Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1529 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1266/2026
Вид
Определение № 1529
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1529 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501266 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. С. П.,EГН:**********, подадена чрез процесуалния представител адв.С. М., против Определение

№6229/20.05.2026г. постановено по гр.д.№2979/2026г. по описа на РСПловдив, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД иск за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит PLUS- 18170929 от 15.10.2020г.

С обжалваното определение районният съд е приел, че за ищеца, тук жалбоподател, липсва правен интерес от предявяване на иска срещу първоначалния кредитор, тъй като вземането по договора за кредит е било предмет на последващи договори за цесия и е прехвърлено на трети лица (нови кредитори), поради което ответникът е загубил качеството си на кредитор и не е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е направил неправилни и напълно погрешни правни изводи относно носителят на материалното право и естеството на договорите за цесия. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

1

За да прекрати производството районният съд е приел, че след като първоначалният кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е цедирал вземането си по сключения между страните договор за потребителски кредит PLUS18170929 от 15.10.2020г. (което в конкретния случай е прехвърлено двукратно), той е изгубил качеството си на страна по договора и не е легитимиран да отговаря по предявения иск за прогласяване на неговата недействителност.

Този извод на първостепенния съд е в пълно противоречие с материалния закон и трайната практика на Върховния касационен съд обективирана например в Решение № 127/30.07.2018 г.на ВКС по т. д.

№ 1103/2017 г., ТК, II т. о.

Правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по – силното основание следва да се приеме, че длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия. Именно поради наличие на вземане спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не дава право на длъжника да иска обезщетение /връщане/ от цесионера освен в случаите на неоснователно обогатяване.

С оглед на така изложеното, изводът на районния съд за липса на правен интерес у ищеца да предяви иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД против цедиралия вземането си първоначален кредитор е изцяло погрешен. Искът срещу първоначалния кредитор е процесуално допустим и съдът е длъжен да го разгледа по същество. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6229/20.05.2026г. постановено по гр.д.

№2979/2026г. по описа на РС-Пловдив, XXIV гр.състав.

ВРЪЩА делото на

РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3