Определение № 1103 от 28.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1103 гр. Габрово, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500583 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане №2480/30.10.2024г. постановено по ч.гр.д. №1413/2024г. от РС Севлиево, с което частично е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. К. А. за присъждане на сумата от 702,20лв. – договорено възнаграждение за периода 01.07.2023г.-03.07.2024г., 734,67лв.неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, сумата 1469,33лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, сумата 30,00лв. – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 500лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, сумата 264,32лв. – лихва за забава от 02.07.2023г. до 03.07.2024г., сумата 214,73лв. – законна лихва за периода 03.07.2024г. до 29.10.2024г.

Твърди се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.

Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва и лихвите за забава. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. К. А. за присъждане на сумата от 1900лв. – неплатена главница, 702,20лв. – договорено възнаграждение за периода 01.07.2023г.-03.07.2024г., 734,67лв.-неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, сумата 1469,33лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, сумата 30,00лв. – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 500лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, сумата 264,32лв. – лихва за забава от 02.07.2023г. до 03.07.2024г., сумата 214,73лв. – законна лихва за периода 03.07.2024г. до 29.10.2024г.

Първоинстанционният съд приел, че предоставянето на определени услуги с услуга Флекси – промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление на търговеца съгласно т.15.2.1, б.„а”, посл.тире от договора, което не е дадено към момента на сключване на договора – т.е. така наречените „допълнителни услуги” представляват само възможности за търговеца, при това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски.

Същевременно за тези „услуги”, които потребителят не получава ефективно, той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита. Поради изложеното заповедния съд приел, че е вероятно подобна клауза, представяща абстрактна възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н., да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на неравноправност на договорна клауза, уредена в чл.143, т.14 от ЗЗП. Поради това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на такова вземане срещу потребител. Клаузата Фаст – предоставяща възможност за по-бързо разглеждане на кредита срещу заплащане, се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание (особено услугата Фаст, която е на практика за отпускане на кредита), за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще си получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита” по смисъла на §1, т.1 от ЗПК и следователно да участват по реда на чл.19, ал.1 ЗПК при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста на договора, представен по делото, това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за „допълнителни услуги” са добавена след това, отделени са като отделни вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР. Гореизложеното създавало сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има право да получи само главница по договора, а заявлението му се отхвърля за всички останали вземания

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна 2 лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница на кредита от 1900лв. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на 2280лв., т.е. в размер надвишаващ отпуснатия кредит. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Претендираните със заявлението такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширяват отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да се квалифицира като допълнителна услуга.

Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично заявление по чл.410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника С. К. А., поради обстоятелството, че искането в горепосочените части се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи на закона.

От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по претендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, или и върху сума от допълнителните услуги и такси. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.