Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 24.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 371/2024
Вид
Решение № 423
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Еманоел Вардаров, Любка Милкова, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Велико Търново, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №461/13.03.2024г., постановено по Гр.д.№2926/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен иска на Г. Д. М., с ЕГН **********, срещу „Електроразпределение – Север“ АД гр.Варна, с ЕИК 104518621, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 508,52лв., представляваща начислена за периода от 03.06.2023г. до 31.08.2023г. стойност на електрическа енергия по партида с кл. №1500178077 за абонатен №0505120064, с адрес на обекта на потребление:гр.Полски Тръмбеш, ул.“Росица“ №1, ап.4, по повод на което е издадена фактура №0109443558/01.09.2023г., както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 1180лв., представляваща направените по делото разноски.

Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото Г. Д. М., чрез пълномощник адв.Р.

Т. – МАК, с която го обжалва изцяло и претендира отмяна, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че от страна на въззиваемата страна не е спазена разпоредбата на чл.49 ПИКЕЕ. Сочи се, че при проверката е следвало свидетелят да присъства на нея, като се запознае с всички действия, извършени от 1 служителите на „ЕРП – Север“ АД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен установителен иск. Претендира направените по делото съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответник по делото „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Излага, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, и че противно на изложеното в същата, при извършване на процесната проверка не са нарушени установените процедурни правила и правилно е приложена и разпоредбата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Р. Т. –МАК, с писмена молба свх.

№7637/24.06.2024г., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира направените пред двете инстанции съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноските пред въззивната инстанция. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна „Електроразпределение – Север“ АД, чрез адв.А. М. – ВТАК, редовно преупълномощена, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира всички сторени в производството разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноските, направени пред въззивната инстанция. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, като моли, в случай, че такова бъде присъдено, да бъде намалено до предвидения в НМРАВ минимален размер.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

2

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд –Велико Търново е бил предявен от ищеца Г. Д. М., чрез пълномощник адв.Р. Т. – МАК, против „Електроразпределение – Север“ АД със седалище гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1508,52лв. по партида с кл.№1500178077, за абонатен номер ***, за недоставена и непотребена електрическа енергия на адрес в гр.Полски Тръмбеш, за периода от 03.06.2023г. до 31.08.2023г.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна с подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор, чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество - неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е оспорил изцяло с искане да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че, както представеният КП №5501556/31.08.2023г., така и самата техническа проверка на СТИ, са извършени изцяло в съответствие с установените за това нормативни изисквания, вкл. при спазване на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, т.к. КП е подписан от представители на оператора на мрежата и от двама свидетели, поради което КП е годен да породи целените с него и правни последици, в случая тези на чл.50 ал.5 вр. ал.2 ПИКЕЕ. Изложил е твърдения, че исковата сума в размер на 1508,52лв., представляваща стойност на преизчисленото количество ел. енергия за исковия период от 03.06.2023г. до 31.08.2923г., начислена с издадената от ответника корекционна фактура №0109443558/01.09.2023г., е дължима от ищеца на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.

Претендирал е съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпита на свидетели и изслушана СТЕ, поради което въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Въз основа на правилно установени правно - релевантни за спора факти първоинстанционният съд е извел правилни и законосъобразни правни изводи за изцяло неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на корекционната сума в размер на 1508,52лв., които въззивният съд възприема изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

По оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 1508,52лв., който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

3

С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, т.е. да установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е начислена математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно доказване е проведено от ответника в хода на процеса, което обуславя и неоснователност и недоказаност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде отхвърлен изцяло.

По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период –03.06.2023г. – 31.08.2023г., е ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването му с ел. енергия и е получавал от ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и пренос на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.Полски Тръмбеш, ул.“Росица“ №1, ап.4.

Разпоредбата на чл.46 ал.1 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./ визира право на оператора на мрежата /собственикът на СТИ/ да извършва технически проверки на място на измервателната система, в съответствие с която разпоредба, на 31.08.2023г., т.е при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, служители на ответното електроразпределително дружество са извършили техническа проверка на място на процесния СТИ, отчитащ ел. енергията, потребена от ищеца в процесното място на доставка в гр.Полски Тръмбеш, за която е съставен КП №5501556/31.08.2023г. На основание чл.50 ал.5 от ПИКЕЕ, преизчисляването по чл.50 ал.2 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49.

В процесният случай КП №5501556/31.08.2023г. за техническа проверка на СТИ е съставен при отсъствие на ползвателя – ищец по делото или на негов представител, като при спазване на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ е подписан от представители на оператора на електроразпределителната мрежа и от свидетеля С. Д. С., който не е служител на оператора, а който, заедно с колегата си Мартин Илиев Райков, са присъствали 4 на техническата процесна проверка на СТИ младши автоконтрольори в ОД на МВР – Велико Търново, участък Полски Тръмбеш, като първият от тях С. С. е подписал КП №5501556/31.08.2023г. в качеството на свидетел, а вторият от тях - св. по делото Мартин Райков е подписал КП като представител на МВР. Противно на оплакванията във въззивната жалба, с подписа си върху процесния КП №5501556/31.08.2023г. свидетелят, който не е служител на оператора, удостоверява само факта на отсъствие на ползвателя – ищец или на негов представител при съставянето на констативния протокол, който извод следва пряко от разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ. Безспорно от свидетелските показания на служителите на ответното „ЕРП Север“ АД- св.Динев и св.И., извършили техническата проверка на процесния СТИ на 31.08.2023г., се установява, че след като ползвателя – ищец е търсен, но не е открит на адреса, служителите на ЕРП Север АД извикали една от съседките, която дошла, като св.Динев започнал да съставя КП, а св.И. се обадил в РУ – Полски Тръмбеш, от където го прехвърлили към ОД на МВР – Велико Търново, и пристигнал екип от двама души – свидетелят по КП С. С. и подписалият се като представител на полицията в КП и разпитан като свидетел по делото Мартин Райков, като, видно от показанията на св.И., в присъствието на тримата човека служителите на оператора на електроразпределителната мрежа смъкнали капачката на електромера и там се видяло, че на втора система вход и изход са събрани в клемата на входа и по този начин ел. енергията, която преминава през електромера, не се отчита от него и съответно не се заплаща от абоната. Св. Ангел Динев е категоричен, че с колегата му Красимир И. демонстрирали на служителите на МВР, присъствали на техническата проверка на процесния СТИ, констатираната промяна в схемата на свързване и до тяхното пристигане не са я възстановявали. Обстоятелството, че КП №5501556/31.08.2023г. не е подписан от един от тримата присъствали при техническата проверка на СТИ свидетели /съседката – домоуправител и служителите на полицейски участък