Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2008 от 05.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 545/2023
Вид
Решение № 2008
Подписан
05.04.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Виктория Недева, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500545 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 198481/21.08.2019 г., постановено по гр. д. № 48578/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, е признато за установено по отношение на Д. И. Д. и Б. Х.

Ц., че имат парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, за които отговарят разделно – при дялове по ½ част всеки от двамата, в размер на: за главница общо в размер на 1587,28 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия (1542,58 лева), с включена такса за дялово разпределение (44,70 лева), през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 203,30 лева за периода от 15.09.2015 г. до 03.05.2017 г. (от която: мораторна лихва, начислена върху задължението за топлинна енергия - 195,01 лева; мораторна лихва, начислена върху задължението за дялово разпределение - 8,29 лева), за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35283/2017 г. на СРС, 58 състав. Със същото решение Д. И. Д. и Б. Х. Ц. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД разделно – при дялове по ½ част всеки от двамата, сумата 85,81 лева – разноски за заповедното производство, и сумата от 1027,68 лева – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

Посоченото решение е обжалвано от въззивна жалба на Д. И. Д. и Б. Х. Ц., чрез адв.

Н. К., с доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и 1 на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че по делото не са налице достатъчно убедителни писмени доказателства, обуславящи извод за дължимост на процесните суми.

Оспорват се изводите, че е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че с придобиването на правото на собственост, без други действия от страна на физическото лице, същото става страна по договора при общи условия за доставка на топлинна енергия, без клаузите на договора да са изрично приети. Поради това след прехвърляне на собствеността на ответниците, праводателите им следвало да прекратят договора си с „Топлофикация София“ ЕАД.

Доколкото това не било сторено, именно те дължали цената на доставената топлинна енергия, а не приобретателите (ответниците). По тези съображения се счита, че до подаване на молба-декларация за откриване на партида, задължен за сумите за ползвана топлинна енергия остава предходният собственик, което обстоятелство не било взето предвид от СРС с оглед липсата на нарочна молба-декларация за откриване на партида на името на ответниците. Изводът за дължимост на процесните суми се оспорва и поради липсата на доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно по делото не било установено изпадането в забава на ответниците за процесния период, което обстоятелство обосновава неоснователността на акцесорната претенция за лихва за забава. Излагат се оплаквания, че при изготвяне на СТЕ вещото лице е работило по документи, които не са приобщени по делото. Освен това при решаването на спора съдът не съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите, който се ползва с предимство пред другите закони и предвижда, че потребителят не дължи заплащане на цената на услуга, която не е поръчал. Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия за процесния период, поради което не се доказвало действителното доставяне на топлинна енергия и нейните количества, респективно тяхната стойност. Не били ангажирани и доказателства за реалното отчитане на индивидуалните разпределители, респективно за възпрепятстване от страна на абоната на извършването на реален отчет. Недоказано останало извършването на услугата дялово разпределение. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – помагач „Бруната“ ООД не вземат становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се спори на етапа на въззивното производство относно обстоятелството, че през процесния период Д. И. Д. и Б. Х. Ц. са собственици на топлоснабдения недвижим имот апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Този извод следва и от представените по делото доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9, том XXV, дело № 4956/1996 г. на I нотариус, удостоверение за наследници изх. № 774/22.10.2014 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94/07.04.2011 г., том I, рег. № 4650, дело № 84/2011 г., на нотариус рег. № 104 на НК.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, не е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на общите условия. Поради това неоснователни са изложените в жалбата доводи, че въззивниците не дължат процесните суми, тъй като не е открита партида на тяхно име.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетите и неоспорени в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводната експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на изходящи от ищеца и третото лицепомагач документи, част от които не са представени приложени по делото, констатациите й 3 кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССЕ, както и със събраните писмени доказателства, в т. ч. представените от третото лице-помагач индивидуални справки, формуляр за отчет от 19.05.2016 г. и констативен протокол за неосигурен до имота достъп за отчет от 18.05.2015 г.

От заключението на СТЕ се установява, че при изготвянето му вещото лице е изискало от ищеца и от третото лице-помагач следните документи: справки от съобщения към фактури, главни отчети, изравнителни сметки, денградуси за периода, справка от показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване на отоплението на стълбището, документи за метрологична проверка на общия топломер, данни за абонатната станция и данни за технологичните топлоотделяния на абонатната станция. Установява се още, че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано по електронен път в началото на всеки месец чрез монтиран в абонатната станция общ топломер. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. През процесния период дяловото разпределение в имота е извършвано от „Бруната България“ ООД („Бруната“ ООД). За периода май 2014 – април 2015 г. поради неосигурен достъп в процесния имот топлинна енергия за отопление се е начислявала служебно за два броя радиатора по максимален специфичен разход на сградата и за един брой щранг лира без индивидуален разпределител на разход за отопление. За периода май 2015 г. – април 2016 г. абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет, като е начислена топлинна енергия за отопление за един брой радиатор с индивидуален разпределител на разход за отопление, един брой радиатор с изгаснал дисплей на 25.10.2015 г., за който се начислява служебно енергия, и един брой щранг лира без индивидуален разпределител на разход за отопление. В процесния имот топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване се начислява служебно с норма 140 л/денонощие на един брой потребител. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, било определяно въз основа на отопляемия обем на имота. Спазени са изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба, включително и при служебното начисляване на количества топлинна енергия за два броя радиатори и щранг лира за периода май 2014 г. - април 2015 г. и за един радиатор и щранг лира за периода май 2015 - април 2016 г. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и общите части, като количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер и вещото лице изрично е посочило, че се е запознало с протоколите за проверки на топломера, който е преминавал на първоначална и последващи метрологични проверки, от което следва извод, че е годно средство за търговско измерване. Според заключението на СТЕ общият размер на задължението за доставена топлинна енергия е в размер на 2067,27 лева.

Съгласно заключението на ССЕ, основаващо се на съставените отчетни документи и на извършените от вещото лице изчисления, стойността на реално доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. , при 4 съобразяване на изравнителните сметки, възлиза на 1587,28 лева, като липсват данни за извършени от ответниците плащания на суми, касаещи посочения период.

В процесния период приложими са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Публикуването на дължимите месечни суми на интернет страницата на ищеца има характера на отправена до длъжника покана, след която започва да тече 30-дневен срок за заплащане на задълженията, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т. е. след изтичане на съответния месец, през който е потребена топлинната енергия.