Решение № 5395 от 05.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5395

Хасково, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20247260701110 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от М. Ш. О., [държава], с посочен по делото адрес: Харманли, срещу Решение №10824/14.10.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган считал, че не можело да се направи обоснован извод за наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки че положението в страната било оценено като несигурно и напрегнато, то насилието във всички части не можело да се определи като безогледно. Анализът бил формален и не кореспондирал с бежанската история. Данните били общо разгледани и от справка, която била издадена от самия орган. Същевременно не било изследвано обстоятелството относно последното местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално да бъде върнат. При обсъждане на алтернативата за вътрешно разселване не било отчетено заложеното за това условие – вътрешната закрила да бъде практически достъпна за кандидата. Административният орган следвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата, а и следвало да се извърши обоснована преценка относно действителната възможност да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността жалбоподателят да пътува до конкретно посочен регион в настоящия момент, както и липсвал анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизане в тази обособена част, която е счетена за сигурна. Не били анализирани пречките за установяване в конкретна област, които били от финансов и битов порядък, както и евентуалните административни и правни препятствия за установяване именно в тази област. Нарушени били изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13 декември 2011г. Превратно се тълкували предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009г. по дело С 465/07. ДАБ не правели обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелствата, които характеризирали конкретната област, в която ще бъде върнат. Информацията в акта не отговаряла на реалната ситуация в страната, а анализът на органа бил противоречив. Неразгледани били причините за напускане поради основателен страх от преследване. Мотивите били необосновани и противоречиви, относими към една област. Не бил кредитиран фактът за актовете на насилие и несигурност, които не били изследвани с оглед конкретното място. Именно поради това се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване, ако бъде върнат в държавата по произход. Конкретното му местоживеене продължавало да бъде опасно за населението, ситуацията била неспокойна, непрекъснато се променяла и не била такава, каквато я преценил органът. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 33411/08.07.2024г. по описа на ДАБ М. Ш. О. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 05.07.2024г., както и покана от същата дата за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-12304/22.08.24г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 17.07.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че бил роден в [населено място], обл.Хомс, но семейството се преместило в [населено място], обл.Ракка и живял там до напускането на Сирия през юни 2024г. Влязъл незаконно в Турция и останал около 20 дни, а на 05.07.2024г. пристигнал незаконно в България. Със стълба минал оградата на границата, придвижили групата в гората, а после с автомобил на трафикант стигнали до полицията. Имал роднини в ЕС – брат в Малта. В Сирия останали майка му и четиримата му братя. Имал начално образование, работил като общ работник. Бил ***, ***, не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, нямал проблеми с официалните власти, не бил участвал във военни формирования, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Не бил получавал призовка за редовна военна служба и не бил отбил военна служба. Напуснал Сирия заради продължаваща война, водели се навсякъде сражения и обстановката в населеното място била несигурна. Нямало изгледи положението да се нормализира. Това го мотивирало да потърси сигурност в мирна европейска държава, където няма дискриминация и това била България.

С Решение №10824/14.10.2024г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М. Ш. О. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 24.10.2024г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 30.10.2024г.

Представена е справка №ЦУ-1850/27.08.2024г. и №ЦУ-1841/23.08.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и състоянието на сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, както и №МД-02-3/15.10.2024г. – относно актуалното обществено-политическо положение и конкретно относно отношението на властите в страната спрямо млади мъже, неотслужили военна служба и на кюрдските сили за присъединяване към тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – Сирия. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Ш. О..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.