Определение № 13845 от 01.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13845 гр. София, 01.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110104153 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ХР. КР. ХР. срещу М. Н. Н..

Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на съда, влязло в сила на 04.02.1986г. Посочва, че по време на брака са придобили в режим на СИО ап. № 84, находящ се в гр. София, ., като след развода имотът останал в обикновена съсобственост. С нот. акт от 27.09.2017г. ответникът прехвърлил на „. собствената си ½ ид. част от имота. С решение от 13.04.2020г. по гр. д. № 5034/2019г. на САС съдът допуснал ищецът да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 ЗС прехвърлената ид. част, което и сторил. Със същото решение САС признал за установено, че ищецът е собственик на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот. С постановление от 04.10.2016г. по изп. дело № 1121/2013г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов била наложена възбрана върху ½ идеална част от имота за обезпечаване вземанията на А. Р. Н.а. Тъй като възбраната била вписана преди ответникът да се разпореди с ид. част, били извършени опис, оце. и изнасяне на публична продан на ½ ид. ч. от имота. За да избегне проданта на имота, ищецът поискал да му бъде издадено удостоверение за размера на дълга на взискателя А. Н.а. С платежно нареждане от 12.01.2022г. ищецът заплатил в полза на А. Н.а вместо длъжника М.Н. сумата от 4492,02лв. за погасяване на задълженията му по изп. дело № 1121/2013г. На същата дата заплатил и сумата от 804,67лв. за погасяване на таксите и разноските по изп. дело.

Ищецът счита, че е изпълнил задълженията на ответника, като е имал правен интерес за това, поради което на основание чл. 74 ЗЗД е встъпил в правата на кредиторите спрямо него.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4449,02лв. и сумата от 804,67лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Счита, че не са налице предпоставките за настъпване на суброгация. Твърди, че не ищецът, а друго лице – И.М. е заплатило сумите с негови лични средства. Поддържа, че за ищеца не е налице и правен интерес от изпълнението на чуждо задължение, тъй като били налице правоотношения между кредитора и длъжника, но не и с ищеца. Изтъква още, че ищецът изпълнил свое задължение към ответника за заплащане на припадащата стойност на притежаваните от нея 16552/20369 ид. ч. от процесния имот за извършени 1 от ответника на 10.09.2017г. подобрения в имота на стойност 57215,21лв. Евентуално прави и възражение за прихващане с това свое вземане.

По отношение таксите по изпълнението посочва, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 458,57лв. била за сметка на взискателя, а не на длъжника и нямало как да се суброгира спрямо него за това вземане.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 74 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената тежест е както следва:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е имал задължения към лицето А. Н.а в сочения размер; че ищецът е изпълнил задълженията чрез плащане; че ищецът е имал правен интерес от изпълнението, тъй като отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М.Н. биха засегнали /застрашили/ конкретни имуществени права на ищеца.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително че изпълнението не е извършено от ищеца, а от трето лице; че липсва правен интерес у ищеца от изпълнението; че чрез изпълнението ищецът е изпълнил свой собствен дълг към ответника.

Направеното от ответника възражение за прихващане не следва да бъде приемано за разглеждане, тъй като е направено извън преклузивния срок по 131, ал. 1 вр. чл. 133 ГПК. В случая не се твърди и установява вземането, с което се иска прихващане, да е ликвидно – съдебно установено и напълно безспорно. Както е разяснено в т. 4 от ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, възражението за прихващане може за първи път да се заяви и пред въззивния съд, но само ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. От това следва, че когато вземането, с което се прави прихващане, е спорно /не е ликвидно/, същото трябва да бъде направено с отговора на исковата молба, който следва да бъде подаден в едномесечния преклузивен срок. Когато в този срок ответникът не наведе това възражение, същото се преклудира – арг. от чл. 133 ГПК.

В случая отговорът на исковата молба е подаден извън едномесечния преклузивен срок. Исковата молба с приложенията е получена от ответника на 04.04.2022г., видно от саморъчното отбелязване на л. 49. С оглед на това, срокът изтича в края на деня на 04.05.2022г., който е работен ден. Отговорът обаче е изпратен чрез ел. поща на 05.05.2022г. в 00:05:39ч., което е извън срока. Ето защо, възражението за прихващане не следва да бъде приемано за разглеждане.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2022г. от 11:30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство направеното от ответника възражение за прихващане.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3