Решение № 335 от 31.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. ****, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря М. Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110100707 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. „****” 7, вх. 5, ет. 5, ал.91, чрез адв. П.

Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, против „****" ООДЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл.4, ал.З от Договор за потребителски кредит № **** от 18.07.2022 г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 18.07.2022 г. между ищцата и „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул. „****” №3 (****), ет.10, представлявано от И. Н. **** се сключва Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя Т. Р. Г., потребителски кредит под формата на заем в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, а кредитополучателя Т. Р. Г., се 1 задължава да върне предоставената сума в срок до 19.07.2023г., на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40,39 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ 48,77 %. Твърди се, че общата дължима сума, която Т. Р. Г. следва да върне е в размер на 1 848 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/, от които 1 500лв. главница и 348 лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 19.07.2022 г. / банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1848 лв. със срок на валидност до 20.07.2023г., съгласно чл.4, ал.З от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.З , то съгласно чл.6, ал.1 от Договора, Т. Р. Г. дължи на Кредитора „****” ООД неустойка в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/.

Твърди се, че съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор за потребителски кредит №**** от 18.07.2022 г., всяка погасителна вноска е в размер на 154 лв., включваща главница и лихва, с падежи както следва: 19.08.2022 г.; 19.09.2022г.; 19.10.2022 г.; 19.11.2022 г.; 19.12.2022 г.;

19.01.2023 г.; 19.02.2023г.; 19.03.2023 г.; 19.04.2023 г.; 19.05.2023 г.; 19.06.2023 г.; 19.07.2023г.

Твърди се, че в посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойка за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора.

Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от 29.01.2021 г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Счита се, че претендираната неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, поради което не се дължи от ищцата.

Предвид изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата.

Твърди се, че ищцата не дължи на ответното дружество процесната неустойка.

Твърди се, че на 01.09.2022 г. Т. Р. Г. е заплатила по договор за кредит № **** сумата в размер на 249.00 лева. Твърди се, че ответното дружество не е 2 претендирало от ищцата процесната неустойка.

Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са предявените в срока по чл.131 от ГПК вр.чл.211 от ГПК осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 1348.48 лева - падежирала главница, дължима за периода от 19.09.2022 г. до 19.07.2023г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1348.48 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 250.52 лева – падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 19.10.2022 г. до 19.07.2023 година, ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,начислено върху сумата в размер на 250.52 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата по насрещния иск, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който се оспорват исковите претенции.

Оспорва се размера на претенциите, като се твърди, че не става ясно дали от тези суми са приспаднати платените от ищцата по главния иск сума от 249лв.

Релевират се доводи за нищожност на договора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал. 1 от ГПК.

За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит с ответника. За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи дължимостта на оспореното задължение за неустойка, в т.ч. наличието на валидна неустоечна клауза в договора.

Не е спорно между страните, а и от представени по делото доказателства се установява наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № **** от 18.07.2022 г., съгласно който кредиторът „****" ООД предоставя сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, а 3 кредитополучателя Т. Р. Г., се задължава да върне предоставената сума в срок до 19.07.2023г., на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40,39 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ 48,77 %.

Видно от сключения между страните договор, общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 1848лв., съгласно погасителен план.

От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл.4, ал.3от цитирания договор кредитополучателят следва представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 19.07.2022 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1848 лв. със срок на валидност до 20.07.2023г., като в случай, че непредстави гаранцията по чл.4, ал.3, съгласно чл.6, ал.1 от Договора, ищцата дължи на кредитора „****" ООД неустойка в размер на 1200 лв.

Съгласно трайната съдебна практика съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът се произнася преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че договорената в чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от 18.07.2022 г. неустойка е нищожна.

Претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на чл.

6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в срок до края на следващия ден от 4 подписване на същия да предостави обезпечение – гаранция, който да отговаря на определени условия.

Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника по договора за кредит. Освен това, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.

По изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.

26,ал. 1 ЗЗД.

От изложеното следва, че ищецът не дължи заплащане на сума въз основа на нищожна договорна клауза, поради което искът за установяване на нейната недължимост е основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 1200 лева.

По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:

За успешното провеждане на иска по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума.

В случая наличието на действително облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № **** от 18.07.2022 г. в частта относно предоставената главница и дължимата лихва за връщането на предоставената 5 в заем сума, не се оспорва от ответнатата страна в исковата молба.

С отговора на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния оспорва претенцията, позовавайки се на нищожност на сключения договор, както и на недоказване на претендираната сума, доколкото са налице извършени от нея погашения.

Съдът намира за неоснователно твърдението за нищожност на сключения договор като приема, че е налице нищожност единствено на неустоечната клауза.

Относно оспорването на претендирания размер на претенцията, съдът намира същото за неоснователно, доколкото от заключението на в.л. по изготвената ССЕ се установява, че са приспаднати извършените погашения, поради което се претендират единствено реално дължимите от ответницата суми.

От изготвеното и прието от съда заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 18.07.2022 г. от сметка на заемодателя-ответник и ищец по насрещния иск в ****, към сметка на ответника по насрещния иск Т. Г. в същата банка е преведена сума в размер 1500,00 лв. с основание - по договор за заем от ****. Вещото лице установява, че от страна на кредитополучателя, при заемодателя е постъпила сума в размер 249 лв. получена на 01.09.2022 г., използвана за погашения на главница и лихви по процесния заем. От изчисленията на вещото лице се установява, че непогасените задължения по погасителния план, включващ главница и договорна лихва възлизат на 1599 лв., в т.ч. 1348,48 лв. главница по вноските с падежи 19.09.2022-19.07.2023 г. и 250,52 лв. възнаградителна лихва по вноските с падежи 19.10.2022-19.07.2023 г. Вещото лице установява, че тези задължения съответстват на претенцията на кредитора към кредитополучателя по насрещния иск, да му заплати същите суми - 1348,48 лв главница и 250,52 лв. договорна лихва. Вещото лице не установява извършени плащания от кредитополучателя Г., които да са осчетоводени по други пера, а не като погашение на главница и договорна лихва.