния представител на ищеца. Отчетено е, че независимо, че са предявени два отделни иска, то не следва да се определя отделно възнаграждение за всеки един от тях, тъй като се касае за взаимосвързани искове по едно облигационно правоотношение. Изложените мотиви са в съответствие с установената съдебна практика и цитираното в частната жалба тълкувателно решение, поради което изложените доводи от жалбоподателя са неоснователни. Ето защо обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „КРЕДИТО“ ЕООД чрез адв. К. срещу определение от 06.10.2025 г. по гр.д. № 3668/2024 г. на СРС, 182 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта, с която „КРЕДИТО“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ на основание чл. 38 ЗАдв. сумата 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено 3 безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Т.М..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4