Решение № 622 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора С. Хр. Х. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Решение от 26.06.2023 г. по НОХД № 8324 /2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 110-ти състав е признал обвиняемия И. С. Ц. за ВИНОВЕН в това, че на 22.08.2020 г., в жилище в гр.София, ж.к.„****, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение №Ш- 80-391/09.01.2015 г. по гр.д. №6452/2014 г. по описа на CPC, III ГО, 80 състав, потвърдено с Решение №5553/24.07.2015 г., постановено по въззивно гр.д. №4563/2015 г. по описа на СГС, ГО, I въззивен състав, с което е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на В.Л.Д., ЕГН **********, и М.И. Ц., ЕГН **********, като нанесъл на същия удари, причинили навяхване на шията, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, повърхностно охлузване на задната страна на шията и болезнен оток в тилната област на главата, причинили на пострадалия болка и страдание, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от

НК.

С решението съдът е НАЛОЖИЛ на основание чл. 78а, ал. 1 от НК на обвиняемия административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева.

Районната инстанция е ОСЪДИЛА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Ц. да заплати направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 936 лева в полза на държавата по сметка на СО-СГП, както и направените 1 разноски в съдебната фаза в общ размер от 150 лева в полза на Държавата по сметка на Софийски районен съд.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, в която се навеждат бланкетни твърдения за незаконосъобразност, несправедливост на наложеното наказание и наличие на съществени процесуални нарушения. Иска от въззивния съд да го оправдае.

В проведеното закрито съдебно заседание на 27.05.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че жалбата е подадена в срок.

В открито съдебно заседание съдът приобщи представените писмени доказателства, състоящи се в медицинска документация.

По време на хода по същество защитникът на подсъдимото лице иска от съда да уважи жалбата. Адвокат Т. отправя твърдения за неизяснена фактическа обстановка, като отправя критика за липса на разпит на С. Ц..Изтъкват се и аргументи за наличие на разминаване в представената медицинска документация и липса на разтягане на врата на детето. В заключение отправя молба за отмяна на решението или за намаляване на размера на наложената глоба.

Подсъдимото лице Ц. отрича да е имал контакти със сина си по време на издаване на амбулаторния лист и медицинското удостоверение.

Представителят на СГП прави искане за отмяна на съдебното решение, тъй като е нарушено правото на защита на подсъдимия Ц.. Излагат се доводи, че след разпоредително заседание не е преминато директно към разглеждане на делото по глава 28-ма от НПК.С оглед на което иска от съда да отмени съдебното решение и да върне делото на първа инстанция за ново разглеждане.

Подсъдимият в правото на последна дума отправя критика към районния съд като посочва, че не е положил усилия да разкрие обективната истина.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционнота присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на М. И. Ц. /л.

75 от СП пред СРС/, М.Д.Д. /л. 76 от СП пред СРС/, В.Л.Д. /л. 76 – 77 от СП пред СРС/, писмени доказателства и доказателствени средства – съдебномедицински удостоверения № 587/2020 г. и № 314/2020 /л. 11 - 12 от том 1 от ДП/, заповед за незабавна защита /л. 13 от том 1, ДП/, заповед за незабавна защита от 03.09. 2020 г. /л. 47 от том 1, ДП/ , Решение от 09.01.2015 г. на СРС, 3-то ГО /51 – 57 от том 1, ДП/, Решение № 5553 от 25.07.2015 г. на СГС, ГО, 1-ви брачен състав /л. 63 – 68 от том 1, ДП/, копие на експертна психологична консултация /л. 23 – 37 от том 2 от ДП/, медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД /л. 43 – 48 от том 2 от ДП/, социален доклад от АСП /л. 52 – 54 от том 2, л. 10 – 12 от том 3, от ДП/, способи за доказване – СМЕ /л. 2 – 7 от том 4 от ДП/, КСППЕ /л. 12 – 29 от том 4 от ДП/, справка за съдимост.

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, респективно бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, състоящи се в копие на медицинска 2 документация от УМАБЛСМ „Пирогов“ ЕАД. Въззивният съд взе предвид приобщените писмени документи, които не промениха фактическите и правни изводи, направени от районния съд, към които този съдебен състав се присъединява.

От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че срещу подсъдимият е издадена заповед за защита от домашно насилие с Решение №Ш- 80-391/09.01.2015 г. по гр.д. №6452/2014 г. по описа на CPC, III ГО, 80 състав, потвърдена с издадено въззивно решение от втората инстанция, с които съдебни актове И. Ц. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо сина си – М. Ц..

Основен доказателствен източник в настоящото наказателно производство са свидетелските показания на разпитаното непълнолетно дете – М. Ц.. Въззивният съд се присъединява към преценката на СРС да кредитира показанията на непълнолетния свидетел.

Пред районния съд разпитаното дете излага подробни твърдения за отношенията между него и баща му, както и за случилото се на инкриминираната дата. Разяснява за генезиса на конфликта между него и баща му, както и за последвалите удари, отправени от неговия родител. Изложените обстоятелства от М. Ц. намират потвърждение в приобщената документация от УМБАЛСМ „Пирогов“, която обективира извършен преглед на свидетеля, съвпадащ с изложените от него твърдения, свързани с датата, на която баща му го е взел и му е нанесъл ударите в посочените от М. Ц. области. Твърденията на свидетеля, както и предходната инстанция е отбелязала, съвпадат и с резултата от изготвената съдебномедицинска експертиза, която потвърждава и механизма на получаване на травматичните увреждания. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитата, свързано с изисканите от съда медицински документи от лечебното заведение, в което са констатирали травмата на М. Ц.. Медицинската документация е изискана по служебен ред от страна на разследващите органи от УМАБЛСМ „Пирогов“, като за достоверността й съдът съди и от поставения печат на лечебното заведение, с който се удостоверява достоверността на документите. От друга страна, както и районната инстанция е констатирала, показанията на свидетеля си кореспондират с твърденията на свидетелката Маргарита Делчева, която е взела момчето от баща му и е придобила лични впечатления от състоянието му.

Правилно проверяваната инстанция е ползвала с доверие показанията на Вергиния Делчева, майка на М. Ц.. Твърденията на свидетелката кореспондират в пълнота относно отношенията между подсъдимия и общото им дете, както и състоянието на сина й в инкриминирания ден.

Изложените от свидетелите твърдения се подкрепят и от писмената доказателствена съвкупност, в това число от медицинската документация от УМАБЛСМ „Пирогов“, в която болница свидетеля Ц. е постъпил за преглед след инкриминираното деяние. В подобна насока е и съставеното съдебномедицинско удостоверение № 587/2020 г., в което е обсъдено обективното състояние на малолетното дете към онзи момент. В него се съдържа информация и, че пострадалото лице е носило яка, с която движенията на шията са били ограничени, както и наличието на оток и драскотини в областта на врата. В тази част данните от удостоверението се припокриват с показанията на свидетелката Делчева.

Съдът взе предвид и приложеното гражданско дело, както и издадените заповед за незабавна защита от 03.09. 2020 г., Решение от 09.01.2015 г. на СРС, 3-то ГО, Решение № 5553 от 25.07.2015 г. на СГС, ГО, 1-ви брачен състав, с които се установява, че спрямо подсъдимото лице има съдебен акт, който го задължава да се въздържа от насилие спрямо М. Ц..

По отношение на съдебното минало на подсъдимия Ц., съдът даде вяра на приложените по делото справки за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало.

Настоящата инстанция взе предвид резултатите от назначената и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от които се констатира, че изследваното лице е психично здраво и не страда от психически заболявания, които да влияят върху неговата 3 качество на свидетел.

Съдът се довери и на съдебно-медицинската експертиза, от която се установи механизма на получените травматични увреждания при М. Ц., както и тяхната медико биологична характеристика.

С оглед задълженията си, съгласно чл.

339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Съдът е сезиран с въззивна жалба, в която се излагат бланкетни твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт. Същите са развити в хода на съдебното производство като основно са свързани с издадената медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов“ при прегледа на М. Ц. в лечебното заведение. Въззивната инстанция намира възражението за неоснователно, като изложи аргументация в настоящия акт, свързана с доказаната автентичност на приложеното по делото копие на лист за преглед.

Относно отправената критика за липса на разпит на свидетеля С. Ц., съдът следва да отбележи, че за призоваването на посочения свидетел е направено трикратно посещение на адреса, на който е установено, че последният живее, но не е била връчена призовката. Като е констатирано, че на призовкаря не е било отворено, следователно правилно районният съд е стигнал до извод, че свидетелят не желае да изложи своите възприятия относно случилото се.

Въззивната инстанция оставя без уважение и направеното възрежение от страна на представителя на СГП за допуснато процесуално нарушение и искане за връщане на делото на първа инстанция. На първо място, действително производството е протекло по реда на глава 28-ма, като предпоставките за провеждането по този ред са констатирани по време на разпоредителното заседание.

Въпреки това в хода на същото съдебно заседание съдът е констатирал наличието на явна фактическа грешка в обвинителния акт. В тези случаи, както и в закона е отбелязано в чл.

252, ал. 2 от НПК, че съдебното заседание следва да се насрочи в едномесечен срок. С оглед на което в настоящата хипотеза районната инстанция правилно е насрочила делото, а не е преминала към незабавното му разглеждане.

Като недостоверно съдът определи твърдението на прокурора, че подсъдимото лице не е било призовано и не е взело участие в разпоредителното заседание пред СРС. За участието на И.

Ц. по време на разпоредителното заседание съдът почерпи информация от съставения протокол за проведеното съдебно заседание от 14.12.2022 г., от който е видно, че е присъствал привлеченото под наказателна отговорност лице.