Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28596 от 06.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1198/2026
Вид
Определение № 28596
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28596 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110101198 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 13210/16.01.2026г. на СРС, подадена от С. Р. П. срещу Н. Й. Д. и Е. С. Р..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 13 октомври 2026г.

Час: 10:15

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът С. Р. П. чрез адв. О. Д. – АК-София, е предявил срещу ответниците Н. Й. Д. и Е. С. Р. иск с правно основани по чл. 135 ЗЗД за обявяване на за недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140/15.11.2023г., т.

ІV, рег. № 9908, дело № 704/2023г. на Нотариус № 260 – Маргарита Иванчева, с който ответницата Н. Й. Д. е подарила на ответницата Е. С. Р. самостоятелен обект в сграда – втория етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с идентификатор *** /нов ***/ по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1828/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 111 кв.м. и описано разпределение и съседи, находящ се в село Бусманци /Столична община/, ул. „Детска радост“ № 4, заедно с 1/2 идеална част от таванското помещение с площ от 40,00 кв.м., 40,80% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *** /настоящ ***/.

Ищецът твърди, че с плащания на 03.12.2022г. и 19.12.2022г. е предоставил в заем на ответницата Н. Д. общо 25000,00 лева, които следвало да бъдат върнати до 01.09.2023г. Тъй като тя отказала да стори това, П. завел срещу нея дело – гр. д. 53153/2023г. на СРС, 150 състав. Районният съд отхвърлил иска, но решението му било отменено от въззивния съд /в.гр.д. 11738/2025г. на СГС/, който осъдил Д. да върне на П. дадената в заем сума от 25000,00 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане. Към момента на подаване на исковата молба това решение не било влязло в сила. Заявява, че в негова полза е налице вземане спрямо ответницата Й., а извършеното от нея разпореждане – дарение в полза на ответницата Р. имало увреждащ го като кредитор характер – то било направено след завеждането на дело срещу Д., която преди това се разпоредила с цялото си недвижимо имущество. Д. съзнавала увреждащия П. характер на сделката, като това следвало да се презюмира и за Р., тъй като тя била внучка на Й..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Й. Д. чрез адв. Пламен Петков – АКСофия, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 115071/14.04.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Моли производството да бъде спряно до 1 произнасяне на ВКС по подадената срещу решението по в.гр.д. 11738/2025г. на СГС касационна жалба. Оспорва се П. да има вземане по договор за заем срещу Д., като се прави възражение за симулативен характер на оформената като заем сделка. Сочи се, че липсва увреждащ характер на сделката, тъй като, независимо от липсата на други недвижими имоти, в патримониума на физическите лица влизали и други субективни права.

Презумпцията за знание относно увреждащия характер досежно Р. се оборвала от факта, че същата не поддържала близки отношения, от години била дистанцирана от баба си и не била наясно за отношенията ú с П.. Дарението на имота било израз на морален ангажимент от баба към внучка, за да ú се осигури жилище, още повече, че към момента на сделката не е имало влязло в сила решение относно дълга.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. С. Р. чрез адв. Елена Колчакова – АКСофия, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 116743/15.04.2026г. на СРС, с който оспорва исковата молба. Твърди, че отношенията между родителите и баба ú са били напрегнати, в резултата на което родителите ú се разделили, когато била на 2г. Не поддържала отношения с баба си, тъй като я обвинявала за раздялата на родителите си. Д. правела опити да се сближат, като около 2022г. настояла да се видят. Споделила, че иска да дари на внучка си втория етаж от къщата си в село Бусманци, като по този начин компенсира внучка си за разбитото семейство и се помирят. Не е поддържала близки отношения с баба си и не знае в детайли какво се е случвало в живота ú, включително за парични задължения към трети лица. Мотивите за процесната сделка били чисто лични и дълбоко емоционални.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на вземане в полза на ищцовата страна срещу първия ответник /Д./, сключване между ответниците на описания в исковата молба договор за дарение, знание на ответницата Д. за увреждането на ищеца чрез сключване на процесния договор. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че ответниците Д. и Р. са баба и внучка.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото това, че ответниците Н. Й. Д. и Е. С. Р. са баба и внучка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяване с удостоверение за родствени връзки между ответниците, доколкото относно този факт няма спор по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от Софийския районен съд, 150 състав, заверени преписи от крайния съдебен акт по гр.д. № 53153/2023г. на СРС, ведно със съдебните актове за упражнен инстанционен контрол и означение за влизане в сила.

По останалите доказателствени искания и по искането за спиране на производството по делото съдът ще се произнесе допълнително след постъпване на исканите заверени преписи.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

2

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчат по електронна поща отговорите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3