Решение № 567 от 06.01.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 764/2024
- Вид
- Решение № 567
- Подписан
- 06.01.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.1, ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.40 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.43, ал.1 и ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.43, ал.1 и ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
РЕШЕНИЕ
№ 567 гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Е. АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500764 по описа за 2024 година
С решение № 34/28.03.2024 г. по гр.д.№ 20234420100103 по описа за 2023 г. на НРС е отхвърлени предявените от Р. П. Л. срещу „Ново Финанс“ ООД със седалище гр.Варна искове за признаване на установено по отношение на ответника, че разпоредбите на чл.2.6 и чл.4.2 б.“б“ и б.“в“ от Договор за паричен заем № 432/СФ/16.05.2019 г. и от Договор за паричен заем № 436/СФ/17.08.2019 г. са нищожни, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена неустойка по Договор за заем № 432/СФ/16.05.2019 г ., като излизаща извън пределите на обичайните и функции - обезпечителна и санкционна и в размер на сумата от 450 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договор за заем № 436/СФ/17.08.2019 г. на същото основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.Осъдена е Р. П. Л. да заплати на „Ново Финанс“ ООД със седалище гр.Варна сумата от 1 200 лв., представляваща направените по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба от Р. П. Л., чрез пълномощник, против 1 решение № 52/02.05.2024 г. по гр.д.№ 236/2023 г. по описа на НРС, което счита за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решение № 52/02.05.2024 г. по гр.д.№ 236/2023 г. по описа на НРС като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на Ново Финанс ООД със седалище гр.Варна, че разпоредбите на чл.2.6 и чл.4.2 букви „б“ и „в“ от договор за паричен заем № 432/СФ/16.05.2019 г. и договор за паричен заем № 436/СФ/17.08.2019 г., и двата договора обективирани в договорна ипотека, вписана в имотния регистър гр.София с вх.рег.№ 29787/17.05.2019 г. с двойно вх.рег.№ 29411 от 17.05.2019 г. са нищожни и на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД да осъди Ново Финанс ООД със седалище гр.Варна да заплати на Р. П. Л. сума в размер на 500 лв. (от които 50 лв. по договор 432 и 450 лв. по договор 436) като неоснователно заплатени неустойки по двата договора за заем, както и законната лихва за забава върху присъдената сума за периода от образуване на делото до изплащане на дължимите суми, като се присъдят и направените разноски.
За въззиваемата страна – Ново Финанс ООД със седалище гр.Варна, чрез пълномощник, са представени и писмени бележки, в които е изразено становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, поради което се прави искане да се потвърди постановеното от НРС решение като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Относно доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен прочит и анализ при преценката си за нищожност а разпоредбите на чл.2.6 и чл.4.2 букви „б“ и „в“ от договор за паричен заем № 432/СФ/16.05.2019 г. и договор за паричен заем № 436/СФ/17.08.2019 г.Счита, че клаузите на чл.2.6 от двата договора за заем са нищожни, доколкото са 2 уговорени в пряко противоречие с разпоредбите на чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП, като наред с това описаните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, с оглед на което съдебното решение, с което са отхвърлени предявените установителни искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.2.6 от договорите за заем е неправилно.
В чл.7, ал.3 ГПК, на който се позовава въззивницата, е предвидено, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, на което се позовава въззивницата, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Според чл.1, ал.2 от ЗКНИП „кредити за недвижими имоти“ по смисъла на този закон са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.
По делото няма доказателства въззивницата да е сключила двата договора за заем във връзка с упражнявана от нея търговска или друга професионална дейност, поради което тя има качеството на „потребител“ съгласно §1, т.20 от ДР на ЗКНИП.
Според чл.40 от ЗКНИП, за договора за кредит се прилагат и чл.143чл.148а от ЗЗП.
Във въззивната жалба са изложени доводи по отношение на действителността на идентичните разпоредби на чл.2.6 от двата договора за заем, според които при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент (“наказателна лихва“) в размер на 5% месечно, начислена върху остатъчната заемна сума.Счита, че така уговорените клаузи са нищожни, тъй като са уговорени в пряко противоречие с чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗКНИП.
3
Според чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗКНИП при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
От заключението на ССчЕ, изготвена от ВЛ И., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че общата сума, подлежаща на връщане сума по договор за заем № 432/2019 г. е в размер на 1 500 лв. главница; по договора за заем № 436/2019 г. общата сума, подлежаща на връщане е 13 500 лв. главница, като ВЛ е посочило и размерите на договорната лихва.
На 16.09.2019 г. е постъпила сума в размер на 433 лв., с която е погасена по данни на въззиваемия договорна лихва по кредит 432/2019 г. - 25 лв. и по втория кредит - 225 лв.
На 21.01.2021 г. е постъпила сума в размер на 19 250 лв., към която като се прибави сумата от 183 лв., надплатена, и надплатената сума по други два договора за заем № 193 и 196, двата от 2018 г., в размер на 692.09 лв. (общо налична сума по данни на ответника 20 125.09 лв.), с която са погасени двете главници по договор № 432 и № 436 от 2019 г. в размер на 1 500 лв., респ. 13 500 лв., договорна лихва 3 575.09 лв. по договор 436, такса референция по двата договора - 50 лв. и обезщетение по ЗКНИП по първия договор в размер на 150 лв., а по втория договор в размер на 1 350 лв.
ВЛ е посочило, че начислената възнаградителна лихва по договор № 432/2019г. е 525 лв., погасена сума 25 лв., непогасена 500 лв.; по договор № 436/2019 г. – 4 725 лв., погасена сума от 3 800.09 лв., непогасена 924.91 лв.
ВЛ е посочило, че няма данни за начислени неустойки за забава и погасени такива на основание чл.2.6 и /или на основание и чл.4.2, букви Б и В от договорите.
По данни на счетоводните записвания са останали непогасени общо 1 874.81 лв., от които 450 лв. такса за заличаване на ипотека; 924.91 лв. договорна лихва по договор № 436/17.05.2019 г. и 500 лв. договорна лихва по договор № 432/16.05.2019 г.
Основателно се сочи от въззиваемия, че съгласно заключението на ССчЕ 4 наказателна лихва по двата процесни договора за заем не е била начислена от въззиваемия, респ. не е била платена от въззивницата, както и че оспорените клаузи не са породили действие между страните, още повече, че процесните два договора за заем са прекратени, а учредената като обезпечение ипотека е била заличена от въззиваемия.
Подобно волеизявление на кредитора е обективирано в договора за откриване на сметка със специален режим и предназначение от 15.12.2020 г., в който е посочено, че сумата в размер на 19 250 лв. се освобождава по посочената банкова сметка с титуляр Ново Финанс ООД, като посочената сума служи за пълното погасяване на задълженията по договори за паричен заем 432/СФ/16.05.2019 г. и 436/СФ/17.08.2019 г. със заемополучател Р. Л. при извършено и удостоверено заличаване на договорна ипотека, вписана на 17.05.2019 г., съгласно представена референция 216/24.11.2020 г.
Горепосоченото е обективирано и в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2020 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че отношение на действителността на разпоредбите на чл.4.2, б.“б“ и б.“в“ от договорите за заем, даваща право на кредитодателя да увеличи лихвата по договорите при забава или непълно изпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя, то счита решението в тази му част за неправилно.
Според чл.4.2, б.“б“ и б.“в от договорите за заем, заемодателят има право да увеличи с 5% месечно лихвата върху заемна сума, когато заемът и/или уговорените лихви, не се погасява в сроковете, определени в договора; да увеличи с 5% месечно лихвата върху заемна сума, когато дължимата лихва не се погасява в договорения размер, а се извършват частични плащания на лихва, като увеличението с 5% на лихвения процент по б.“б“ и б.“в“ от настоящия член се извършва едностранно от заемателя, само в случай, че забавата продължава повече от 10 дни след сроковете, уговорени между страните, с писмено уведомяване на заемополучателя.
От заключението на ССчЕ се установява, че по първия договор срокът му е 60 месеца - до 17.05.2024 г., при фиксиран лихвен процент от 20%, аналогично срокът на втория договор е също 60 месеца - до 17.05.2024 г., при същия лихвен процент, като той не е променян.
Основателно в тази насока е и възражението на въззиваемия, че това е 5 право на заемодателя, но дали ще се ползва от него е изцяло в почин на заемодателя.Дружеството не е увеличавало лихвения процент.Такова увеличение, съгласно изричните уговорки, посочени в двата договора за заем, се извършва, както се посочи, само с писмено уведомяване на заемополучателя, а заемополучателят не е получавал уведомление за такова увеличение на лихвения процент.
Както се посочи, по делото не се установява, че описаните текстове от сключените договори за заем, прогласяването на чиято нищожност се иска, са били прилагани между страните с оглед на наличие на хипотезата на чл.26, ал.1, предл. първо и трето ЗЗД.
Аналогично това следва да се приеме и по отношение на клаузата на чл.2.6 от двата договора за заем, която никога не е прилагана между страните.
В референция № 216/24.11.2020 г. е посочено, че размерът на задължението на заемополучателя по двата договора за паричен заем към 21.12.2020 г. възлиза на 20 716.67 лв., от които 15 000 лв. главница, 5 266.67 лв. - лихви и неустойки по договорите за заем и 450 лв. - такса за удостоверение и заличаване на ипотека, съгласно ОУ към договорите за заем.
Горепосочената референция е от 24.11.2020 г., т.е. преди нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот от 15.12.2020 г., респективно преди заличаване на ипотеката на 29.12.2020 г., а конкретните размери на задълженията по двата договора, начина на плащане на съответните суми са посочени в заключението на ССчЕ по делото.
Не може да се приеме с оглед на доводите на въззивницата, че по този начин обезщетението обхваща и вреди от задължение за плащане, чиято изискуемост не е настъпила, поради което като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и в този смисъл до значително неравновесие между правата и задълженията им в хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49dc14df-0dce-4a45-960c-f6b809cbb427